(^Л^ги

2- ^/^ /^/о ■

РЪЧНИЕЪ

НА

БЛГАРСКЪП ЯШЕЪ

"З^Г -

РБЧНЙКЪ

НА

ШППШ1 ЯЗТ)1КТ)

съ тлъкувание р'Ьчи-тъ1 на бдъгарскъ! и на русскъ!.

Събралъ, нарядилъ и на св-Ьтъ изважда

НАЙДЕНЪ ГЕРОВЪ.

ЧЯСТЬ ПРЬВА.

А-Д

'\ПЛОВДИВЪ.

Дружествена Печштница „Съгласие." 1895.

Право -то за пр^Ьпечштвание е запазено.

Всшкош книга отъ тош р-Ьчникъ безъ долнии подписъ на урядника му ще ся счита укртла.

■^У?:.6-^г^:У

см, I

ПРЕДИСЛОВИЕ.

1Га язъгкъ, който има книжниня^, може да ся стъкм» р-Ьчникъ 110 книгъ1-тн, КОИТО Ихма на него. На язтдкъ. който н^Ьма книжнина;, за да ся изработи р-Ьчннкъ, тр-Ьбва да ся събержть р-Ьчи-ттл му изъ уста-та на народа, който го говори.

Пр^Ьди пятдесять годинтл, когато сьмь начена.1ъ да работдгу за тош р'Ьчникъ, на Блъгарскъ1Й язъшъ имаше печмтанъг само н-Ьколко книгъь Ттлн книгъ! б-Ьхл; така малко, д'Ьто, да гм имаше члов'Ькъ и всичкъ1-тъ1 на ржц^Ь. пакъ едвали щшше може да намери въ т-Ьхъ четврьтинж-тж отъ всичкото число на р-Ьчи-тъ!, които има въ язъ1ка нъг.

Така, за да ся изработжше р^Ьчникъ на нъгн-Ьшний Блъгарсктлй язтлкъ, тр^Ьбваше да ся събержть р-Ьчи-тъ! му въ народа.

За такжвж едн^к работж азъ зехъ да ся готвж, когато още ся учшхъ въ Ришелиевскнй Лицей въ Одессж, въ 1842 — 1845 л-Ьто, за да ж изврьшщ, като ся заврьнл^ въ Блъгариш.

Така, въ едно десятгодишно пр-Ьбъшание въ Блъгариш, азъ за- писахъ изъ устата на народа и отъ употр'Ьбшванъ1-тъ1 отъ него раз личнъ! изречениш, пословици и народнъ! п'Ьсни едно доста го.тЬмо ко- личьство р-Ьчн, отъ които имаше да изл'Ьзе единъ р'6чникъ съ н-Ьчто до четъгредесять хилшдъ! р'Ьчи.

Това ми си вид^Ь тогава да е доста за прьвъ пхть, та, като ми ся прилучи да отидж пакъ въ Россикк, азъ наченахъ да уряждамь отъ него рядовенъ р-Ьчникъ и урядсно-то да печитамь като при.10же- иие при „Изв-Ьстиж-та отъ Второ-то Отд-Ьление на Императорскж-тж Академнш на Наукъьт-Ь въ Санктпетербурд;ъ" за 1855 — 1856 л-Ьто. Нъ тамъ печмтаню-то отиваше многа^б^н.о — за еднж ц^Ьлж годинж едва можшхж да ся напеч1атать самег буквн А, Б и В до р'Ьчь въшамь — а пакъ да стош съ годинъ! въ т^оссиш само за л-жж работж не можихъ и тр-Ьбваше да ся заврьнж пакъ въ Блъгариж.

На заврмцаню-то си отъ- Рбссинк имахъ сл^чжй да попжтувамь изъ Блъгариш и въ това пжтуванк заб-Ьл-Ьжихъ доста р-Ьчи, които

II

употр^Ьбмва народъ-тъ, а ллъ пс гм нмахъ дотогава написани нъ сбор ннка си. '1'ака и11Д'Ьхъ, че оноиа, что нмахъ събрано дотогава, не б-Ь още доста :« да ся види отъ него гор-Ь-долу богатството на народнмй нтл язикъ. По тл;1А1 причннж азъ спр-Ьхъ тогава печмтаню-то замъ по вр'1^ми да и:»вадл; н1;что пб-плъно и пб-доб])!; уработено.

Така иаданис-то на р-Ьчннка ся аабави досега, нъ то не би бе.п. пол:1А1, както всмкоИ може да види, като иоср'Ьп^не това, что ся печюта сега, съ напечштано-то напр-Ьдъ до р-Ьчь въшамь. ( 'сгапше-то, по число- то на р^чи-гн, е едно и половина колкото напр-Ьжнс-то, а съ привс- денъ1-ти за прим'Ь]гь1 иареченит, пословици и пр. то е два пжти кол- кото прьво-то.

Нъ колкото и да е п6 богатъ сегашний ми сбориикь, пакь и въ него, тр'Ьбва да го каж1Л1, н^Ьма всичкъ1-ть1 рЬчи на язмка тл. И сега още, кога раиговаршмь съ селянъ! или слуппамь да разговаршть тии по- междж си, все ся случва да заб-Ьл-Ьж!*; пон'Ьид11 н^Ько1а» рЬчь, ко1*то н1^мамь записанл^. За да ся съберл^ть всичктл-тъ! р^Ьчи изъ уста-та на народа, требва да ся работи още много вр-Ьмя, па и не е това работа само за едннъ члов-Ькъ. Л пакъ азъ, като глядамь п1)1'>минжлъ1Й си възрастъ, та не ми остат вячс вр-Ьмя да продлъживамь, р-Ьшихъ да нарядА^ окончателно това, что имамь събрано досега, и да го извадл; на св-Ьтъ, за да не бта да иде напусто толкосгодипшъп! ми трудъ.

Сега вяче има излЬзл 1.1 на и.1'ь1арскь1 доста книгъ! за да се каже, че би могло да ся земе н отъ т-Ьхъ н-Ьчто за доплънение р'Ьчника ми; нъ всичкъ1ть1 ТЪПЯ КНИГЪ! сж плънъ! СЪ чуждицж. Наши-ти писатели сега не п|)авять шко разликж междж Влъгарскъх-ттл и Русскъ1-тъ1 р'Ьчи- и кога зимать р-Ьчи отъ Русскъ1Й р-Ьчникъ, не см-Ьтать, че наместо т1Ьхъ нъ1е имамъ! свои и чясто не по едн;к, или по ав% а и по лять, по шесть и повяче съ сжще-то знаменование, или ако и да ся употр'Ь- б1авать тъпа р'Ьчи и отъ Блъгарм-тъ!, то въ Д1)уго знаменование, съвсЬмь отлично отъ онова, каквото тъпа имать въ Русский язъ1къ. По тош начннъ въ книги-гь!, които имами сега, и найпаче въ онъпа, които еж н:)л11:иъ1 сл-Ьдъ войнж-тж за освобождение-то нъг, осв'Ьнь множьство изреченню, несвоиственъ! на Влъгарскъ1Й язъ1къ, има и пр'Ьмного р-Ьчи които не еж 1>лъгарскъ1 и до това вр-Ьмя не еж употр1Ьб1аванъ1 отъ Бдъгаръх-ги, нито еж бъ1лн изв-Ьстнм т-^мъ. *^ Има п 1)1;чп. к<>ито ся

') За прнмЪръ отъ мио1ч>-то такъ1НЪ1 р^^чи, нвиознатъ! на11р1^дъ на В.гьгаръ! тъ1 а Ьелъ ннкаквл^ 11итр1&бА :и;тъ1 г«^га оть Русскъ1Й язъ1къ, може да послужять тъ1М :

Стар(11мся (ста|м1ться), бл ьгарскъ!: :1а.1"Ьгамь, заотаммь, нагтаммь, глядамь, ма- ЧИ.СЯ, трудАгя, силк&ся, рад;к^.

Уважшвамь (уважйть), блъгарскъ! : почитамь, тачи.

Л(х)гт]}гк(1впмь (полст|м>кнть), бльгарскъ!: подбуждамь, подбутвамь, подсторвамь. оодуствамь, науствамь, подучвамь, иодкуструвамь, насъскваиь.

ш

употр-Ьбшвать и отъ Блъгаръг-тъг, нъ не въ таково знаменование, съ каквото гь1 зимать сега отъ Руссктлй язтлкъ. *) Има самъ-тамъ и р-Ьчи, земенъ! отъ Русскъ1Й язъгкъ безъ да е разбрано добр-Ь знаменование-то имъ въ него, та гм употр^Ьбшвать въ съвсЬмь друго знаменование. **) Има най-посл-Ь и р-Ьчиг, зеттл отъ Русскъ1Й язъгкъ, нъ въ такъвъ изм-Ь- ненъ видъ, какъвто тъна н-Ьмать въ него и който ннкакъ не иде на блъгарскъ!***)

Имамъ! сега и р-Ьчника отъ Л. Дювернуа, нъ и той е изваденъ отъ н'1&колко гакъ1въ1 книги, па и урядникъ-тъ му не е знашлъ Блъгар- скмй язъгкъ, та знаменование-то на р'Ьчи-тъ1 е лучилъ по изреченим-та, въ които гъ1 находилъ въ тъна книгъ!, и така много р'Ьчи е тлъку- валъ неправо.

Ир^Ьди да изл-Ьзе р-Ьчникъ-тъ отъ Дювернуа (1885 — 1889) имахмъ! р-Ьчници-тъ! отъ И. А. Богорова „Френско-Български" (1869) и „Бъл- гарско-Френски" (1871). Нъ въ тъна р^Ьчници р4чи-тъ1, които Бого-

Спосббпьгй, блъгарскъп врядиъ1Й.

ПлемАнникъ и племЛштца, блъгарскъ! : братаиець п братаница, за братовъ сьшъ и братов* дъщери, и сестринвць и сестриница, за сестринъ съшъ и сестрин* дъщери^ *) Мто, за примЪръ и н'Ьколко такъ1въ1 р1Ьчи :

^апрЪпш^амь, блъгарскм : заиов-Ьдамь, зар&чтмь, пор*чммь — запрЪтювамь ти (запов1&дамь ти) да слушшшь гоаюдарш си; запрЪтихъ си обуща, порл- чшхь си обуща А пакь нам-Ьсто Русското запрещать, въ знаменование-то на което въ книгъмъ! употр^Ьбшватьзауг^у&ш/авйль, Блъгаре-тъ! казвать забраншмь и възбранммь.

Кзтъщ^ньгн, отъ изтьгцшвамь^ да пзтъщл\, ся ср1Ьща въ сегашни-тъ! книгъ! въ знаменование на Русско-то истощеннънй отъ истощать, истощнть, което ще рече:. изнемон^^алъ1Й, ослабнАлъ1Й, отпаднжлъ1Й, изхабенъ1й, а Блъгаръ1-тъ1 казвать : кзтгщшвамь, да изтъщл, нЪчто въ знаменование: 1) Изврьшшмь го по-изкусно, но-изврьнгно, пб-майсторскъ!. Оть годинл\ на годинл\ изтьщмва занашта си, съврьн1еиствува го. Изтъщсна рс1бота, изработена изкусно, йзврьшно. 2) Изучммь добрЬ, съврьшено ,изпичшмсн на и'Ьчто. Изтъщчлъ книгл^-т^у^ и изтъщгслся на книгА%-тл{, изучился да чете и да пише добр1Ь. Изтщень на ^сетете и писмо. Изтьщень вь всичко^ изваденъ, пзкаранъ, изпеченъ на всичко.

Опаснии, въ кннгът-тъ! съ знаменование, което то има въ Русскъ1Й язъжъ: страшнъ1Й, вр'Ьдиъ1Й, а въ Блъгарскъп! я:<ь1къ то ся унотр11бгава съ знаменование пр-Ьдпазлпвъхй, нипмателнъ1Й. Хващай опасно, съ внимание.

Ириказъ отъ п|)иказъ1вять, приказять, което въ Русскъ1Й язъжъ знаменува :^анов'Ьдамь, повелшвамь, а въ Блъгарскъ1Й я:^ъ1къ приказвам!., да прикажа н^ма това знаменование, та и въ него приказь да може да ся употр'Ьбн1на въ такъвъ разумъ, въ какъвто го упоТ|'Ьб»ават1. сега вм1Ьсто занов'Ьдь, повеление, повел»а. '*) Татм ^^. недоймокь отъ Русско-то исдоймка въ роднтелнъ1Й падежь множьствено число, което въ Русскъ1Й язь1къ знаменува недозето, недоборъ, :^аднина, бакнш, а нанш-ти го употр1Ьб1авать на.иТ.сто францу:1СКО-то дефицити (сй'/и11), русскъ! недочетъ. Таково е тюдозйрамь, преправено оть Русското нодозрЬвать, подозр-Бть, нъ то не само не ся у110тр1^б}ана отъ Блъгаре-тъ1 въ знам«'Нование-то на Русско-то подозр-Ьв^ть, нъ въ тога видъ е и противно па Блъгарскъ1Й язъ1къ, зачгото въ него прЬдлогъ подь въ ннкакъвь «'лучгай не става подо, както вь Русскъи! язъ1кь. Па Блъгарскъ! подо- знрамь (отъ пр'Ьд1огъ поп дозпрамь) н^е рече дознрамь. съглядвамь по малко или понякога.

IV

ровъ дапа :ш и.п.гарскн, понячсто от7. полоиннл^-тл; той е аелъ оп^ 1*усскъ1-тъ1 рЬчнти! или самъ 'го1"| па е скона.'1Ъ, та и едни-ги и друпл- ти нито ся упот|)'Ьбмвать отъ П.гьгари-ти, нито еж и;$н'Ьстнн т^Ьмъ, а пак1. отъ чисто 1>лъгарск1л-тъ1 р-Ьчп, които ся употрЬбшвать иъ народа, ик.ма нито половинл;-т;к въ гъна р1;чници.

При таково състомние на сегатнш-тл нашш книжнинЛ| да доплънмхъ р-Ьчника си отъ книгм-тм, които имамъ! сега, то ниахъ внееж въ него много н-Ьчто, което никакь не е Блъгарско, а мое-то нам'Ьре- нне открай е било да пр'Ьдставш въ р']^чника си Блъгарскип и;шкъ такъвъ, какъвто е той въ на1)ода, и само съ онъна чюжди р-Ьчи, които народъ-тъ употр'Ьб1ава. Затова отъ книгъ1-тъ1, что имамъ! сега, азъ не сьмь земалъ нито еднж р'Ьчь, нпто едно иаречение за 11рнм'Ьръ на н-Ьчто, и всичко, что имамь внесено въ р-Ьчника си, имамь записано отъ уста-та на на])ода и отъ народни-тъ! творению: пословици, п-Ьсни и проч., та безпогр-Ьпшо да могд; да кажж, че изваждамь Р'Ьчникъ на живЪ1Й Бл7>гарСКЪ1Й народенъ ЯЗЪШЪ, и така остав1амь един ъ па- млтникъ, отъ който да си види какъвъ е бъглъ Блъгарсктлй язъ1кт» въ народа пр'Ьдъ зачяло-то на новж-тж Блъгарскж книжнинж.

Съ това не искамь да кажж, че тр-Ьбва да си останемъ само ст» тъпа р^Ьчи, които сега се употр-Ьбшвать въ народа. Никакъ не! Съ раз- пространие просв-Ьщение-то, като добъшамъ! различнъ! познай иш за разнъ! н'Ьчта, които не смъ1 имали досега, щжть нъ1 тр'Ьбвать и новъ! р-Ьчи за т'Ьхъ. '1^акъ1въ1 р'Ьчи, колкото ся може, щемъ нагласмвамъ! отъ язъ1ка си, а колкото не, ще тр-Ьбва, да заимамъ! отъ другъ! язъщи, и най-право ще да е да гъ1 заимамъ! от7> Русскь1Й язъжъ, който отъ всичкъьтн Словянскъ! язъщи е най-близо до Блъгарскъш. Нъ да заимамъ! само такъ1въ1 р^Ьчи, на които равносилнъ! н1Ьма въ язъжа нъь па и т-Ьхъ да зимамъ! въ такъвъ видъ, каквото да иджть споря дъ Блъгарскъ1Й язъ1къ и да не 6а'»джть противнъ! на неговъьтъ! свойства.

Рядътъ, по който е натъкменъ р'Ьчникъ-тъ, е тош : Р'Ьчи-п.1, както иджть по азбучнъи! 1)ядъ, ся тлъкувать, кои съ обмснению, кои съ другъ! равнознаменователну р-Ьчи, за показание знаменование-то имъ. За доплънение тлъкувание-то ся притурш п)»!! него и прЪводъ на р-Ьчь-тж на русскъ!; подирь това иджть прим11ри отъ ра:иичнъ1 изречени)а, пословици и откжсл1аци отъ народнъ! п-Ьени, въ които влиза ])'Ьчь-та. Изреченнш-та, които еж особеност», на Блъга])скъи"1 язъжъ, ся отд'Ьл1ать съ чрьтж и при вешко1Ж р-Ьчь, д'Ьто гъ1 има по нЬ- колко, ся наряждать, колкото е възможно, по азбученъ рядъ, и ся тлъ-

V

кувать и тъш и на блъгарскъ! и на русскъ!, а н'Ькои и съ съотвЬтственъ! Русскъ! изречен ни.

Начялнъ1-тъ1 р^чи, както идахТь по ряда си, ся печ1атать съ п6- ядръ1 буквък тлъкованне-то съ объшновенъ! буквъ1, Русскъш прЬводъ съ п(3-дребн1л, нъ пб-дебелн буквъ!, а изреченнш-та и пословици-тъ1 съ пол'Ьгатъ1 буквъ! (курсивг\ и нан-посл-Ь откжслщци-ти отъ на])однъ1 п'Ьсни съ дребнъ! буквъ1, петитъ.

При всжкж р-Ьчь ся показва и кош чясть отъ слово-то е ти.

При н-Ькои отъ сжществителнь1-ть1 имена ся показвать и звателнъ1Й падежь и множьствено-то имъ число, които у т-Ьхъ еж н11какъ из- вънрядни.

Прнлагателнъьтъ! имена ся турить на ряда въ п.1ъно окончинпе, нъ при всикое отъ т-Ьхъ ся показва и усЬчено-то му окончинне м;кж- скъ1Й, женскъ1н и ср-Ьдень родъ.

При глаголъ1-тъ1 отъ прьво и второ спряжение, както въ настояще, така и въ бжджще вр-Ьмя ся показва и окончшние-то на второ-то лице и на спрягателно-то имъ причястие, па, д-Ьто тр-Ьбва, и на пр'Ьп1ьдп1е врЬмя.

При глаголъьтъ! неокончителенъ видъ ся показвать въ скобъ! и другъ1-тъ1 имъ видове, каквъ1то имать, и пакъ тии видове се турить и на ряда си, съ показание отъ кой глаголъ какъвъ видъ еж, и д-Ьто тр^Ьбва, и съ кратко тлъкование и съ н-Ькой прим-Ьръ.

Страдателнъ1-тъ1 причястии не еж турить на особенъ рядъ като начялнъ! р-Ьчи, а ся показвать всикое при глагола си.

Сжщо и нар-Ьчии-та отъ прилагателнъ! имена не ся турить на осо- бенъ рядъ като начялни р-Ьчи, а всикое отъ т-Ьхъ ся показва при при- лагателно-то, отъ което произходи.

При имена-та на растении-та, на животнъ1-тъ1 и на болести тъ1 ся показвать и Латинскъьтъ! т-Ьхнъ! наименовании, колкото е бъ1ло това възможно; нъ много ])астении и животнъ! въ еднъ1 м-Ьста нарнчить съ едно имя, а въ другъ! съ друго; и наопакъ!, съ едно и сжще имя въ еднъ1 м-Ьста нарнчить едно растение, едно животно, а въ другъ! друго, та и въ показанъ1-тъ1 имъ въ р-Ьчника Латинскъ! наимено- ван ии може понМд-Ь да има н-Ьчто сбрькано.

Отъ личнъ! тъ1 собственъ! имена, съ които ся крьщавать Блъгаре-ти, само онъпа, които еж чисто Блъгарски, ся показвать на ряда при другъ1-тъ1 р'Ьчи, а земенъ1-тъ1 отъ другъ! язъщи, Грьцкъ!, Латинскъ! Еврейскъ!, и пр'Ьправенъ1-тъ1 отъ т'Ьхъ щжть бжджть прибавенъ! въ особенъ ра;шисъ на край на р-Ьчника.

Чюждъьтъ! р-Ьчи, каквъ1то има въведени въ Блъгарскъ1Й язътъ

отъ ДруГЪ! язъщи, ся Заб'Ьл'ЬжИТЬ съ ЗВ^ЗДИЧКЖ ОТПр-ЬдИ и при ВСИКОБК

VI

отъ гЬхъ ся показва отъ кой мзъжъ е тш. Нъ така ся отб']^л1;жшть само онъш р-Ьчи, които еж зети наирано огь другъ язъжъ, а произве- денъьтъ! отъ т-Ьхъ ио 111)авнла-та на словопроизводство-то въ Блъгар- скъ1Й язъжъ инкакъ не ся б^Ьл-Ьжшть.

Оп> р-Ьчи-тъ!, които ся отбЬлЬженъ! за '1'у^)скъ1, нма доста, които не еж сжим! 'Гурскъ!, а еж Л1)абскъ1 и Иерсийскь!, съ каквьгго е плънь 'Гурскъп! >1зъжъ; нъ като гъ1 имамъ! зетъ1 отъ Турци-тъ1, то въ р'Ьч- ника всичкъ1-тъ1 безразлично ся показвать за Турскъь •)

Земенъьтъ! отъ другъ! язъ1ци 1)'Ьчи ся тлъкувать само спорядъ онова знаменование, съ което еж приятъ! въ Влъгарскъи! язъжъ, безъ да ся показва и друго знаменование, каквото може тъна да имать въ яз1>жа, отъ който еж зетъ1.

1^'Ьчи-ть1, както иджть по азбучнъ1Й рядъ, еж писанъ! съ ударение.

Ири глаголъ1-тъ1, д'Ьто тр-Ьбва, еж писани съ ударение и пр*п1ьдп1е вр'Ьми и спрягаемо-то П1)ичястие.

Р-Ьчъьтъ!, които изричшть съ ударение то на единъШ имъ, то на другъ1Й имъ слогъ, като вода и вода^ срьдце и срьдце\ млЬко и млЬ'ко и д. т. еж ппсанъ! или безъ ударение, или съ ударение и на два- та слога.

Въ тлъкованнш-та на р-Ьчи-тъ! и въ приводимъьтъ! изреченни. пословици и другъ! прим-Ьръ!, ударение е туржно надъ нар-Ьчие пе и надъ пр^Ьдлозъьтъ! пр'Ьдъ имена, д-Ьто ти и ся из})ичшть съ ударение, както въ изречению : Това е не добра работа. Ходж на' водж. Въ<камъ до' Бога.

Русскъ1Й п])'Ьводъ на р'Ьчи-тъ1 и всичко, что е Русско, е писано съ ударениш; а д-Ьто вь Русекъ1Й язъжъ е съ ударение ся изрич1а йо тамъ то е писано е.

При н-Ькои отъ приводимъ1-тъ1 за прим-Ьръ! Блъгарскъ! пословици нма показанъ! и Русскъ! съотв-Ьтственъ! пословици, нъ то е доста р-Ьдко. **)

*) Огь чуждъ1-тъ1 рЬчи, КОИТО употрЪбмвать Блъгаре-ти въ разговори Ь1Й си яаьаь. ■ особено отъ Турскъмъ! (разм1Ьсеиъ1 съ Арабскъ! п ПерсийскъО, тврьд-Г; много има, които сл въш^денъ! въ Блъгарскъ1Й язъ1къ безъ никаква иотрЪбл, само отъ единъ ираздьнъ т- мъимъ, че ужь съ чуждъ1-тъ1 р-Ьчн нзказвамъ! ммсли-тъ! си по изтьщено, Друюшче, мГ.ма мкь да ся разбере :шчто са зстъ! такъ1въ1 рЪчи, па които равпозпамснователпъ! имамъ! СВОИ, чисто Ваъгарскъ!, и не по еди* и по двЪ, а чясто по п-Ьколко, каквото что е бара' штйсвамь ш бараштйсвамся, на което равпоснднъ! имамъ! единаде-сять Вдъгарсжъ! : сго- в11р*амь и сговарм.нся , да ся сговАр\Як ; прЬговарммь и пр1;говарнгмгя, да ся щуЬго- вбргл; пр/Ьдумвамь и прЬдумвамся, да ся щгид^/мамь; одобрмва.нь и одобршвамся, да ся одобргк; при()обршвамь и придобртвамся, да ся пркдгюрм.: сдобрювамь п сдобрювамся, да ся сдобр^к: одобровблмли, и (и)<)бровол)амся,()а ся одобровдли^ ; мир»М и .нирмся : 1юми]па^амь и ппмиршвамся, да ся помирм, и пргкмиршвамь и при- мирнхеамся, да ся прнмир!^, Нъ такъ1ВЪ1, безъ потрЪб* зеть1, Турскъ! р1;чи употр^- бмнать иовяче мАж»е-тп, а отъ женъ! тъпа по-рЬдко ся слуш>ать, и съ вр1,мя. разумТ.вася, и1.».ть и-чл-ЪзАть съвс*мь и:гь употрЪблеине, та П1*т1. остан,>.т1. само онъ1М1, на конто равно- знаменоватеаиъ! н-Ьмамъ! Блъгарскъ!, а такъ1ВЪ1 не са много.

**) Добр* щшше да е ирв всмкл Бдъгарскл пословица да има показанА и съотвЪт-

УП

Грамматнческъьтъ! реченпм въ р-^чника еж употр-Ьбенн ста- ръ1-тъ1, както еж въ граммат11КЪ1-тъ1 на Старо-Словянскъш язъ1къ, като оби;еизв'Ьетнъ1.

Въ тлъковании-та на р'Ьчи-ть1 има еамъ-тамъ употр'Ьбенъ1 и н-Ь- кои р-Ьчн, и Словянскъг и другоязъ1ЧНЪ1, като наприм-Ьръ, веи^тво^ .че- тала и др. които въ Блъгарекъш разговоренъ язъжъ не ся употр-Ьбм- вать, н поради това н не еж запиеанъ! въ р']^чника на ряда еъ дру- гъ1-тъ1 р-Ьчи, нъ които тр-Ьбва да приемемъ въ книжнъи! язъжъ, за- чтото не може безъ т'Ьхъ.

Еднознаменователнъ1-тъ1 р'Ьчн ся тлъкувать веичкъ1-тъ1, кои д^Ь- то иде на ряда си въ р-Ьчника, и при всикож отъ гЬхъ ел'Ьдъ тлъко- вание-то ся изброивать по азбученъ рядъ и всичкъьтъ! другъ! р^Ьчи колкото има съ еднакво знаменование съ неш. Това е за да не ся пр1Ьпрап;а читатель тъ отъ еднж р-Ьчь на другж да трьси знаменование- то имъ и така да губи вр-Ьмя и да му омрьзва да рови р'Ьчника. Пр'6- пращанм отъ еднж р-Ьчь на другж за да ся види знаменование-то имъ има само въ такъшъ! случия, д-Ьто еднознаменователнъьтъ! р^чи въ ря- да на р'Ьчника стоять не далечь една отъ другж, та е лесно да ся намирать.

ствен<к РусскА; нъ да ся писр1Ьщн*ть така посаовпцп тъ1 на едпнъ1й язъ1къ съ пословицп-тъг на друтъ1й — то е една особна работа, сама ти доста год-Вма, та нека много трудъ п много врЪмя, което азъ не сьмь нмадъ.

Правописание-то на Блъгарскъш

ЯЗЪ1КЪ.

Нъгн^Ьшнни Блъгарсктлй яз-нкъ още не е пр-Ьтрьсснъ граммати- ческъ! за да е опр'Ьд'Ьлено правописание то му, та нашн-тн писатели сега пишщть кой д-Ь кога както заврьне и както му ся случи — чясто сжще-то н-Ьчто на едно м-Ьсто така, а пр-Ьзъ н-Ькой и другъ рядъ другоиче. Това е една нерядовность, кожто всичктл позкавать и всичкъ! видять, че не бтлва да ндемъ завсшкога така, та казвать, че тр-Ьбва да ся наряди правописание то на язъгка нъ1 за да можемъ да пншемъ всичкъг еднакво.

Истинж, това е потр'Ьбно, нъ какъ да ся направи?

Едни казвать: да ся сговоримъ да земемъ едно. какво да е, правописание, та по него да пишемъ. Другъ! пакъ пр-Ьдлагать да земемъ за основа Старо-Словянскъгй язтлкъ, та по него да ся опра- вимъ! и по негово-то правописание да нарядимъ и правописание-то на нъ1Н'1^шний на1иь язтакъ.

Да ся сговоримъ да приемемъ едно, какво да е, правопи- сание, казвать повячето отъ наши-пл писатели. Нъ язъ1къ-тъ не е изкусствено произведение, та да го врьтимъ спорядъ както ся сго- воримъ, по какво да е правописание.

Иравописание-то на единъ язтлкъ е прим-Ьнение на писмо не- гово-то словопроизведение и словосъчинение, а словопроизведение-то и словосъчинение-то, както въ всикой язъекъ, така и въ Блъгарскъгй, става не какъ да е, а по рядовнм правила, по изв'Ьстнъ1 .законтл, та и правописание-то му не може да бжде какво да е, а тр'Ьбва да е то съобразно съ тташ правила и законТ)!.

Таково правописание, съгласно съ духа и свойствата на язтлка, си го има въ самъ1Й язъ1къ, та въ него тр^Ьбва да ся дтлри то. А за да ся нам-Ьри то, тр'Ьбва да ся изучи язтлкъ-тъ отдъно за да ся позна}А1ть наплъно основни-ти закони и рядъ-тъ1 по който ТОЙ ся е създалъ и ся развива. Вънъ отъ тож рядъ и тъна законъ! всмко изм^Ьнение въ язъ1ка бтлва насилствено и не ся

X

11])|1хиа1ца1 та юнсъкто сговоръ и да праинмъ да пншсмъ сднакко, каквото правопиеаинс и да рсчемь да приемемъ, ако то не бжде извадено отъ самий яз1икъ, а е нагласено произволно, то не ще може ся удрьжи, та пакъ и^емъ си пиншмъ, като сега, кому както дояде на умъ.

Че това с така, нне вяче имамм швно доказателство. 'Г;| ково едно 11])авописание, зето по сговоръ, нтл пр'Ьдложи така нар< чено-то у^Книжовно Дружество"- — правописание, което това друж< ство пщло ужъ да дрьжи и то въ така наречсно-то си у^ Периодическо Списание!^ Това правописание подк])'Ьпи и Блъгарско-то Министер- ство на 11росв'Ь1цение-то съ запои'Ьдп до иачялства-та на училища- та въ Блъгариш по него да ся пр'Ьподава Блъгарсктлй язъшъ и по него да ся пийте, па нито дружество-то, което го е пр11дложило, нито Министерство-то на КросвЬщенне-то. което го подкр1;п1г1 и запов']Ьда по него да пишемъ, не го дрьжять здраво и чясто отстлч- пмть отъ него.

Друго е д-Ьто казвать да земемъ за основж Старо-Слоиинскъ1Й язъ1къ, та по него да ся оп1)автм'н и по негово-то правописание да урядимъ и правописание-то на нъ1Н'Ьп1ний нашь язъ1къ.

Нъш-Ьптний Блъгарскътй язъткъ очев-Ьстно води повл'Ькло-то си отъ онова Слонянско на1)'Ьчие, отъ което е уряденъ и Старо- С'ловянскъ1Й писмянъ1Й яз1лкъ, както го намирамът въ старът-тъ! КНИГ111, та, истинлк, много н'Ьчто бъ1 могло да ся оправи въ него по том язъ1къ, както, и обратно, много н-Ьчто въ Старо-Словян- скъ1Й язтлкъ ще може да ся изисни по ннн-Ьпшип Блъгарскмй язъ1къ. Нъ, за да може да ся направи това, тр^Ьбва тии два язика да ся поср-Ьпшлть, или, както казвать сега, да ся сравнять едннъ съ другтлй, а за да можемъ да гът поср-Ьщнсмъ, т])'Ьбва по нап})'Ьдъ да гта изучимъ потьнко отд-Ьлно единъ отъ другъ; инакъ. изиоди-тм отъ поср1ицан1е-то може да изл-Ьзжть погр-Ьшени.

Старо-С.'ловянск1лй язмкь е ияче доста познап. м обтсненъ, нъ все има и въ него доста н'Ьчто още неопр'Ьд'Ьлено, Право- писание-то на то1а язъ1къ, така право на1)ядсно отъ създатели-тъ! на Словянско-то писмо, изпостЬ е побрькано отъ нев'Ьждта-т1л п[)'Ь- писвачи толкова, д11то има още доста н-Ьчта. за които тр-Ьбва п6- нап1)'Ьдъ да ся онр-Ьд-Ьли кое е право-то, па тогава да видимъ какъ идхть тъпа спорядъ Н1лн^>п1ний Блъгарскътй язъткъ.

А н1>1Н']Ьн1ний Г>лъгарскъ1п язъткъ никакъ отце не е опр-Ьд^Ь- ленъ грамматическът, та тр-Ьбва да изучимъ и опр'Ьд^Ьлимъ и него

XI

пон-Ь толкова, колкото е изученъ и опр-Ьд-Ьлснъ Старо -Словянсктлй, па тогава да правимъ сравнение между тъна два яз'Ь1ка за взаимно т-Ьхно об1аенение един-нй отъ друпай.

Така и по тош начинъ не п;емъ можемъ тжй лесно, както ся вижда на н-Ькои, да постнгнемъ да урядимъ язтлка си, както тр-Ьбва за единъ писхмянъ язъгкъ, и да му нагласимъ правописание каквото му приличш, за да можемъ да пипгемъ по него всичкъ! еднакво.

Нъ има другъ единъ способъ, по който може лесно, в'Ьрно и безпогр-Ьтино да ся постигне това. Тош способъ е показанъ намъ отъ създатели-тъ! на Словянско-то писмо, които пр-Ьди тъгсящж го- дини еж направили изведнжжь и най-сполучено онова, което нъ1е искамъ! да направимъ сега, — отъ едно живо, простонародно разго- ворно нар-Ьчие еж урядили единъ писмянъ язъгкъ съ едно право- писание отъ най-рядовнъ1-тъ1.

Нар-Ьчие-то, отъ което Словянскъг-тъ! Просв-Ьтители, Святи Кирилъ и Методий еж урядили писмянъгй Старо-Словянскъгй язъшъ, какъвто е той въ старъг-тъг книгъг, е бъ1ло и то едно народно на- р'Ьчие, и, като разговорно, разум-Ьвася, ся е говорило и то, както и ннн-Ьшний Блъгарскъгй и всшкой другъ живъ язъгкъ, различно, д-Ь пб-право д-Ь пб-малко или повяче извратено. За да урядять пис- мянъ язъгкъ отъ таково едно простонародно нар-Ьчие, създатели-ти на Старо-Словянскж-тж писмяность еж изучили това нар-Ьчие по- тьнко въ всичктл-тъг различиш, каквнто е имало то тогава въ народа, който го е говорилъ. Така, вид-Ьли еж каквъг г.1асовъг е имало то, та еж зели за т-Ьхъ съотв-Ьтственът буквъг отъ азбукъг-тъг на позна- тъг-тъг т-Ьмъ язъгцп, Грьцк,ьгй и другъг, а пакъ за онъгш гласовъг, които не е имало въ тъпа язъ1г;и, та да ся намирать и буквъг за т-Ьхъ, тии сами еж начрьтали новъг писмена; познали еж и етимо- логическъгп съставъ на това нар-Ьчне и по него еж го оправили. По тош начинъ създатели-ти на Словянско-то писмо и на Старо- Сдовянскж-тж писмяность еж сполучили изведнжжь: 1) да нагласять еднж азбукж, така притъкменж на язъгка, за който е годена, чтото само да ся чюдимъ на достоинство-то и съврьнгенство-то и', и, 2) отъ едно простонародно разговорно нар-Ьчие да урядять единъ ура- ботенъ писмянъ язъгкъ, какъвто го намирамъг въ старъг-тъг ржкопис- нъг книгъг, който гл. само -то си начяло, огг^е т. порождение-то си, ся е швилъ като классичьскъгй.

По сжщий начинъ щемъ можемъ и нъге да си нагласимъ азбукж, каквато тр-Ьбва, за язъгка нъг, и да оправимъ язъгка сн

XII

и урядимъ отъ него правплснъ инсмянъ и:гикъ съ правописанио рядовно н съобразно съ негоьъ1П съставъ и спорядъ нсгови-гм свойства.

За да си нагласпмъ азбукл?, каквато прнл-Ьга на я:гака нъ1. и така притъкмсил; на него, 1са1:т() ста1)а-та аабука е пригодена :1а Старо-Словянскъш язъ1кь, нъю г])'Ьб|{а да направимъ така:

Да ся вслуинамъ! въ народнъш говоръ, та да видимъ каквъ! гласовъ! има въ язъжа нъ1, спорядъ както ся говори той, не на едно н-Ькое м^сто и по едно н-Ькое нар-Ьчие, а вежд-Ь изъ Блъгарско. Зачютъ1-тъ1 така по всичкъ1-тъ1 м'Ьста гласовъ! да сраннимъ както по изгластваню-то нмъ, така и въ етпмологическъШ съставъ на р-Ьчм- тъ1, въ които тни ся слушить; да разглядамъ! какъ стоять тии въ коренш на р'Ьчи-ть1 и въ окончшниш-та имъ ; какъ ся съчетавать помеждж си; какъ ся изм-Ьнмвать единъ на другъ въ движението на р-Ьчн-тъ! по склонени1а-та и спряжениш-та и по производство-то имъ една отъ другж. Така да познаемъ начялото, състава, свойство- то и извитиш-та на всмкой единъ гласъ, та да разберемъ колко н каквъ! гласовъ! има въ язъша нъ1, които тр-Ьбва да ся изобразш вать съ особнж буквж всшкой, и да земемъ за т-Ьхъ буквъ! отъ Старо-Словянскж-тж азбукж; па ако найдемъ и такъшъ! гласовъ!, за които въ неж азбукж н-^^ма съотв-Ьтственъ! буквъ!, то за т-Ьхъ нъи' да си начрьтаемъ писмена. По тош начинъ щемъ си нагласимъ аз- букж, тъкмо такжвж, каквжто ж иска язъжъ-тъ нъь

Съ подробно-то разглндваню гласовъьтъ! въ всичкъьтъ! слу- чая, д-Ьто влнзать тии, както въ коренш на р'Ьчи-тъ1, така и въ изм-Ьншемж-тж имъ чясть, нъхе щемъ пр-Ьтрьсимъ и всичкъ1Й етимо- логическтлй и грамматическьш съставъ на язъ1ка, та п^емъ видимч. какъ става словопроизводство-то и сдовосъставление-то въ него; какъ бъ1вать склонениш-та на сжществителнь1-тъ1, прнлагателнъ! и числи- телнъ! имена; каквъ! еж м11стопмени1а-та; какъ иджть спряжениш-та ла глаголъ1-тъ1 и изм-Ьнениш-та имъ на видовъ!; каквъ! еж нар-Ьчнш- та, т*хно-то произхождение и окончшниш-та имъ; какъ стоять пр-Ьд- лози-ти, съшзи-ти, междом-Ьтиш-та и каквъхто другъ! чясти на слово- то има въ язъ1ка.

Така, съ основателно-то изучение гласовъьтъ! на язъ1ка въ всичко-то имъ движение, по всичкъьтъ! имъ извнтнш, нъ1е щемъ нзучниъ основателно и неговъ1Й грамматическъ1Й съставъ, та щемъ познаемъ основнъьтъ! законъ! и начяла, по които той ся е създалъ. и ряда, по който е достигнжлъ да стане такъвъ, какъвто е сега той въ народнъ1Й говоръ, за да разбирамм, кое е правото въ него и что

хш

има извратено и дод-Ь е достигнжло то, та да хможе да ся оправи или да тр-Ьбва да ся остави въ такъвъ видъ; и^емъ познаемъ и досто- инство-то на язъ1ка и щемъ разберемъ и недостатъци-тъ1 му, та да видимъ отд-Ь и какъ щемъ можемъ да гъ1 възплънимъ.

По тош начинъ, и само така, щемъ можемъ да о прави мъ язъжа еи и да урядимъ отъ него правиленъ писмянъ язъ1къ съ правописа- ние, което да е съгласно съ неговъ1-тъ1 свойства и съобразно съ основнъ1-тъ1 му законъ!, та да бжде и то правилно за да може да си дрьжи.

Такава е бъиа открай мои-та мъ1сль по въпроса за какъ да ся оправи и уряди язъ1къ-тъ нъ1, и по такъвъ начинъ имам{, найдено въ него правописание-то, съ което е писанъ р-Ьчникъ-тъ.

За да види всшкой, че това правописание е извадено направо отъ нъш-Ьпший Блъгарскъ1Й язъ1къ, да се види и начинъ- тъ, по който то е издъфено въ язъ1ка, азъ щж пр-Ьдставж тука единъ кратъкъ нзводъ отъ онжж чясть отъ изсл^Ьдовании-та хмн за състава на нъш-Ьшний Блъгарскъ1Й язъшъ, въ кожто ся разгляжда каквъ! гласовъ! има той, които тр-Ьбва да ся изобрази вать съ особнж буквж всткой, и какъ стоять тип въ язъ1ка.

Да ся вслупшмъ! въ нъхн-Ьшний Блъгарсктлй язъекъ за да ви- димъ каквъ! гласовъ! има той, та да му нагласимъ писмо отъ буквъх- тъ1 на старж-тж Словянскж азбукж, изпрьво н-не заб-Ьл-Ьжшмъ! въ него само шесть самогласнъ! и осьмнадесять съгласнъ! прости гла- совтл и единъ полугласъ,

Тит гласове, както нъ1е Блъгаре-тп изричимът сега буквъ1-тъ1 на старж тж Словянскж азбукж, еж: самогласни-тп л, е, н, о, оу (»), ж, п съгласни-ти в, к, г, д, ж, т^^ к, л, м, н, п, р, с, т, х, Ц, V, ш, по ново-то начрьтанпе: самогласни-ти а, е. И, 0, у, Ж, и съгласни-ти б, В, Г, Д, Ж, 3, к, л, м, н, п, р, С, Т, X, ц, ч, ш.

Полугласъ-тъ, спорядъ както ся чюе той въ изричжню-то, като да е гласъ и, скратенъ наполовинж така, чтото отд-Ьлно само той не може да ся изрече, а изричися въ съчетание съ самогласнъ1-тъ1 гла- совтл. Въ старж-тж Словянскж азбукж н'Ьма буквж за изображение тош полугласъ, та щемъ го изобразювамъ!, както е сега приято, съ буквж и и надъ неж б-Ьл-Ьгъ ", така: й, съ назъванпе и кратко.

Самогласни-ти гласове а, е, И, 0, у, Ж ся изричйть и сами и съ еднж наставкж отпреди, комто като да е отъ полугласъ й.

Х1У

Нъ отъ тЬхъ и и е ся иарнчтть пои-Ьйд-Ь и та1«1 наставени не отъ всичктл Блъгари, а само огь н1жои отъ т'Ьхъ, та и иЬма зачто да ся наобрситиа това т1Ьхно иаричшню н въ писмо-то.

Така и гласъ о не всички-тн Г)Л'ьгарс и:1рнч1ат1. и така наста- венъ, а нъ нсички-пл случшя д1;то един нзрнчшть ЙО, другн ипри чить е нлн йе, та един ка;шать байо^ байошй, имШовс (множьствено число отъ влгЦ), синйОу горнйо (ср-Ьдень 1)0дъ отъ прилагателитл сит, горень)^ съ ЙО» другъ! пакъ казвать бае и байе^ баввпй н байетт, змЬеве ■ вжЬШеве, сине н сммйе, горне и горнйе, съ е и Йе. Иа и като пр-Ьгли- дамъ! въ етимологическъ1й съставъ на р-Ьчи-ти всички-тъ! случшя, д-Ьто н'Ькои н:11)ичшт1, ЙО, намиралпл, че то е Г)Ъ1ло и си е е, което само н'Ькои сега изричшть ЙО. Но тлш причинж и ние въ всички- тъ1 такъ1въ1 случюн пнп1емъ е, и пон-Ьйд-Ь, дЬто е неизб-Ьжно по- требно да си покаже, че наместо него изричшть и йо, ту1)тм'и надъ него дв-Ь точктл така е.

Само гласов-н а, у, Ж всичктл-гм Блъгаре изричють и наста- вентл съ полугласъ й, и изричшть гъг така сл^Ьто съ тл;ш наставкд^, като да праиять тии съ не1л; единъ неразд'Ьленъ, ако и с'ставенъ отъ два гласа гласъ, та тр^Ьбва да гъ! земемъ като особнъ! гласо- въ1 и да гн нзобразшвамъ! и нъ пнсмо-то съ особни буквтл.

Въ старъьтъ! книгъ! тию наставени гласове еж изобразшвани : Йа съ буквж 1а, йу съ букнж ю и ЙЖ съ буквж №, та и ние зимамъ! за т-Ьхъ отъ старж-тж азбукж тъпа три буквът, които по ново-то нач|)1.тание да пншемъ така: ш, Ю, Ш.

Тъ1ш настанени гласови, за отличие отъ простъ1-тъ1 а, у, Ж, и т11хнъ1-тъ1 букви ю, ю, ЕБ да на1)ичшм'и двоегласни, като въ изри чин1€-то имь ся забЬл^Ьжтть два гласа.

Отъ заб'Ьл11женъ1-тъ1 изпрьво И1есть самогласнъ! гласовъ! че- гире-ти: а, 0, у, Ж, ся съчетанать съ нсички-ти съгласни п])'Ьдъ т'Ьхъ, а пакъ гласъ е ся съчетава само съ пятнадссять-ти оть т-Ьхъ, а сь други-ти три: г, К, X, той не ся съчетана. По тжш п]>нчннж н-Ьма чисто Блъгарскж р-Ьчь, на ко1жто нъ кореню да стои е сл-Ьдъ Г) К) X, а пакъ въ окончшнию-та, когато нъ днижение-т(» на р-Ьчи-гн дойде е сл-Ьдъ г, К, X, то тии ся изм1;нинать г на Ж, К на Ч и X на Ш, както нъ рЬчи: Богг — 1южг, мтл - М1)жгш1.. улпвЬкь — иловЪче, рекх, — речешь, еиромахь — гкро.маше, прахъ, — прашсць.

По това свойство да ся съчетават!, или не съ съгласнъ! г, К, Х, самогласнъьтъ! гласовъ! д'Ьлять на тврьди и мякьг. ']'врьдъ1 самогласнъ! наричмть онъш, които като а, О, у, Ж, ся съчетават!. съ г, К, X, а мякъ1 — онъпа, които, като е, не ся съчетавать съ

ХУ

тъна съгласнъ!, та когато, въ движението на р-Ьчи-тъ!, дойджть сл-Ьдъ т-Ьхъ, гъ1 правять да ся и:{м'Ьн1.'1вать г на 3 и ж, К на Ц н ч и х на с и Ш. Тъш назъваниш, твръди и мякъг, щемъ употр-Ьбжвамъ! и нъ1е въ разглядваню-то самогласнъьтъ! гласовъ! въ етимологическъш съставъ на р-Ьчи-тъ!.

Така, отъ самогласнъьтъ! гласовъ! а, 0, у, ж еж тврьди, а гласъ е е мякъ, а пакъ гласъ и какъвъ е, щемъ видимъ, когато го разглядамъ! въ етимологическъ1Й съставъ на р-Ьчи-тъь

Е. Ъ.

Отъ р'Ьчи-ть1, въ корени на които ся слуши гласъ е, еднъх, като: .кег)«, ледъ, жена, сестра, перо, ребр(), в^лий, зеленъгй, ревж, метЛ ся изрпчжть всхд-Ь еднакво, съ е, а другн, като: хл1^б&, в^ра, м-^]ш, л^то, м^сто, б'^ль1й, лИвий, др^Имгм, тр'кбвамь изричшть и СЪ е и СЪ ш, та казвать : светь и свттъ, хлебъ и хлтбъ, в^ра и вщт, мера и мшра, л^ш и лтпю, место и мшсто, белий и бтлъги, левът и лт^вий, др^м1Я^ и '^/яальк, требвамь и п^шбвамь.

Таково изричжню еднн р-Ьчи всжд^Ь еднакво, само съ е, други и СЪ е и СЪ ш, показва, че това, что ся слуши въ р-Ьчи-тн като гласъ е, не е едно и еж ще въ всичкн-тъ! р-Ьчи, а е два строи, та тр-Ьбва и да ся изобразива съ дв^ различнн буквм за отличие одно-то отъ друго-то и въ писмо-то.

Въ стармй Блъгарскнп (Црьковно-Словянскнй) язнкъ р-Ьчи- 1Ь1, които сега изричимъ! всжд-Ь еднакво, съ е, еж писанн съ буквж е, а р^чи-ти, конто изричимъг и съ е и съ ю, еж писанн съ буквж 1;, нареченж штъ, та и нме смн зели тьш дв-Ь буквн, е и * (по иово-то начрьтание е и "Ь), прьвж-тж, е, за изобразиванм съ не^ж оньп! гласъ, който изричимн всжд-Ь еднакво, а вторж-тж % за изоб- разиванн; съ неш оний гласъ, който изричимн двоико, и като е и като ю.

'1'ака, по изричин1е-то един р'Ьчи всжд'Ь еднакво, само съ е,

рупа двоико, и съ е и съ ш, намирамъг, кои отъ р'Ьчи-ть1, въ

•горени на които ся слуши той гласъ, тр-Ьбва да ся пинижть съ е и

'>и съ "Ь. А като разглядамн и еднььтн и Д1)уги-тъ1 въ т-Ьхньтй

тимологическьш съставъ, за да видимъ какъ стоять тии гласове въ

тФ^хъ, намирамъг, че въ производството на р^Ьчи-тъI еднж отъ другж

I ласъ е ся изм-Ьнива на и и на о, както въ р-Ьчи : загркбамь п гробь отъ

пебА, събпрамь и бор» (съборъ) отъ б^р,к, изтшммь и гткь (изтокъ) отъ тек А.

Така ся изм-Ьнива гласъ е на и въ всичкъьтъ! глаголът отъ прьво спряжение, когато ся наставять тии съ пр-Ьдлогъ и земжть

ХУГ

окончмипо амь бсаъ ннкаквлк псталкж между топа окончтние п корошп на глагола, както въ аагрйбпмь отъ .'ребж, т)<'т'кламь оть гшйл/*., сь^^крамк отъ ббрм, раадкрамь отъ 1Щ)М, иитпчньмь отъ тек,'^^ уплйтамь отъ 1и\етА, нагнАтамь отъ гн^тж » проч. А на 0 СЯ ИЗМ-Ьншва тош глаеь ВЪ имена сжществителни, прон:шеденъ1 пакъ отъ такнвн глаголм

както: въ гробь отъ греб/к, борь (изборъ, отборъ, сборъ) отъ <%)л, дО}п, (раздоръ) отъ д^», шокь (11:«токъ, нотокь, стокъ) <»гъ тел'/Ь, плать оть плв»П/К н проч.

По такъвъ ]»ядъ ся и:ш1>нмвать въ производството на р'Ьчи- тъ1 и другъ! отъ самогласнъ1-тъ1 гласовъ!, както, наприм. въ бай отъ

Лм!, гной отъ гнкшу пой (водопой, и отъ него ж>1л) отъ пкш, И ся пзм'Ьнюва на 0 а въ помкгамь отъ ^и6г/К. насклшмь отъ солм», ивгкршмь отъ горм;, отговкртм I отъ говбриа, тм)&н1мь отъ дом,, 0 СЯ изм-Ьнтва на а. Така и 'Ь ся изм* нмва на и и на О, както въ отвлйчммь отъ вл-ЬкА, влйзамь отъ л^тл. (вл*ча), отсйчюмь отъ отсЪ^С/К, при'мйвам,ся отъ см^Ьшся, лой отъ л-Ь^л, />о/' (порой) отъ р-Ьм;.

Нъ вспчкъ! тъ1 такъшъ! нлмЬтаваниш на самогласнъ1-тъ1 гла- со|{Ъ1 едннъ на другъ въ производство-то на р-Ьчп-ти едн* отъ другАх ставать, както и нзм-Ьнтвани-то е на и, рядовно, по едно правило, въ изв'Ьстнъ1 случшя и въ р-Ьчн отъ единъ строй и по- добнъ! една на другж.

А като срапнпмъ р-Ьчн-тъ! съ "Ь нъ коренж съ онъш, конто с* отъ единъ корень съ т-Ьхъ, намирамъ!, че, д-Ьто въ еднъ1-тъ1 е •Ь, тамъ въ другъ1-тъ1 стои другъ н-Ько!*! гласъ, както въ влЬ</^ п вллчм^, сЬ^/К и садл, в^Ьск и внсА, л'Ьпш н лйпнм, цв1итъ п цьвт/^, с]гЬда п срьдце. Осв'Ьнь това има и })11чн съ "Ь въ коренш, като тр-Ьвй, ц-кг^ги, ?^в*тм8 и д[) които едни изричтть съ % сир. и съ е и съ м, а другъ! съ дру|'ъ гласъ, та едни казвать: трева и тртва, ц^льт и цт^чии, цвет>, и цвштЪу а другъ! канвать: трлва, гфльш, съ а, п цвътъ, съ ь.

Като разглндамъ! какъ идл^ть такъ1въ1то еднокорянъ! ))'Ьчи една С110|)ядъ другж, намирамъ!, че онъш, които са; съ "Ь като вл^Ькл,, л^зА^ (вл^Ьз*, пзл-Ьза), вИсм, л-Ьи/ж, са ироизведенъ! отъ влАч1,%, л&8>а, вшсл,, .1Й/1МЛ, та за въ т^хъ не може да ся каже, че "Ь ся изм+,н1ава на а и на и. Не може да ся каже и че самогласнъьтъ! а и ц въ такъ1въ1-то р-Ьчи си изм']^н1авать на "Ь въ тою разумъ, както е ся изм']^нмва на и и на О.

Изм']Ьншван1е-то е на и и на о както и измЬншваню-то и на 0 н 0 на а и проч. става, както ся каза пб-гор"!», рядовно, вь изв1*>стнъ1 случмя, по изв'Ьстнъ1 правила и въ 1)'Ьчп отъ единъ стр<>и и иодобнъ! една на Д1)угА;. А въ показанъьтъ! р-Ьчи, и въ всичкъ!- тъ1 другъ! съ "Ь въ корснш, таш гласна ся швшва намЬсто а и И безрядно, като случшйно и въ различнъ! еднл отъ другАч р-Ьчи така. чтото тъпа р-Ьчи може да ся нзброять, нъ да ся подведжть подъ единъ рядъ не могжть.

ХУН

Сжще така н въ окончмнша-га на р-Ьчи-тъ! гласъ "Ь ся ивива нам-Ьсто другъ! гласовъ!, наместо а и и, нъ и тамъ не ридовно, а като случшИно. За да обшснимъ това н съ прим-Ьръ, да земемъ окон- чмннш-та на пр-Ьтьдпге вр'Ьмя у глаголъьтъ! отъ прьво и второ спряженне и на, та1^а наречено-то имъ, спрягаемо причястие. Ря- довно-то окончшнне на пр-Ьнгьдше вр-Ьмя и на спрягаемо-то при- чястне у глаголъ1-тъ1 отъ прьво снряжение е ахъ и алъ, съ а: снов,у,, сновбшь, сновкхъ, сновклъ, а у глаголъ1-тъ1 отъ второ спряжение то е ихъ и илъ, съ и: м6л)л, молишь, молйхг, молйлъ. Нъ има н-Ькои гла~ голъ1, както отъ прьво то, така и отъ второ-то спряжение, у които самогласна-та въ окончшнне-то на пр-Ьшьдше вр-Ьмя и на причястие- то е "Ь, както у глаголът М2)л^, мр-^ъ, м]У^ъ, отъ прьво спряжение, и трьтк, трьп'Ьхъ, трмЛлъ ОТЪ пторо спряжение, та ся изричйть и съ е: мрехг, трьп^хъ, и съ ю: мртхъ, трьптхъ. У такъшъ! глаголъ! самогласна- та "Ь въ окончинне-то на пр'Ьшьдше вр'Ьмя и на причястие-то стои нам-Ьсто объ1кновенъ1-тъ1 тамъ самогласнъ! а и и като т-Ьхънъ за- м-Ьстникъ. Нъ у кои глаголъ! ся ивжва така 'Ь нам^Ьсто а и и — това е неопр-Ьд-Ьлено.

Така излиза, че изм-Ьнтваню-то е на и и на 0, както и л на 0 и 0 на а и проч. въ произиодство-то на р-Ьчи-тъ! еднж отъ другж, отъ еднлч странж, и отъ другж пожвиваню-то "Ь на^м^сто а и и, както въ корен1а на р'Ьчн-тъ1, така и въ окончйнии-та имъ, еж дв-Ь 1авлени1а, отлпчнъ! едно отъ друго — едно-то рядовно, а друго-то като случмйно.

Такъши гласове, които, подобно на % ся ивйвать въ р'Ьчи- тъ1 нам-Ьсто другъ! гласовъ! въ р-Ьчи отъ единъ корень съ т^Ьxъ има, както щемъ видимъ пб-нататакъ, и другъ! въ язъша, та тр'Ьбва да имъ ся даде и особно назъванне за отличие отъ онъиа, които, подобно на е, еж основни и самостоятелни въ р-Ьчи-тъ!. Такъхвъ!- то гласовь! да наречемъ пр-Ьставени и замЪстници на другъ! гла- сов7>1, а по1ав1аваню-то имъ въ р-Ьчи-тъ! нам-Ьсто другъ! гласовъ! да наречемъ т-Ьхно пр^ср-Ьщанге съ тъна гласовъ! въ р-Ьчи отъ единъ корень.

1{ато направи мъ така и изберемъ р-Ьчи-тъ! съ "Ь въ корени, та гъ1 сравнимъ съ каквъхто другъ! има отъ единъ корень съ т-Ьхъ, намирамъ!, че тош гласъ ся жвива:

1) Нам-Ьсто а, както въ вл^кл^ и влктя., л*'5ж (вл-Ьзж, изл-Ьзж) и лаз/К, с'Ьд/К п сад/К, в-Ьдрб и в'кд,ъ, тг-Ьсльк и шстрлх (пазл), щр'Ькъ и щрАкамь, огЖвЬ и длвно н проч.

2) Нам'Ьсто и, както въ в^сж и висА, л'Ьпш и лйпкл, в'Ьмс'г(ь п вй</К, т'Кш?/К и мАхпй, т^^сниИ и тйскамь (стискамь, натйскамь).

XVIII

При тока памирамъ! още и рЬчи отъ сдинъ корень, като:

■ личьам (доа), и'ь които 1; ся 11р11С1)'Ь|ца съ ь, който е, както щели. ннднмъ п6-натагак'ь, такождс нр-Ьставенъ гласъ.

Л пъ р-Ьчи-т-и, които едни ниричють съ "Ь (снр. и съ е и съ м), а другн съ другж самогласнл^ нъ коренш, "Ь сн пр11Ср'Ь1ца: а) съ а, както въ т^Лма н травп, бр^Ьзда и бразда, 71Л'Ьв?л; и пл&вш, ^/Ь- 1м5м« ■ рлшть, цЬи н ца/и, ц'Ь.г!'/вамь и щ1Л!/вамь, ц^лаш и 1{&лб1й, ц-Ьа.ь п ЦЛМ1М, ч^т.у^ II ц^^иIл^, п}гЬ и нрй и проч. и б) съ 1. бл-ЬщА — бл-Искамь п бльщм — блискпмь, бл-Ьиувамь п бльи!/вам1., бр-\;сть п бръсть. цв^^тгъ пцвьтьнщ).

Отъ всичко това аа и])авописание-то на буквгл е и 'Ь въ коренш на р-Ьчн-ттл и:п{а5кдам'н тъпа правила:

1) Вл които р^чч ся случка общай на е и 1^ гласъ^ ако тот гласъ еъ т-Ьхъ е основеиъ и самостомтсленг^ та ся изритать пит само сь него, каквото что еж; медъ, сестра, веселъ1й, мет* н т п. та- кь1вЪ1 рЪчи ся пигиьгкть съ е.

2) Въ които рЪчи ся слушт общий «а е м 1> гласъ^ пъ:

а) Ако тим рЪчи ся пзричгатъ и съ & и съ ш, както св-Ьтъ (светъ н свмтъ), «*ра (вера п внфа), б-Клъ!!! (белъ1Й и бшлъ1Й), дрКми'. (дрсма п дрмма):

б) Ако въ тим, рОчи том гласъ е прЪстазенъ а стои въ т^./ о като замЬстникъ на други гласови, та ся }1р'Ьср'Ьща съ т'Ьхъ въ рЬчи отъ вдинъ корень^ както въ кл11кл^ и влача, н-Ъса и виса, ци'1;тъ н цьвтд; и

в) Ако тиш сжщи ти р%чи изричшть и съ ^ и съ Н, или ь както бразда п бразда, ц'Ьлъ1Й и цалъш, бл1>1ц* и бльщ*;

То всички ти такиви рЪчи ся пиш1жть съ "Ь.

Вид-Ьхми, че 1; ся наричш п като е и като ш. Като ш го изричшть обтлкновено, когато има надъ него ударение и стои въ р+.чь-тж ир'Ьдъ слогъ съ тврьдж самогласнж или прЬдъ тврьдо окон- чшиие. Така глаголъ вл-Ьл-ж въ настояп1,е в))'Ьмя изричшть влекли, вле- чешь, влеч^, влечемь, вле^с^ье, влеклхть, СЪ е, ВЪ пр'Ьшьдше вр'Ьмя прьво лице влиисохь, съ ш, второ и третю лице вл^че, съ е и множьствено число влткохлш, влиисо.ьтие, влшкохл, СЪ ш, и причястие влшклъ съ ш; схи^ествитслно м-Ьспю въ единствено число мтсто съ ю, а въ мно- жьствено число мест4 съ е. Има и м-Ьста, д-Ьто имя р'^а изричшть съ ударение на ко1)янъ1Й слогъ и казвать ^лак-а, а въ множьствено съ понижение ударение-то на окончшние-то, казвать реки съ е.

Има обаче и м-Ьста и случшя. д-Ьто вм-Ьсто "Ь изричшть ш и пр-Ьдъ сло1"ь съ МЯКА', самогласнж и пр-Ьдъ мяко окончшние, та ВМ'Ьсто 1юнсгЖ1никъ, памИршгь, видехте, трьп^хте, казпать: понсдшлникЪу мамАрих-ъ, видАхте, трьткхте, И ВМ-Ьсто ж^дь, ц-^ь, св^^'щь казвать : лилдь, цшвь^ сеннць. Нъ такъ1В'Ь1 м']^ста и случши еж малко.

XIX

Както въ нъ1нъ1шний, така и въ старъгй Блъгарскъ1Й язнкъ е нма.10 р-Ьчи да ся пзрпчшть: а) и съ "Ь и съ а, б) и съ "Ь и съ ь, та и въ най-старъьтъ1 ржкописъг отъ Блъгарско произхождение на- мирахМЪ! : гр*хъ и грлхъ, м-прл и млрл, плънъ-пл^ннтн и иллннтн, ст*нл и стлнл, трика и трдкл, зьритн п зьрлтн, весъдл и б-ьслда, илизлтн и

ПЛЬЗЪТН, НЗЛ1;1!\Т11 И НЗЛЬК\ТН II ПрОЧ.

и напротивъ р-Ьчи съ а въ корени еж изричшли и съ % та еж писали: грддъ и гридъ, млддъ млдд-втн и мл*дъ-мл1;дитн, оврястн (отъ рдстж) п осристн, рдспрлшнти (распрьскамь) и рдспр1;т11тн и проч. Да заб-Ьл-Ьжимъ и вллгодлть и кллгод-ьть, свнръль п скнрлль, окнт-вль п оБнтдль н Грьцко-то (ахауВаХоу) скдиъдилъ вм. скдиъддлъ.

И, Ъ1.

Като разглядамъ! въ етимологичеекъгй съставъ на р-Ьчи-тъг и това, что ся слуши въ корени имъ като гласъ и, намирамъ!, че и то, като е, въ еднъ1 р-Ьчи е основенъ и самостоителенъ гласъ, а въ другъ! р-Ьчи, и то, като "Ь, стои като зам-Ьстникъ на другъг гласовъ!, та ся пр-Ьср^ща съ т-Ьхъ въ р-Ьчи отъ едннъ корень.

При това въ еднъ1 р-Ьчи той гласъ ся съчетава съ съгласнъг Г. К, X. а въ другъ! р-Ьчи, когато въ движението имъ дойде той сл^дъ тъпа съгласнъг, тъпа ся изм-Ьнмвать г на з и ж, К на ц и ч и X на с и ш.

Отъ Д2)угж сгранж има и м-Ьста въ Блъгарско, д^Ьто р^чп-тъ1, въ които той гласъ стои като зам-Ьстникъ на другъх гласовъ!, изри- чшть не като съ чисто и, а съ едно особно изглапгение, като отъ Ъ и и съ повяче зам'Ьтан1е на и, както Русси-ти изричшть буквж Ъ1.

Отъ всичко това ся види, че онова, что ся слуипа като едпнъ гласъ и, е два гласа, отъ които единъш е основенъ, а дру- ги й пр-Ьставенъ като зам-Ьстннкъ на другъг гласовъг, и единъгй отъ тЬхъ е мякъ, а другъхй е тврьдъ, та и въ писмо-то тр-Ьбва да ся изобразгавать тии съ дв^ различнн буквъг за отличие единъгй отъ другъгй, и особено, като има м-Ьста, д-Ьто гъх и изричшть различно.

Въ старъгй язнкъ р-Ьчгг-тъг, въ които тога гласъ е основенъ, сл; писанъг съ и, а р-Ьчи тъг, въ които той стои като зам^стникъ на другъ! гласовъ!, еж писанъг съ тл, та и нъге зимамъг тъпа дв4 б) квъг : н гг Ъ1 (по ново-то начрьтание : и, Ъ1) за изображение тъпа еднакво изричинъг, а въ сжщность два разлнчнъг гласовъг, буквж И за основнъгй, а буквж Ъ1 за пр-Ьставенъгй г:ато зам-Ьстникъ на другъг гласовъг.

XX

Поел* пъ подробното разглядваню тъна гласовъ! въ етимо- догическъ1Й съставъ на р-Ьчитъ! намирамъ!, че само онъШ отъ тъна два гласа, който стои въ р-Ьчнтъ! като пр-Ьставенъ и зам-Ьстннкъ на друп.1 гласовъ!, ся ср-Ьща и атЬдъ съгласнъ! г, К, X, та той е тврьдтлй, а основний не ся ср-Ьща ни въ еднж р-Ьчь сл-Ьдъ съгласни Г, К, X, та топ е микъ1Й. Затова, когато въ производство-то на р-Ь- чи-т-и еднл отъ другл дойде и сл-Ьдъ г, К, X, тьна ся изм-Ьншиать Г на 3 н Ж, К на Ц и Ч и X на с н Ш, както въ р-Ьчи: мнбго и мно9йна, дльтй и (Хчгжина, малко п малцина, въгсбкьгй и височини, г&рюлй в гарчйтлй, сиромахь п сиромаси и сиромапшм, врькъ и врьшина, тролй и тротйца И проч.; н напротивъ, когато дойде Ъ1 сл-Ьдъ ж, 3, Ц, Ч, С Ш, то тъпа съгласнъ! ся изм-Ьншвать на г, К, X, както въ кня- тйню отъ князь, Рускйню отъ Русець, НЬмкйнм отъ Шмщь, Туркъгнш отъ Тррчимь н проч.

Като пр'Ьглядамъ1 р-Ьчи-тъ!, въ които тош гласъ е пр-Ьста- венъ като зам-Ьстникъ на другн гласови, намирамм, че въ р-Ьчи отъ единъ корень съ т-Ьхъ той ся пр-Ьср-Ьща: 1) съ у, както въ стъ1нл н студ/К — студи, гъ1мж и губт, бръ1шш и убрусъ, дъ\хамь — д1лшшх и д^осамь, тъ1л« и т^лш — затулммь; 2) СЪ 0, както въ тръ1ш и троха — трош1к, втлдра и вода, смъ1чюмь — измтлчшмь (отъ лсйлгмж, мъкнл^ся, пр"ЬСМЪ1КЛ- ТНСд) и смокь, вът и вош; 3) СЪ а, както въ гъ^знл^ и гкз,ъ, копътто н копкм, п](плщь и 71РЩ/А (на кравж-тж напращшлъ! бозкъьтъ!, надулися отъ мл-Ько); 4) съ Ъ, както въ ръ\жий и ръжда, тлшкамъ (бодл) и гЛламь, въгсокьгИ и възъ ; 5) СЪ Вй, както въ къ1смж и квкс/л — квлсъ, плътиагй и пл&вамь (плувамь); 6) СЪ ОВ, както въ ^уьиж и рЬвгж, кръ1ш н кровь (покрбвъ и пбкръ1въ); 7) съ ВО или само съ в, както въ тъ1 и твой^ четъгре н четъбриг^а и четърътъгй.

Така, за правописание-то на тъпа дв-Ь буквн, и и Ъ1 въ ко- рена на р-Ьчи-гн изваждамъ! тъпа правила:

1) Бг които р-Ьчи ся слушш общий на V^ и ъ\ гласъ, ако той е основенъ въ т-Ьхъ^ както въ вино, глина, дйвъ1й, жйвъш, листъ, мАдъ1Й, нива, 11НЛЙ, риза, сила, чйстъхй и т. н. такиви рЪчи ся пишт^ать съ И.

2) Въ които р-Ьчи ся слушш общий на \^ и ъ\ гласъ, ако той е прЬставенъ и стои въ т-Ьхъ като замЪстникъ на други гла- сови^ та въ р%чи отъ единъ корень съ т-Ьхъ ся пр-Ьср-Ьща съ у, 0, а, Ъ, ва, ОВ, ВО, и само съ в, както въ рЬчи стмнл и студл — студъ,

Тр^К 0 троха, ГЪ13НА и гйзж, рЪШИЙ и ръжди, КЪ1СНА П КВА1'А, рЪ1КЬ П рбвЬУ

чегмре и четвбрица и четвр1тъ1Й, такиви р^чи ся пигиь^ть съ Ъ1 тамъ^ &Ьто ся слушш общий на и м Ъ1 гласъ^

За в'Ьрно изображение том пр-Ьставенъ гласъ, който, както впд-Ьхми, е тврьдъ и който въ н-Ькои м-Ьста изричшть въ едно \\л- глашенне отъ ъ и и, нтле зимамъ! буквж Ъ1, както еж ]ж писали

XXI

въ старъгй язтлкъ, Ъ1, отъ ъ и I (особено начрьтанне на и), зачтото, както ж пнп1БКть сега м отъ ь и 1, дв-Ь мякъ1 букви, тш не може да пр-Ьдставм тврьдъ гласъ.

Л^^ ъ, ъ.

Като земсхмъ гласъ ж, както объ1кновено го нзричшмъ! сега иъ р-Ьчн з&бъ, мл^жь, ржка, джгй, и разглядамъ! това нзглатение въ етнмологическъгй съставъ на р^Ьчи-тъг, въ коренш на които то ся слушж, намнрамъг, че то въ еднъ1 р-Ьчн е гласъ основенъ н само- стомтеленъ, като е и и, а въ другъг р-Ьчи то е гласъ пр'Ьставенъ както 'Ь н Ъ1, и стои въ такъ1вь1 р^чи като зам^Ьстникъ на другтл гласови, съ които и ся пр'Ьср'Ьща въ р-Ьчи отъ едннъ корень.

Сл'Ьдъ това, като разглядамъг подробно р-Ьчи-тъг, въ които той гласъ е пр-Ьставенъ като зам'Ьстникъ на друпл гласовъ!, и гла- совъ1 тн, съ конто той ся пр'Ьср'Ь[ца въ р'Ьчи отъ единъ корень. нампрамъг, че тош пр'Ьставенъ гласъ е два строж едннъ тврьдъ и другъ мякъ.

Така излиза, че въ това изглашение, има три гласа, които ся изричить еднакво, а въ сжнщость еж отлични единъ отъ другъ. та тр'Ьбва и въ писмо-то да ся изобразивать тии съ три раз-

1ИЧНЪ1 буКВЪГ.

Р'Ьчи-тъ1, въ които той гласъ е основенъ и самостожтеленъ, нъ старъ1Й язъ1къ еж писанъ! съ буквж ж, а р-Ьчи-тъ! съ тврьдтлй пр-Ьставенъ гласъ еж писанъ! съ ъ и р-Ьчи-тъ! съ мякъ1Й пр-Ьставенъ г.1асъ — съ ь, та и нтле зимами тъш три буквъг: ж, ъ, ь (по ново-то начрьтанне: ж, ъ, ь), прьвж-тж, ж, за основнъ1Й гласъ, вторж-тж, ъ, за пр-Ьставенъгй тврьдъгй, и третж-тж, ь, за пръставентлй мяк-ий.

Тврьдъгй пр-Ьставенъ г.1асъ ъ ся пр'Ьср'Ьща въ р-Ьчи отъ единъ корень : 1) съ 0, както въ ръсм и росЛ^ т^^ил^^ и топш, р\>гамь — }УЬж4нъ и рогъ, въдж п водх^ся, търъ п потбра; 2) СЪ у, както въ съжмж II сушгк — сухий, глъхн;^ п глушгк — глухий, мъхъ и мухьлъ — мухлшсвамь, дъауь и душш, стрьжш и стругь, бъхтм и бухамь, бръшш и убрусь; И 3) СЪ Ъ1, както въ ръжда и рь\жгт^ ткръкамь и тръ1ъа, .к-Ьк-мж и измчлчшмь, шъл'/К — тъкамь (втъкамь) и тъ1камь, снъха и съ1«г.

Мякъ1Й пр-Ьставенъ гласъ ь ся пр-Ьср-Ьща въ р-Ьчи отъ единъ корень: 1) съ а, както въ врътЛ и вр&тл, мръзнл и мр^x^ — жраз», мркзла. и омръзвамь^ пъсь и пасж (пазл), трьтк и трАгл, кр1па и кркшгй, рьстъ и р2^стА; 2) СЪ е, както въ тръпн^к и трешрл^, дръгнлх и дфл, пъкълъ — пъкло и пекЛ, гръща — гръщь и гребл; 3) СЪ И, както ВЪ врьхь п вй/пл — вяр^ш, бръснж и брйчиа^ мъгли п мшж^к — мйгамь, пЬстръш и пшшш:

ххп

4) СЪ "Ь, както нъ ерьдце и с^уЬд<^у мльзЛ (до№) и мл'^о, мъскъ — мъскй ш м%сл^, с^вне (вм. свьне) н св*т,к, цьвт,ь и цв-Ьтг; 5) СЪ Ю както ВЪ клмл^ а клюп, /кчиамь н бл^^вамь; и 6) СЪ Я, както нъ авънш и явА-

Така, аа п]»акописаннсто, къ корснш на })'Ьчи-тъ1, на тъна три букшл л^, ъ, ь, еъ конто изобраишиаму еднакънъ но иаричш- НН5-ТО, нъ трошкъ но качсстпа-та си гласъ, нзна^адамъ! отъ самъш н:шкъ тию три нравила:

1) Нравило ла л. Вг които р'Ьчи ся слушш общий па Ж, Ъ и Ь, гласЪч ако е той осповеиъ въ т-Ьхъ^ както въ зж,бъ, мжжь, |)Ж.ка, гжба, гжсть1Й, лжчи;, сждА, тъпа ся пишшть съ Ж.

2) 11])авило лл ъ. Въ които р^чи ся слушги общий на ж, 7», Ь гласг, ако е той въ т^хъ пр^лставепъ като зам^Ьстникъ на други гласови и въ р-Ьчи отъ единъ корень съ тЪхъ ся прЪср-Ъща съ 0, у или Ъ1, както въ р1сж п роси, Н.нж н топ»ж, ръгамь и роп., съхнл и сухъ1Й, дъхъ II душа, бр^.ни* и убрусъ, ръжда и ръгжий, снъха и съ1нъ, т,Ъ1га ся питккть съ Ъ.

3) Нравило :$а ь, Въ които р^чи ся слуина общий на Ж, Ъ «« Ь гласъ^ ако е той въ т^хъ пр^ставенъ като замЪстттъ на други гласови и въ рЪчи отъ единъ корень съ т'Ьхъ ся прЬсрЪща съ а, е, и, "Ь, Ю, Я, както въ врьт1 и врйтл, мрьзил п мрАзж — мразъ, дрьгнл н д^р&, тр^пнА п треперА, врьхъ и вйрнь, мьглй и мижнь — мйгамь, ерьдце и ср-Ьда, г^вне н св^тл — св*тъ, кльва п клювъ, звьнж и звякамь, тъшь ся пишчтшь еъ Ь.

1гато нам-Ьрпмъ по ттлш нравила, кон отъ р-Ьчи-т^н, что ся из- ричшть съ общий на ж, ъ и ь гласъ въ коренш, требва да пи- темъ съ буква ж, кон съ буквж ъ н кои съ буквл; ь, па по- трьсимъ тъна р-Ьчи въ старъ1-тъ1 книгъг, пнсанъ! въ онова вр^Ьмя, когато тъна буквъ! може бтл да еж ся наричшлъ! отлично една отъ другж, и пр'Ьди да ся побрька правописание-то на старътй язъгкъ, колкото отъ тъна р-Ьчи нам-Ьрнмъ, н^емъ вндимъ, че вешкош отъ т-Ьхъ е писана съ она;ш отъ тъпа буквът, съ ко1Л1то по тъпа пра- вила тр-Ьбва да ся нинге тш въ нъ1Н'Ь1нинй Блъгарский язмкъ.

Има само едно изключение. Отъ р-Ьчи-тъг, въ които нрЬставе- нин гласъ е зам-Ьстникъ на а, та спорядъ правилото за правови сание-то на ь тр-Ьбва да ся пин11а;ть съ ь, онъпа, т> които П1)'Ьдъ пр'Ьставенъ1Й гласъ стои л съ другж съгласил; нр-Ьдъ него, каквото что еж влънд, клъгъкин, еднок()1)янъ1 съ кллсъ, клдгд, еж писанъ! съ г. Такмвн р1*,чи въ имнЬнший ]>лъга]К'1.ьп1 иаъткъ има доситпнл,. конто :{асега и ние ннн1емъ съ 7».

№

ХХ1П

я.

Въ подробно-то разглядваню гласовъьтъ! единъ по единъ въ етпмологнческъ1Н съставъ на р-Ьчи-тъ! намирамъ!, че и това, что ся слуши като наставенъ гласъ ю, не е всжд,Ъ еднакво. Въ еднъ1 случжя то е а, наставено съ полугласъ й; въ другъ! случмя то е, както вид-Ьхмъ!, % който ся изричи като е, п, когато е съ ударение, н'Ькон го изричмть като ш.

Нъ има още случшя, д-Ьто, както въ кореню, така и въ окончи- иис то на р-Ьчи-тъ! ся слушш като гласъ ю, а не е нито а, наста- вено съ полугласъ й, нито 1». Въ такъшъг случжя въ ра;шъ1 м11ста изричшть различно: едни казвать ртдъ, г/ла^а, м1}сшць, свттъ-свшта, пшть, девшть, дестть, глшдамь, пртдм, вП2)Шгамь, ймт, в^г^мт, СЪ ю, другЪ! казвать ^?едй, греда, м-^сег^ь, светйй-света, деветь, десетъ, гл^дамь, щ^д/к^ впрегамь, име, вр^ме, СЪ е 5 едни казвать вйдтшь, дЬлшть, шкшть, гово- ршть, множьствено число третю лице отъ глаголъ вгЬд^н, д^лш, н6сл1, го- вор/м, съ ю, а другъ! казвать вйдлть, дЬлкшь, нбсять, говдрать, СЪ а 5 и осв'Ьнь това пма м'Ьста въ Блъгарско, д'Ьто въ сахЩи-тъ1 случшя, вм-Ьсто ш, е, а, изричшть ен, та казвать ^>ен^, г^^е^^да, м1}сепць, свен- тът-свепта, петпь, девеягпь, десеншь, глеидамь, прендЛ, впрелгамь, ймет, вр-^мепъ, вйдептЬу дЬлепть, иосеншь, гово^^енть.

При това въ р^Ьчи-тъ1, въ които нам^Ьсто тош гласъ изри- чшть ш, е, а; ен, той иде като да е пр-Ьставенъ като зам-Ьстникъ на другъ! гласовъ!, та въ р^чи отъ единъ корень сл^ пр-Ьср-Ьща съ ТЪХЪ, както въ мякамь и мща-мкчка^ жкло и жйлтл, крккамь и крп- чш, трлсА II тръс/а; има п случшя, д-Ьто тош гласъ ся разлага на ЬН и на ен, както въ звккамь и звьп)к, йм& и имеяа, с&жя и селсена, (УЬпш и (УЬтшце, теля. и телеаце; и наопакъ!, ТОЙ СЯ швшва нам-Ьсто ЬН и ен, както въ мАлица отъ мъпм, клятъ (прбклятъ) ОТЪ «гльнж, дрьвянъ вм'Ьсто дрьвьиьпг и дрьвеиенъ (и отъ него дрьвянш^), калянъ вм-Ьсто калъньнъ и калепенъ (и отъ него калянйца), камянъ вм'Ьсто камьпьпъ и камеиенъ отъ камень.

Има още и другът н-Ьчта, които показвать разликх-тж между

ш, което е отъ а наставено съ полугласъ й, и онова, что изри- чшть и като ш, като е, като а и като ен, нъ и казано то тукъ е доста за да ся види, че това еж два гласа, въ сжщность отличнъ! единъ отъ другъ, та и въ писмо-то тр^Ьбва да ся изобразшвать съ дв-Ь различнъ! буквъг.

Р-Ьчи-тъ!, въ които влиза изричшнъш като ю, е, а, ен гласъ, както въ коренш, така и въ окончшниш-та имъ, въ старъгй язъ1къ еж писанъ! съ буквж А, та и нъте тр'Ьбвало бъ1 да звхмемъ неш за изобразшваню сжщий гласъ въ нъгн-Ьшний Блъгарскъ1н язъ1къ, нъ тащ

XXIV

буква е млчна :»а пнсан!^, па не иде спорядъ ново-то начрьтание на другм тн букнм, та наместо неж иадрьжшмм ла тош гласъ сс- гашиш-т*; буккл» л, а пакъ за настаксннн гласъ а зимамтл ста1)А;- тж буки* », по ново-то начрьтание ш.

Като пр*глядамь1 какъ стои тош гласъ иъ всичвпл-тъ! случюя, д*то ся слутм той, както въ коренш, така и въ окончшним-та на р-^чи-пл. ;»а правоиисание-то на буквж Я иаммрахпл това правило:

Л1;п10 ся слушш като гласъ »» и наместо него едни изри- имть е, или а, Ьруги ен, както въ гряда, святъ!*!, глядамь, пять, ц)%у\я, 10ДЯТ1., тп казвать: греда и гренда, светъ1й и свентъш, глбдамь и глеидамь, поть ■ иенть, вр1;ме и вр1;менъ, ходеть — ходать и ходенть; д-Ьто тога гласъ стои като замЪстникъ па други гласови, та ся пр^ср^ща съ т%хъ въ рЬчи отъ сдинъ корепь^ както въ мялпца, мякъ1Й и мачкамъ, мякамь и ■ мАца— мАчка, крякаиь н крич1л, тряол п тр^сл ; дЪто той ся разлага на ЬИ и на ен, както въ :шякамь и ивьна, сймя п семена, теля п теленце: и &1»то той ся швмва намЬсто ЬН и ен, както въ дрьвянъ, калянь, камянъ вмЬсто дрьвьньнъ и дрьвененъ, кальпьиъ и каленеиъ, каменьпъ и ка- нен* нъ: въ всички-ти такиви случтя ся пише Я.

По това правило правописание-то на буквж я ся опр-Ьд-Ьлява така, д-Ьто да не ся брька тш ни съ буквж ю, ни съ буква % аачтото м отъ а настанено съ полугласъ й ся ср'Ьща само тамъ, д1>то рядовна-та самогласна е а, н въ изв-Ьстнъ! случтя ся наставш съ полугласъ й, и ако и да изричшть пон^йд-Ь е нам-Ьсто неш, иъ ен нид^Ь не изричшть, и нид11 н-Ьма да ся разлага Т1а на ьн и ен; така и 1; ако и да ся 113})нч1а и като ш и като е, нъ като ен н'Ьма да го изричшть *), па и ако да ся пр'Ьср'Ьи1,а, и той като я, съ а, и, ь, въ р-Ьчи отъ единъ корень, нъ не ся разлага на ьн и на ен, нито пакъ ся жвшва нам-Ьсто ьн и ен.

№.

Влъгарсктлй язнкъ не трьпи два чистъг самогласнн гласа единъ по другъ и си има начинъ! да отстраншва всшко стечение на самогласнъьтъ! гласовъ! въ движението на р'Ьчи-тъ1. Въ еднтл случмя, той наставш втортлГ! отъ донгли-тн единъ по другъ само- гласнъ! гласов-н съ полугласъ й, както въ заюздвамь, за^асвамь, вместо за^здвамь, за^свамь; ВЪ другъ! ТОЙ вставш междж самогласнъ1-тъ1 съ-

*) Имамъ! ооач»' :<аГ»"Ьл1>же|1Ъ1 дв-Ь р-Ьчп: сЬкира (земеио за произведено отъ глаголъ сЬкл.) н сеИти (казвано за жел11зо, кога ся нажеже въ огънь, та 110св1чл*е), въ кино, на11'Ьсто % въ и1Ькои мЪста изричшть ен, та казвать: а^пкйра, свен/п?г.

ХХУ

гласнж в, както въ зав^/шкъг, наъуще, навострип вм1;сто заушкьг, науще, на- острш; ВЪ трети нзм-Ьншва вторж тж самогласнж на полугласъ й, както въ да зайдл^, да шШдм, да заАм,п, да п6ймл{ вместо да заидж, да напдж, да заемм, да ноемж; а въ н-Ькоп случшя и съвсЬмь изврьга еднж-тж отъ самогласнъ1-тъ1, както въ да дбдм — додбхь вм1Ьсто да долдж— допдохь, чернокьгй вм'Ьсто чернобкъгй, добрутро вм'Ьсто доброутро.

Това ся прави и въ другоязъгчнъ! р-Ьчи, та, вм-Ьсто христи- ашшъ, Лрнаутъ, даулъ^ караулъ^ казвать: христишнинъ и христшнинъ, Лрна- вутъ, давуль, караъулъ.

Ио това свойство на язъша и въ окончжниж-та на р-Ьчи-тъг, д-Ьто самогласна-та е а, у, ж, ако иде пр-Ьдъ неж пакъ самогласна, ти си настави съ полугласъ й, та става ю, ю, №.

Нъ въ окончиниш-та отъ дв-Ь самогласнъг най-чясто ся ср-Ьща ие, зачтото: 1) Отъ всичкъг-тъ! почьти глаголът, что има въ язъхка, п[)ьвообразнъ1 и производнъх, прос1Ъ1 и сложнъ!, както чисто Блъ- гарскъг, така и земенъ! отъ другът язъ1ци, и какъвто залогъ и да еж тии, ся произвождать имена сжществителнът, така нареченъг, от- глаголнъ!, съ обще окончиние ние, а отъ н-Ькои и съ окончмние ТИе, както копание, ходение^ мируваиие, прЪправксние, измЬптваиие, ка- рашпшсвание отъ копаш, жод/К, мирувамь, прЪправшмь и прЬправшмся, измЬ- ншвамь и измЬнкьвамся, караштисвамь, и питие, шсти^ву брьснл^тие отъ пшл{, юмь, брьснж. 2) Има имена мжжскъгй родъ, които въ мно- жьствено число ся окончивать на ие, като братъ — брашие, снопъ — снопие, людие (отъ неупотр-Ьбително въ единствено число людь), г^рь — царие, конь^коние. 3) Има и имена ср^день родъ съ окончиние ие, като копие, зелие, и събирателни, като нивж.

Въ всичкъьтъ! такъхвъ! имена окончиние-то ие, народъ-тъ е сл-Ьилъ въ едно изглашение като е и като йе, та казвать копане и копание, шсте и шстйе, брате и братйе, цире и царйе, копе и копие, ниве п нивие И проч. Нъ плъно-то окончание ие не е съвсЬмь изоста- ставено, та казвать и въскрьсение, възнесение, успение, трьп-Ьние, жела- ние, погребение, покашние, щюклятие, ^^азгшшие, главоболие, лт^мЪрие, без- г^мие, пр-Ьмеждие И пр. Осв-Ьнь това въ отглаголнъ1-тъ1 имена само въ единствено число окончиние-то ие сливать въ единъ гласъ, а нъ окончиние-то на множьствено число иш изричить и дв-Ь-т^Ь само- гласнъ! и и ш наплъно, та казвать: башне п башн^е, дЪлене и &Ьле- мйе, главшване и главшван1^^е, оплакване и оплакванйе въ единствено число, и башниш, дЪлениш, главшваниш, оплакванит въ множ. число.

За да ся съобразимъ въ той случий съ обще-то изричиню, като безъ малко не всжд-Ь окончиние-то ие изричить сл-Ьто въ единъ гласъ, нъ пакъ да ся види и че това, что изричить въ по- казанъ1-тъ1 случия едни като е, а другъг като йе, — то е ие, из-

ХХУ1

рнчшно В1. едно нзглатенне, нтле мимамтл отъ старж-тж аабук; буквх к, комто е е, настанена отп1)*ди съ I — особено начрьтани' на буквж и, — а по новото начрьтаннс 1е, та пишемъ не1А| нам-Ьпм ие тамъ, д*то тпш два гласа въ окончтниш-та на р-Ьчи-тъх ся из рнчить въ едно наглан1ение като е и като йе.

Требва обаче да заб^л-Ьжимъ, че зимамъ! това начрьтание, ш и6 като буквж за изобразюван1е съ неш н-Ькакъвъ особенъ глась а като съкратително нач1)ьтанне вм-Ьсто ие за-въ такъпш случшй д-Ьто ти» два гласа ся нзрнчшть сл-Ьто въ едно изглашение.

Това е к])атъкъ нзводъ отъ единъ прьвоначяленъ поглядт м^тнжтъ възъ нтлн-Ьшний Блъгарскъш язъ1къ, за дя видимъ какв! гласовъ! има той, та да земемъ за т-Ьхъ буквъ! отъ Старо-Словянскж тж азбукж и така да нагласимъ за тош язъгкъ писмо, което да бжд добр'Ь притъкмено за него, споря дъ какъвто е той днесь.

Съ тош прьвоначяленъ поглядъ намирамът, че въ нъш-Ьпени! Блъгарский язъ1къ самогласнъ! гласовъ! има чегъгренадесять и един' полугласъ, които тр'Ьбва да ся изобразшпать въ пнсмо-то всшко! отъ т-Ьхъ съ свош особнА^ буквж.

Отъ тъпа четъ1ренадесять самогласнъг гласовъ! шесть еж основ нн самостомтелни, три еж отъ основнъ1-тъ1 настанени съ полугласп Й отпр-Ьди, и пять еж пр'Ьставени като зам'Ьстници на другъ! гласовъ]

За изображение тъна гласовъ! зимамът отъ Старо-Словянскж тж азбукж, за основнъ1-тъ1 — буквъ! а, е, И, 0, у. А», за наставенъг-тт съ полугласъ й — буквъ! ш, ю, ш, и за приставенъьтъх като за м-Ьстннцн на другн гласовъ! ~ буквъг % Ъ1, ъ, ь, я.

Отъ приставенъ1-тъ1 гласовъ! "Ь ся изричш като е п кат< ш; Ъ1 ся изричш като и; Ъ и ь ся изричшть като ж, а я ся изрнч! като иц е, а и ен.

Нъ и при таково изричшню приставенъ! тъ1 гласовъ! еднакв* съ основнъ1-тъ1, като разглядамъ! и еднъг-тъ! и другъг ти въ етимоло гнческъ1Й съставъ на р-Ьчи-тъх, нами])ам'н и правила за правописа ние то на различнтл-тъ! букв-н, съ които гъ1 изобразшвамъ!.

Тъ1ш правила, както еж показанъ! въ тош нзводъ, еж так1 мсн-н, така краткъ! и проетъ!, д-Ьто нн1шкъ не е мжчно да ся разбс ржть и тврьд* лесно е да ся запомнять. Тъхм еж така опр-Ьд-Ьлет и така пригоднтл за всичкъ! тъ1 случшя, д-Ьто въ никое отъ т-Ьх! н-Ьма никакво изключение. И ако и да има три-чет1лре случшя, коит( ся видять като да не еж съгласни съ тъ1ш правила, нъ и тни а

ХХУН

так-нви, д-Ьто п въ т-Ьхъ н-Ьма н-Ькакво истинско противор^Ьчие. Така, да ся водимъ по тъпа правила, н-Ьма да сбрькам-н н-Ьйд-Ь да пишемъ еднж буквж вм-Ьсто другж отъ онъпа, които ся изричить еднакво.

Нъ за да ся водимъ в-Ьрно по гни правила, тр-Ьбва да вннмавамъ! добр-Ь, зачтото има случмя, въ които можемъ да ся излъжемъ. Ето н-Ькои прпм-Ьръ! отъ такътвъг случшя: имамъ! р-Ьчи тргкамь, тъкамь, дъхамь и дъхг, мъкнж, въ които ся слуппа общий на Ъ и Ь гласъ; имамъ! и еднокорянът съ т-Ьхъ тръгъа, гтшамь, дихамь II дашш, измичшмь, въ които СЯ слуппа общий на Ъ1 и И гласъ, нъ не знаемъ Ъ1 ли е това иди и, като и дв-Ь-тъ! ся изричщть ед- накво, та да видимъ съ ъ или съ ь тр-Ьбва да пигаемъ едноко- рянъ1-тъ1 съ т-Ьхъ, ВЪ КОИТО ся слуппа общий на тъпа буквъ! гласъ. Въ такъвъ случмй, за разрешение недоухМ-Ьние-то, трьсимъ още другъ! р-Ьчи отъ сжщи-гн корени и намирамъ! троха, точка, ду- хамь, смокъ, съ 0 и у тамъ, д-Ьто въ другъ1-тъ1 ся слуппа общий на и и Ъ1 гласъ, и така познавамъг, че триьа, пшкамь, дихамь ся пишшть съ Ъ1, та и тръкамь, тъкамъ, дъхамь п дъхъ требва да СЯ пишжть съ ъ.

Требва, за в-Ьрно-то водени по тъпа правила, да пазимъ още и това — пр-Ьср-Ьщаню-то на приставенъ1-тъ1 гласовъ! съ основнъ!- тъ1 въ р-Ьчи отъ единъ корень да не см-Ьппамъг съ изм-Ьнмваню- то на самогласнъ1-тъ1 гласовъ! единъ на другъ. Като пазимъ това, не можемъ, наприм-Ьръ, да земемъ, че р-Ьчи тгъмл, мьрж (и про- изводнъ1-тъ1 мрьтвъгй, смрьть) тр-Ьбва да ся пишшть съ ъ, като има еднокорянъ! съ т-Ьхъ прЬпона п моръ, зачтото това не е пр^Ьср-Ь- щан1е, а ь ся изм-Ьнива на о, 1гакто въ р-Ьчи боръ (сборъ, пзборъ) отъ бе/>/»;, въ гробъ отъ гребм, въ токъ (изтокъ, потокъ) отъ тнек^/К и т. п. е ся изм-Ьншва на о.

Тъпа правила еж за правописанне-то на самогласнъ1-тъ1 гла- совъ1 въ коренм на р-Ьчи-тъ!. Такъшъ! правила си има въ язъжа и за правописание-то на самогласнъьтъ! и въ окончжниш-та на р1Ьчи-тъ1.

Като нам-Ьримъ по тъш правила кон р^чи тр-Ьбва да пи- шемъ съ и и кон съ Ъ1, кои съ ж и кои съ ъ и ь, кои съ ю и кои съ 'Ь или съ я, па потрьсимъ тъпа р-Ьчи въ старъ1-тъ1 кнпгъ1, ппсанъ! пр-Ьди да ся побрька правописание-то на старъ1Й язъжъ и въ онова вр-Ьмя, когато тъш буквъ1, както ся пр'Ьдпо- лага, еж ся изричили всжкои особно, които отъ т^Ьхъ р-Ьчи найдемъ,

XXVIII

щемъ видшсъ, че всшком е писана съ онд^ш буквж, съ кожто по тъш правила тм тр-Ьбва да си пипю въ нъ1н111пний Блъгарскъп! изътъ, като тъпа правила да сл и:)ваденъ1 отъ старъит язъшъ, та може да ся прнложькть и на него безъ никакво противоречие.

Това покаава, че етимологическъш съставъ на нъш-Ьпший Блъгарскъ1Й язъжъ е сжп;е такъвъ, какъвто е той и на старъ1Й црьковнъ1Й, или, така нареченъит, Старо-Словянскъ1Й язъжъ, н че така нареченъ1-тъ1 отъ насъ, приставени самогласни гласове % ъ, ь Ъ1, Я с* сл\п;е така неотемлема принадлежность и на нъшЬшнпй Блъгарскъ1Й язъжъ, както и на Старо-Словянскъ1Й, та, както и да гъ1 нзричймъ!, все тр-Ьбва да гъ1 изобразивамъ! и въ писмо-то съ особнъ! буквъ1, ако искамъ! да упазимъ правилно-то етимологи- чьско състоиние на р-Ьчи-тъ!, и, оп^е повяче, като има такъшъ! в-Ьрнъ! правила за правописание-то на особенъьтъ! буквъ1, съ които гъ1 нзобраз1авамъ1, та, да ся водимъ по т-Ьхъ, да не гъ1 брькамъ! съ буквъьтъ! на основнъ1-тъ1 самогласнъ! гласовъ!, съ които тъш ся изрнчють еднакво.

Изобще за самогласнъ1-тъ1 гласовъ! тр-Ьбва да заб-Ьл-Ьжимъ, че въ Блъгарскъ1Й язъ1къ, както и въ другъ1-тъ1 Словянскъ! язъгци, тврьд-Ь малко прьвообразнъ! р-Ьчи има, които начинать отъ самогласнж буквй», па и въ тъпа малко р-Ьчи, д-Ь пб-малко, д^ повяче, изричшть начялнъь тъ1 самогласнъ! д-Ь съ еднж, д-Ь съ другд; наставкж пр^дъ т-Ьхъ така:

Гласовъ! а, 0, у, въ начяло на р-Ьчь изричшть объжновено съ наставкж отъ полугласъ й, та казвать &зг и тзъ, агня и югмя, •бл«са н тблгка, о<п|а и йовца, око и йоко, отговаршмь и йотговарммь, узда ш юзда, умъ и юмъ, умирамь и юмирамь и проч.

Наставенъ! съ полугласъ й въ начяло на рЬчь гласовъ! 0 и у има да изричють и въ разговорнъ1Й язъжъ, нъ така наставенъ! гъ1 изричшть повяче въ п-Ьсни-тъ!, кога п-Ьжть.

А пакъ гласъ а въ повячето р-Ьчи, които начинать отъ него, и въ разговорнъ1Й язъжъ изричшть наставено, съ ш и н-Ькон вм-Ьсто това ш въ такъ1въ1 р-Ьчи изричшть е, та, вм-Ьсто Агня, аш^ и &ря, клзвать шгня ш (гня, шй^ и ем?(^, шря и бря.

В1гЬсто наставенъ1Й гласъ ш има да изричшть е и въ ср-Ьдж- ТЖ на^ р-Ьчи-ТЪ!, та казвать: болшринг и бол^нг, штвица и пиШца, Х2тепплнинь (христинйнъ) н христ^тинг, БоАнь, Спютнъ, именит, пад., и Бо^, Стоите, зват. пад., тошга, единств. число, и пюбш, МНОЖ. число.

Гласовтл 0 и у открай р-Ьчь н-Ькои изричшть и съ прпдътха- ние отъ в, та, вм-Ьсто бстрпй, бсемь, успи',, ухо, казвать вбстръш, вбсемь,

XXIX

вуста, кухо, а пакъ гласъ а въ н-Ькои другоязтлчнъ! р-Ьчи изричють н съ прндъгхание отъ Х, та, вм-Ьсто амбйрь, адеть, щу^стмь, казвать ^амбаръ, надетъ, ларесвамь.

Гласъ е открай р-Ьчь повячето изричжть безъ никаквж на- ставкж, нъ има да го нзричшть и наставенъ съ полугласъ й та кат- вать едгшг и йедик«, Ьеро и йезеро, ел^ь и йел^кг,, елй и йел//', елха п йел.гч?, ^сень п й6с€мь.

При това имамъ! заб-Ьл-Ьженж еднж р-Ьчь, въ кожто гласъ е въ начяло изричмть съ придъгхание отъ в. Тай р-Ьчь е вещ отъ еще СЪ наставкАх в, кожто н'Ькои употр-Ьбшвать вм-Ьсто още.

Гласъ и открай р-Ьчь тврьд-Ь р-Ьдко има да изричшть като наставенъ съ полугласъ й, нъ има пон-Ьйд-Ь да го изричмть съ при- дъгханне като отъ Х, та, ВМ-Ьсто ма.к, ймамь, йскамь, думамь щ давамь имъ, казвать хг*д/К, Х:г1мамь, хйскамь, думамь хи, давамь химъ.

Гласъ ж открай р-Ьчь объгкновено изричшть съ придъгхание отъ в, та казвать вАгленг п вмглте, вмдиг^, влясе, влзель^ вжс« вместо лгленъ п жглте, жже, лзелъ, жс«;. нъ има м'Ьста, ако и р^дко, д'Ьто казвать и гтгленъ, въже, вь5ьл«, и проч.

Има м^Ьста, д^Ьто нам-Ьсто а безъ ударение изричшть н-Ьчто като общий на ж, Ъ, Ь гласъ, та, вм-Ьсто дале^ь, к2исьвг, тякъвъ, рабат^к, злгрйя^амь, нахождамь, казвать: дълечь, къкгвг^ тъкъвь ръботл^, зъграждамь, нъхождамь.

И наопакъг, вм-Ьсто общий на ж, Ъ, Ь гласъ има да изри- чшть пон-Ьйд^ а, та, вм-Ьсто кх.гца, зх.бб, п]К.ть, егьнъ, късно, с±хнх, сладъкъ, к-рбтъкъ, дръво, сьмь, писъмг^, казвать: кйгца, з&бъ, плть, вань, сйхмл, клена, сладйкг, крбпгакъ, др&во, с&мь, пислмг^.

Има м^Ьста, д-Ьто вм^Ьсто е и "Ь безъ ударение, както въ коренш на р-Ьчн-тъ!, така и въ окончшние-то имъ, изричшть и, и, наопакъ!, вм-Ьсто и и Ъ1 безъ ударение изричшть е, та, вм^Ьсто гребж, плетЛ, ревА, жена, сребро, зелений, п вм1^то бЬди^ вл'1акА, д^т, р^а, ц'кна, зв1^да, и ироч. казвать : грибА, плюпА, ривА, жлна, срибро, зж- л^ний, блда, влвкА^, дмлш, рт^^К Ц9:на, зввзда; а пакъ вм1^то игл</, улпца, мпл-^ш, шшрокъгй п вм^Ьсто гръ1зА, вЪ1сбкъгй, казвать: егла, улеца, мел-^т, ше- рбюяй, грезА^ весоюлй.

Сжще така има м-Ьста, д-Ьто, вм-Ьсто о безъ ударение, изри- чшть у, и, наоцакъ!, вм-Ьсто у безъ ударение изричшть о, та, вм-Ьсто Овенъ, око, ^и(до, старо, кога, кого, лоегА, пОгА, доьк, д^то, продавамь, по- лйвамь, казвать : увенъ, чЛд^, стару, куга, куго, лувгк, дугМ, д^ту, продавамь, пулйвамь; и наопакъ!, вм1Ьсто ухо, увйвамь, улсйьк, казвать: 0x6, овйвамь, ом^1л.

Поради това неправилно изричшние и вм-Ьсто е и "Ь безъ ударение и, наопакъ!, е вм-Ьсто и безъ ударение, така и по изри- чшние-то у вм-Ьсто о безъ ударение, и, наопакъ!, о вм-Ьсто у безъ ударение, мнозина и въ писмо-то см^Ьшшть пр']Ьдлозъ1 при и

XXX

пр* н 0 » у, та пншшть при д-Ьто с пр-Ь и, наопакъ!, пр* д*то трЬбна при; сжще така иишшть и 0 д-Ьто тр-Ьбва у и, наопакъ!. у д-Ьто тр*бва 0. А глаголи-ти, наставени съ единъ или другъ отъ тим пр-Ьддозтл, имать н раилично инаменование, хсато, наприм-Ьръ, щрЬстаюмь, съ пр-Ьдлогъ пр*, знаменува: спирамь да правш н-Ьчто а щтстаюмь СЪ прЬдлогъ при знаменува: скланшмь на и-Ьчто; така II одумвамь съ пр-Ьдлогь 0 знаменува: ослждамь, п})'Ьдумвамь, кудж; а иакъ удумвамь, съ пр-Ьдлогъ у знаменува: сговаримь, нагласшвамь н'Ьчто по сговоръ.

Има и м-Ьста, д-Ьто нам-Ьсто о безъ ударение из1)ичють а, та, ВМ-ЬСТО тогйва, н4гОвъ, ]м16(ута, пов1}рвамь, провождамь, отвбждамь, казвать : тлг^^ва^ н^глп, рйбш.та, плв^рвамь, прлвбждамь, лтвбждамь.

Има р-Ьчи, които, като имъ ся отнеме окончшние-то, оста- »ать съ три или четъ1ре съгласни и само съ еднж самогласнж междж гЬхъ, а отъ съгласнта-тъ! втора-та отъ три-тъг или трет1а-та отъ че- гнре-гн е л или р, пакъ самогласка-та е ъ или ь, каквото что еж: вмж-%у дллг-ь, сльз-й, врьх-ъ, прьв-ьгй, прьп-ш, крьст-ъ, скр&б-ь и д. т. ТакЪ1- втл р-Ьчн едни отъ Блъгаръг-тъг изричжть съ самогласнж-тл; ъ и ь СЛ'Ьдъ съгласнтл-гн Л и р, та казвать: влъкъ, длъгг, млъчш, сльза, връхъ, трьнь, зрьно, прьвьгй, трьпьа, дрьжъу^, крьстъ, прьсть, скрьбь, а другЪ! ГТЛ изричшть съ самогласнж-тж ъ и ь пр-Ьди съгласнъ1-тъ1 л и р, та казвать: вълкг, дьлгь, мълчш, сълза, вьрхь, тьрнь, зърно, пьрвтй, търпш, дьржьч, кгрсть, пьрстъ, скьрбъ и проч.

Като пр-Ьглядамъ! и другтл-т-н р-Ьчи колкото има въ язъхка такхвж сглобж, нъ съ другж самогласнж, каквото что еж: глас-«, пяеи^-Лк, бллз-Оу плод-ъ, глух-ьт, хл1^б-ъ, блюд-о, стрлх-г, г^^еб-м, крив-ъгй, проа-ищ труд-г, бр-Ьг-ъ, гряд-а и т. н. намирамъ!, че ВСИЧКЪ1-ТЪ1 СЯ изричють, както въ Блъгарскъ1Й, така и въ другъг-тъг Словянскът язицн. съ самогласнж-тж сл-Ьдъ съгласнъ1-тъ1 л и р, и само онтлш р-Ьчн такжвж сглобж, у които самогласна-та е 7» и ь, нзричмть и така и така.

Оп> това ся види, че е пб-съобразно съ свойство-то на яз-нка, та е и пб-право д-Ьто, такжвж сглобж р-Ьчи съ самогласнж ъ и ь, изричшть съ самогласнж-тж сл-Ьдъ съгласнъ1-тъ1 л и р. Таково изри- чмнк тъ1ю р-Ьчн, съ самогласнтл тта ъ и ь сл-Ьдъ съгласнъг-пл л и р иде и пб-лесно, зачтото съ него ся изб-Ьгва стечен ие-то на л и р съ другн съгласнъ! сл-Ьдъ т-Ьхъ, съ които ти и не ся съчетавать, та и МЖЧНО ся изричшть. Гльуьп II гльука, глъхнж, длигъ и дльжнии и дльжнЬук, ял<ст&, вл%хва в вльхвувамь, пльть и пльтньт, плъзгамъ, овльгвамь,

XXXI

крьвь и кръенина, скрьбь п скрьбнии, грънци и гринчмрь, крьсть и кръстника, прьвъ п прьвнина, трьнь и трьнливии, мрьстгй и' мрьсникг, прьскамь и т. н, СЯ пзричжть много пб-лесно отъ каквото гълчш и гълчка, дмгъ и дьлжнъхй и дьлжн-Ьъа, пълспщ вьлхва и вглхвувамь, пглть и пълтпаш, п7^лзгамь, овглгвсинь, кгрвь п кьрвнина, скьрбь п скьрбний, ггрнци и ггрнчшрь, кьрапг и кьрстникъ, пьрвь и пьрвнина, тьрнь и тьрнливъгй, мьрсньгй и мьрсникъ, пьрс- камь и проч.

По тъна причннъг, так-нвъ! р^чн и въ р-Ьчника еж писанъ! съ сахмогласн-н-ти ъ и ь сл-Ьдъ съгласн-н-т-н л и р.

Ф.

Казахм-н, че като ея велушммъ! въ нъш-Ьшний Блъгарсктлй язъ1кь за да видимъ каквъг глаеовъ! има той, та да му наглаеимъ пнсмо отъ буквъьтъ! на етарж-тж Словянскж азбукж, то еъглаен-н гласовъ! въ него заб'Ьл'Ьжшмъ1 осьмнадесять.

Осв-Ьнь тъна осьмнадесять гласовъ! въ Блъгарскъ1н язъ1къ ся слуш1а още единъ, ^; нъ като пр'Ьглядамъ1 случия-тъ!, въ конто ся зачюва той гласъ, намнрамъг, че то е в, което накрай р-Ьчь, д-Ьто н'Ьма самогласнж сл^дъ него, и въ ср'Ьдж-тж на р'Ьчн-тъ1 пр-Ьдъ повячето съгласнъ! пзричшмъг натрътено като ^, та, вм-Ьсто лов«, гн-Ьвъ, правь, кривъ, вграждамь, вкарвамь, вносшмь, впрягамь, всюкой, вторъгй, вчера, завивка, щвпцц, овца, овчищ ковчегъ, вшивамь, тръговщина и проч., казванъи лофь, гнЪфъ, 7графъ, крифь, фграждамь, фкар>вамь, фносшмь, фтгрл- гамь, фсшкой, фпюръхй, фчера, завифка, цьфтл{, офца, офчгт, кофчегъ, фши- вамь, тръгофщина.

Ф изричить и вместо ХВ, та, вместо хвалш — -лвала — по^ва- лммь, 'К.ватамь, двойна, влъхва — вльхвувамь^ казвать : фальа — фала — тюфалюмь^ фатамь, фойна, влйфа — влъфувамь.

Има м-Ьста, д-Ьто и вм-Ьсто само х изричють (^^ та вм^Ьсто ход/К, хг/льк, охкамь, глгинл^, прахъ, грЪхь, стоюхъ, сЬдЬхъ, играхг, просихг п проч. казвать: фодл, фг/льк, офкамь, гл»фмж, прафъ, грЬфъ, стошфъ, сЬдЬфъ, играл!^, просифъ.

Нъ сжщнй гласъ ^ въ нъгн-Ьшннй Блъгарскъ1Й язъ1къ н-Ьма, както не го е имало и въ старь1Й язъ1къ, та и въ другоязъ1чнъ1- тъ1 р'Ьчп вместо (^ и пр'Ьдъ самогласенъ гласъ н-Ькои изричмть в и казвать: Совищ васулъ, витилъ В1г1^то Софм»а, фасул», фитилг и проч.

Така за чисто Блъгарскъш язъжъ буква ^ не е потр-Ьбпа, нъ имамъ! земенъ! отъ другъ! язъ1ци доста р-Ьчи, въ които има той гласъ, па ще тр-Ьбва да земемъ още и другъ! за научнъх и изкус- ственъ! реченим, та не щемъ можемъ да ся помпнемъ безъ тжщ буквж н ще тр-Ьбва да земемъ и неж въ азбукж-тж за нъш-Ьшний Блъгарскъ1Й язъ1къ; нъ да заб^Ьл^жимъ, че ш зимамъ! н нъхе, както

хххп

е бъиа п въ стар^-тж а:»букж, с»амо :{а чн)ждъ1-тъ1 рКчн, что смъ1 вяче исш и може още* да зсмсмъ отъ другъ! я:п.1ци съ такъвъ гласъ.

щ.

1>1. К.п.иргкми 11.и.1К'ь чясто ся слуипа ка1П() пъ корент така н нъ 0К0ПЧ1ПНИС-Т0 на 1)'Ьчн-тъ1, ШТ, иъ като нр-Ьглядамм нсичкм-тъ! (мучшн, нъ които ся слуипа шт, намирамтл, че то само въ едннъ случ1вй е сА^н^е шт, а въ друг-н-т-н то има д1»уго произхождение. СА^и^е ШТ е въ глаголъ1-тъ1 като млаштал«ь отъ платж^ Щ)аШТамъ отъ пратж^ поклаштамь отъ клатж^ поглъштамь отъ глътамь и т. п., въ които прн и.{м1;нсние вида на глагола, пр'Ьдъ конечнл^-тж съгласнж т сп приетата ш, та излиза шт, както въ глаголъ! на дж като роЬж, хоЬж пр+.дъ д-то ся приетата ж, та става раждамъ^ пр-ЬхожЬамь. Нъ другъг случмн то става: 1) Отъ стечение ГТ, както въ мошть отъ могж; 2) отъ стечение кт както въ петть отъ пекж; 3) отъ стечение тт, както въ сеЬшть отъ с^тж; 4) отъ ст, както въ кръштавамъ отъ крьстл,^ гоштпвамь олъ гостж, проштавамь отъ простж, тъшша о']'Ъ тьсть, пуштина и пуштинакъ отъ пустий и п})оч., съ изм'Ьнсние с на ш; и 5) отъ ек, както въ плогить и плогатица отъ плоский, л'Ьшпшкъ и л^штпикъ отъ л^ащ свойгитина отъ свойский, селштииа отъ селский, иттж — искахъ — искамъ^ Ьраштж — Ьраскамъ, пиштж — пшясахъ — пискамь и проч., съ изм-Ьнение с на ш и к на т. Нъ н-Ьма ни единъ случий, д-Ьто да дохожда направо ш пр-Ьдъ т, та да става шт.

Сжп;е така е и въ старъгй Церковно-Словянсктлй язъ1къ, д'Ьто ся е изрнчюло шт, и по1)ади това създатели-тъ! на Словянско-то писмо еж сглобили отъ тъпа дв* буквът, III и т, еднж ф (т отгор-Ь надъ т) за да ш пипижть въ такъ1въ1 случий, д-Ьто ся елуппа шт, та и въ пиемо-то да ся види, че това не е сжще шт, а въ разлнчнъ! случшя има различно произхождение.

А въ внн-Ьшннй Нлъгарскъ1Й язъжъ има още и това, че има «•Ьста, д-Ьто въ сжпи1-гн елучюя изричшть не шт, а шч, та още и по т*1а; п))ичннж тр-Ьбваше да земемъ буквж 41, по ново-то начрь- тание щ, и да пишемъ, лощь, пещь, с&Ьщъ, пущина, сзойщгша, гщж, дращж, щющавпмь и проч., та да ся помни, че и по пзрнчшню-то това не е еднакво.

Тр-Ьбва да заб-Ьл-Ьжнмъ, че вь другоязтлчнъьтъг р'11чн, д-Ьто има шт, както, наприм-Ьръ въ бараштисвамь, не тр-Ьбва да пишемь щ, а ШТ, зачтото въ т-Ьхъ истинж е то шт, нъ това не нъ1 дойде на умъ отъ начяло, та занапр-Ьдъ 1цемъ пазимъ да не става такава погр-Ьшка.

XXXIII

Съгласнн-ти гласове въ Блъгарский язтлкъ имать това отличи- телно свойство, че тии не всжд* въ р-Ьчи-гн ся изричщть еднакво.

В.

Съгласна б ся изричм натрътено като п:

1) Накрай р^чь, д-Ьто н-Ьма самогласнж сл-Ьдъ невк, та, вм*- сто гръбг, дробг, джбь, зжб», робг, казвать: гръпь, дропь, джаъу

2) Пр-Ьдъ съгласни: г, Д, К, С, Т, X, Ц, Ч, Ш, Щ, та:

вместо обграждамь, обгорьа казвать : опграждамь, опгорш

„ обдарш, о6думсиш> „ опдарш, опдумсинъ

„ обкопшж, врабка „ опкопаш, вратса

„ обсъгпьа, обсушъа ^ опс&тья, опсушш

„ обпючьа, обтягамь „ оппючщ отпягамь

„ обхождамь „ опхождамь

у, обцида „ ощида

„ обчистм, гьл/г^бчя „ опчистя, гьлжачя

„ обшиъа, обшюрьа ^ опшищ олшмрш.

у, общищ общипш „ опщий, опщипъа.

В.

Съгласна в ся изричи натрътено като ф:

1) Накрай р-Ьчь, д-Ьто н*ма самогласнж сл-Ьдъ неш, та, вм'Ьсто ловг, ревъ, ржкавъ, казвать: лофъ, ^?ефг, ржкафг.

2) Пр-Ьдъ съгласни: к, Т, Ц, Ч, Щ, та:

вм1^то ловка, завивка, пивюий казвать : лофка, завифка, пифкъгй у, вторъгй, цьвтлг „ фторъггХ, цьфтлх

„ ов*(л, дръвце, вдовци „ оф«{л, дръвце, вдовци

у, овчий, вчера, ковчегъ, дьвчъп „ офчий, фчера, кофчегъ, дьфчш ,, тръговщина, саможивщина ,, трьгофщина, саможифщина.

3) Въ пр-Ьдлогъ въ и когато е той отд-Ьлно пр-Ьдъ имя, и когато е като приставкж на н-Ькобк р-Ьчь, съгласи ж-тж в пр^Ьдъ всичктл другъ! съгласнъ! изричшть, д-Ь пб-малко, д-Ь повяче, натрътено като ф.

Има >гЬста, д-Ьто съгласнж в никакъ не изричмть, та, нам-Ьсто вода. волг, водж. невеста, вдовица^ казвать: ода, оль, одж, неЬста^ доица и проч.

М-Ьстоимениш-та всичкъгй, всичка, всичко, всички, все, вси, всга- кой, всьакош, всшкое, всшкои и нар-Ьчиш-та всгакога^ всшкждЬ и всждЬ^

XXXIV

повячето нлрпчмть безъ в, та казнать: сичкиИ, синка, сткощ сшкош сву си, смкога, смкжЬЬ, сжд* и пр.

Има м*ста, д-Ьто вм-Ьсто В пр-Ьдъ Н изричтть м, та; вм-Ьсто рЛШниИ, дивммй пл^Вню, Внукъ, главнга, главно, плювнж, сьвнж, вазвать: раПнъШ. днжний, пл^>^кнш, Жнукъ, глашпм, глашно. плюжнж,

СЬШМЛ,.

и наипак-м: имЬси» М ир-Ьдъ Н има да изричшть в, та, вм-Ьсто пошпшг., плям«ж. тьикний, стрУЛний, жного, ка;шать: повнж, плавнА, тьвиий, стрьвний, вного.

Шкон казвать бдовица вм'Ьсто вдовица еъ б вм. в.

Г.

Съгласи* г накрай р-Ьчь, д-Ьто н-Ьма самогласнж сл-Ьдъ неш, изрнчить натрътено като к, та, вм-Ьсто вратъ, длъть, Ьрг^тъ, пратъ, сн-Ьтг, казвать: враиъ, длгК«, ЬруКъ, праКъ, сн-Ькг.

Въ глаголъ! МОТА, жеТж, стрита н-Ькои вм-Ьсто г изричшть Ж, та казвать: моЖу^, жеЖм^, стръгЖм^.

Въ р-Ьчь леткий, летка, летко, леТки н-Ькои вм. г изричшть X, та казвать : леХкий, леХка, леХко, леХки, а другъ! не изричшть ничто нам-Ьсто него, та казвать: лекъгщ лекъ, лека, леко, леки.

Въ р-Ьчь туршмь н-Ькои притуршть г пр-Ьдъ окончшние-то и изм-Ьншвать н» на а, та казвать: туртамь, тургахъ. .

д.

Съгласнж д изричшть натрътено като т:

1) Накрай р-Ьчь, д-Ьто н-Ьма самогласнж сл-Ьдъ неш, та, вм-Ьсто с/)адг, ледг, млодг, ^родг, луд», л<лодг, приво]1^ъ, присац^ъ и проч. ка- звать: гратг, летъ, плотъ, ротъ, лутъ, млатъ, привотъ, присатг.

2) 111)-Ьдъ съгласнъ! б и к, та, вм-Ьсто наря0а, пого]1^ба, ш]1^- ка, гла}Х^къ1й, сла]1^кий, хлац/сий, разооо]1^ка и проч. казвать: парятба, погопба, гатка^ глаткий, слаткий, хлаткъгй, разхотка.

3) Въ пр-Ьдлозтл задъ, надъ, 7юдъ, пр-ЬЬъ, слЪдъ, ср-ЬЬъ, и ко- гато стоять тин отд-Ьлно и когато еж сложни съ друг-н р-Ьчи, които начинать отъ съгласнж, та:

вм-Ьсто под» було, по^буждамь казвать : пспь було, потбуждамь

„ по^ь водм, по]1(Зивамь „ потъ водл, потвивамь

у, на;1,ь главм, пощ><1ждамь „ нать главж^ чютграждамь

„ п]гЬт1,ь двора, на;фумвамь „ прЪть двора, натдумвамь

„ слЬ^ь жьтвм, по;1^жюлвамся „ слЪтъ жьтв;^, потжюлвамся

XXXV

вместо под« земш, на^^зимамь калвать: потъ земи^, натзимамь „ прЪ^ь кумь, тюхканммь „ прЬтг кумъ, потканммь

„ п]0%^,ъ людк, прЬ;1^лагамь „ прЬтг людк, прЬтлагамь „ зад« мене, по^чЬтамь „ зать мене, потм-Ьта.чь

„ пр-Ь^^ь насъ, гюхносммь „ прЬтг насг, потносммь

„ мадв плетя, мадпмсва.кб _ мат» плепщ натписвамь

„' Я0Д8 рмкл{, по^рЬзвамь „ тют» ржкл^, тютрЬзвамь

у, срЬ^ь село, гю^^^слонш^ _ срЬтъ село, потслон1л^

д заД8 трьнь, на^турммь ^ зать трьнь наттурммь „ ?год8 храстъ, 1ю:;1р:рипвамь _ пот» храстъ, погхрипвамь

„ пр■Ь;^,ъ цръквлг, 7ю;м,ц'Ьпвамь _ я^9*т« цршвл, потцЬпвамь „ тюдв черглх, по^,чист!к „ пать чергм, потчистьа

„ поде шюмкж, на^шивамь „ пот» шюмкл,, натшивамь.

СъвсЬмь натрътено като т изричшть съгласнж д въ такъ1въ1 случжя само пр^дъ съгласнъ! к, п, т, X, Ц, Ч, ш. а пр-Ьдъ дру- гъ1-тъ1 съгласнъ! ж нзричйгь д-Ь пб-мадко, д-Ь повяче натрътено като т, или съ н-Ькакво изглашение, ср-Ьдне между д и т.

Пр'Ьдъ д и т въ такъ1въ1 случия н-Ькоп нпкакъ не изричить съгласнж д. та, вм-Ьсто по]1<даникг, по]!фръжшмъ, ср%]Л^ъ двора, прЬд^г други^ пр'Ь]Щечш, по]Щерт^гавамь, сл'Ь]1^ъ тебе и проч. казвать : поЬа- никъ, подръжшмъ, срЪ двора, пр^ други, прЪтечш, потвръдгавамъ, слЬ тебе. Нъ въ р'Ьчн наддава.чь, наддумвамь. надтуршмь. надтягамь за отличие отъ надавамь, надумвамъ, натуршмь, нашягамь, толкова употр-Ьбителнъ!, колкото и прьвъ1-т'н, съгласнж-тж д въ пр-Ьдлогъ надъ изричмть кои съ нейнъ!!! и' гласъ, кои П(3-малко, кои повяче натръ- тено като т.

Има още да изричить съгласнж-тж д натрътено като т въ сжщи-тъ1 пр^люзъ! и когато иджть тии пр-Ьдъ р^чи, които начинать отъ самогласнж. та казвать: /годг есень и п(У1ъ есечъ, за]1;ъ иглж и затъ иглж, па]^игравамь и патигравамъ, по]1^ъ ор^хъ и поиъ ор^хъ, по]1учвамь и потучвамъ, по]1^тдамь и потшдамь, пр^^^ъ шслж и прЬчъ шслж,

Въ противоположность на това изричжню съгласнж д натръ- тено като т въ показанъ1-тъг пръдлозъ!, съгласнж т въ пр-Ьдлогъ о»гг, както когато стои той отд^Ьлно пр-Ьдъ имя, така и когато е с'ставенъ съ другж р-Ьчь, изричить и като д.

Съгласнж д никакъ не изричить:

1) Накрай р-Ьчь, когато пр-Ьдъ неж има съгласнж Ж и з та казвать: дгждг и дгжъ (дътпь) брож}1^ъ и брожь (брошь). чюж]1^ъ и чюжь (чюшь). говяж]^^ и говяжь (говяшь), гроз]^^ъ и грозъ (гросъ), дроз]^^ и дроза (дросъ). Така и въ вижь (вишь) и гажь {шпъ) пове- лително наклонение отъ видж, шмь. шдешь, вм-Ьсто виждъ, шждь.

2) Въ ср-Ьдж-тж на р-Ьчн: праз]1:къ1и (и пронзводнъ1-ттл отъ

ХХХ\1

неж: 11равД«м^. празлпикг. праа]унувамь и проч.), срь]1,це (и произ- водн-м-тн отъ неш: срь^З^цатий, срь]1^ченъ1й, срь)Л,чице и проч.), гн^з^^це, »*^лсД«мЛ (отъ нужда), 1}ОЖЩ*ство, та казват!.: прааний, празнж, шрааникь, праанувамь, срьце, срьцатий, срьчений, срьчице, гнЪзце^ нужний, рожьство н проч.

Не изрнчмть съгласнж д въ числителнъ1-тъ1 имена ед1ша]^еслть. дванац^есять до девлтнац^есять. и два]^^есять, три^есятъ, четиреЛе- еять, шест1Х^есять, та казвать: единаесеть, дванаесеть, .... деветна- есеть, и дваесеть, триесеть, четириесеть^ гиеесетъ.

Има м-Ьста, д-Ьто въ р'Ьчь здравге и въ производнъьтъ! отъ отъ неш з^^равий, з^рав^тгг^ съгласнж-тж д не изричмть, та казвать: аравге, аравий, зравгЬш.. И паопакъ!. въ р*чи ар^ш. и производнъьтъ! отъ не!* зрЪлий^ узр1>вамь и проч., жр'Ьбя и пропзводнъ1-тъ1 отъ неш жр^бмкся, жрЪбна и проч.. и жрЪбий междх съгласнъх дири Ж и р иритурють д, та казвать: зд^^^ля, з]1р'Ьлъ1щ уз]^^рЪвамь, ж}1р%бя, ж}1^р^6ш.ся^ ж]1^'Ьбна, ж]а^р'Ьбг1й.

Има да не нзрич1ать съгласих д пр-Ьдъ окоичтние СТВО, та казвать госпоство, наслЬство, неплоство, нароство, роство, ржковоство вм'Ьсто госпоц^ство^ насл^лство, непло]Ц^сшво. иаролство, роц^ство, рж- ково]3^ство.

Въ р-Ьчи д«есь 11 ]1^нешний н'Ькои не изричить начялнж-тж съгласнж д, та казвать «есь, нешний.

На!! посл-Ь има тукъ тамъ м'Ьста, д-Ьто въ н-Ькои спучия вм^Ьсто д изрич1ать гь като срьбско-то ^, та, вм-Ьсто вггдяш, во^ичъ^ грозц^ге^ Д'&до, люла, лю]1^ге^ с^^ж, чю^жсл, гадеяге лтазвать: вигьнш, вотъичь^ гроагье, тмдо, тюла^ люгъе, с^г/л. чюгь^ся, гатъенге и проч. Така казвать и мегю вм. между.

Съгласна ж изричить натрътено като ш:

1) Накрай р-Ьчь, д-Ьто сл-Ьдъ не1ж и-Ьма самогласнж, та. ви'Ьсто жжжь, «ожь, ^гЖб, бодежь, кроеЖь и проч. казвать: мжШ'. мошь, ръть, бодеть^ кроешь.

2) Пр-Ьдъ съгласи» к и т, та, вм-Ьсто б-ЬлЪжка, дръжка, книжка. рсЖковЪч жежкъ1й, тяжкий^ длгжкъгй, вижте, дръжте, гажте (повел. накл. мн. ч. 2 л. отъ видж, дрьжш.^ шмь) и проч. казвать: 6'Ьл'Ьшка, Ьръшка^ книшка, 2>оШковъ, жешкъгй, тяшкий, длъшкъгй, виште, дрьтате, мШте.

Вм-Ьсто ж пр-Ьдъ ч има да изрич1ать и ш и X. та, вм-Ьсто

ХХХУП

ножчя, книжчица (умал. отъ ножь, кнп^кка), изричють пошчя и ноХчя, книшчица и ктсхчица.

Р-Ьчь чюждъгй н-Ькоп изричить чюздий съ з вм-Ьсто ж.

Има и р-Ьчи, д-Ь пб-малко, д-Ь пб-много, въ които вм-Ьсто ж изричить дж (като Влашко-то ц), та, вм-Ьсто жел-Ьзо, лъжгща, жюка, жюна, гимжь^, гаржя, рожя, чержя (умал. отъ гарга, рогг, черга) и проч. казвать: джел-^зо, лгджг«2(а, джтока, дж/о««, гим:1,жш, гарлжя, ро^жя, 1^ДЖЛ.

3.

Съгласнж 3 нзричмть натрътено като с:

1) Накрай р'Ьчь, д*то сл-Ьдъ неж н-Ьма самогласнж, та, вм^Ьсто «Зг, бжзг, мад,ъ, обра^ъ, наниЗ^, прика^^ъ, вл'Ь'^^ изл'Ьзь (повел. накл. ед. число отъ вл'Ьзж, излЪзл.) и проч. казвать: ааъ, бжСъ, лась, обра^, нанисъ, прикасг, вл^сь, излЪНь.

2) Пр-Ьдъ съгласнж К, та, вм-Ьсто ^озлгл, връзка, р%зка^ при- казка, ниЗкъгй, ргЬзкъгй и проч. казвать: боСка, връСка, ргЬака, при- каска, ииский, рЪскъгй.

3) Въ пр-Ьдлозъ! безъ. вгзг, изь, иизъ, пр-Ьзъ, разъ и чргЬзъ. когато стоять тии пр^Ьдъ имена, които начинать отъ съгласнъ! к, п, т, Х, така и когато еж съставени съ другъ! р-Ьчи, които начи- нать отъ ттла съгласнъг, та:

ви1Ьсто бегъ край, бешниженъ, казвать : бееъ край, бескнижень, „ бегъ тгжшь, безплоднъгИ, „ беег п^гкгпь, бесплодний,

„ безь тягло, безъ хранл, „ беаъ тягло, бесв хранл, „ вгзъ корм, възюясвамъ, „ вгег корлх, въскъгсвамь,

„ везе пещь, възпирамъ, „ въеъ пещь, вьспирамь,

„ вгзъ тебе, въ:зтокъ, „ »8Сг тебе, въо^юкъ,

„ ?<3» корень, ижарвамь, „ г*с« корень, искарвамь,

„ гсгъ пушкж, идпъгтвамь, „ ис« пушкл, иепъгтвамь,

„ изтекл, изхабш, „ нетекл^, иехабш,

„ прЬзъ к;тц;а, прЬжупъ, „ прЬсъ клицж, прЬекупь,

,, прЬзг плетъ, прЪгъ токь „ прЬеь плеть, прЬсь токь, „ прЬчъ хоро, „ пргЬе^ хоро,

„ рагколъ, разпитвамь, „ раеколь, распьгтвамь,

„ 2М^тур}амь, разхождамся, ., ралутуршмь, расхождамся. „ низъ плангмж, „ нисъ планин/и.

Пр-Ьдъ ц и ч въ тактлвъ! с.1уч1ая вм-Ьсто съгласнж-тж з въ

пр^Ьдлозъ1-тъ1 едни изричмть с, а другъ! X, та казвать: беСь и/Ьнж,

беЩЪннъШ и бехг щЬнж, бещЪнний вм-Ьсто беЗг "фнж, беЗщЬнний;

въсъ цв^та, ищ-Ьлш^, раЩ-Ьпш. и вънъ цвгЬша, инц-Ьлм*., ра^ц-Ьпш.

вм^Ьсто въЗъ цвгкша, иЗц'^лш., раЗц'^пм,.; беаъ четг, беечестнъгй и бех»

XXXVIII

четъ, бехчестнигХ вм-Ьсто 6'бЗг четг, бе^Лчестнъгй ; въачшквамь, мсг чюшмч, ие^чеавпмЬу расчетж н вътттквамь, и^ъ чшшь^^ ихчезвамь, ратчетл. вм-Ьсто въЗч{аквамь, идъ чштж^ иЗчезвамь^ рагчетж н проч.

11р'Ьдъ р-Ьчи, които начинать отъ С, Ш, Ж, 3, съгласнж-тж 8 въ тнм пр-Ьдлоз-н, н когато стоять тии отделно пр-Ьдъ имя и ко- гато с« съставени съ другж р-Ьчь, едни изричить като с, а другъ! не изричить ничто нам'Ьсто неж, та:

В1гЬсто беял соль^ казвать : осее соль и

„ беесрамньгй „

белср<1мни1й^ б€:лсмрьтнмй, бель шмрь^ беаь жито, бели амбп, въяь спюль, вгзслаюамь, въяь шипкА*, вьзь зелено, изъ селОу изсъхвала,, штивамь, иажьн;и, г13зимамь, прЬ^ь сушьа, прЬгь шюмж, прЬ'Аь жьтвл, прЬзь зимяа, рачсаждамь, раъширшвамь ралжежш, ра'Азеленю,вамся,

бессмрьтний бесь шньрь бесь жито бесь змби вьеъ столь вьесланммь вьсь шшисм въсъ зелено МС» село иесъхвамь иешивамь исжьнлх исзимамь прЬсъ СуШ1Л1 прЬеъ шюмм прЬсъ жьтвл прЪсъ зим^Ух рассаждамь расгииршвамь рстжежа.

бе соль,

бесрамньгй,

бесмрьтимй,

бе шю,рь,

бе жито,

бе з,Укбь1,

въ спюлъ,

въсланшмь,

въ шгткж,

въ зелено,

и село,

исъхвамь,

ишивамь,

ижьнм,

изимамь,

прЬ сушш,

прЬ шюмж,

прЪ жьтвя,

прЬ зимм,

расаждамь,

раширшвамь,

ражежшх,

разеленшвамся.

, раазеленчавамся „

Р-Ьчь бргзо има да изричтть бръже и бръто съ ж и г вм-Ьсто 3»

Въ р-Ьчи снисшвамь, да сниеж (отъ низг) и въ чеаънь, чеснл (отъ чвЗмж, отче:^вамъ) съгласна-та 3 е съвс^Ьмь изм-Ьнена на с.

Р^Ьчи вл^Звамъ^ зал^^Звамь, да вл'Ьзж, вл'Ьзохь^ вл'Ьзлъ^ зал'^3ж, аал'Ьдохъ^ зал^Злг^ изл-Ьзж, изл-Ь^охъ^ излЪ^лъ^ има да изричжть съ г вм^Ьсто 3, та казвать: влЪтвамь^ да вл'йтж, вл^тохъ^ вл%Тлъ^ зал'Ьтвамь, да аалЬгж^ зал^тохг^ зал^Тлъ.

Въ причястие-то отъ вл^Яж^ изл-Ьзж. я1&кои съвсЬмь изоста- вшть съгласнж-тж З, та, вм-Ьсто вл-^кЗлг^ вл'ЬЯла^ вл-Ъгло, г^зл-Ь^ль, иалЬЪла^ излязло, казвать: вл^лг, влЪла^ влЪло^ изл^лъ, излЪла^ иал'Ьло.

Има м^Ьста, д-Ьто въ н']^кои р-Ьчи км-Ьсто з изричтть дз сл-Ьто въ едно изглашение, та, вм-Ьсто з&Ьзда^ зурла, гвьнтж, чвьнець^ гвякамь, дг^гпамь^ 8^*л, грькилъ^ слъла и проч. казвать: ^зв^Ьзда^ ^зурла, дз^ь-

XXXIX

нець^ ^;лвьни^, хшякамь, ^дгкпамь, дз-^лл, дзрьтсьглг, сльдза; Така и вм-Ьсто 6-Ьл-Ь'ли, капчюяи, ковч&т, бубреаи (множ. число отъ б^лЬгг^ капчюгъ, ковчегь, бубрегъ) има да казвать: 6-Ьл'Ьл^и, капчюцги, ков- ч^дзи, бубре:к^и.

Отъ ни^кий вм^Ьсто нигкъгй казвать нгт^ичкий вм'Ьсто ни- гичкий.

к.

Въ р'Ьчи лакъть и нбкъть вм-Ьсто съгласих к въ миожьствено- то имъ число изричшть X, та казвать лахтге, «охтге.

л.

За съгласих л заб-Ьл^жшмъ!, че:

1) Има м-Ьста, д-Ьто въ кореим на н-Ькои р*Ьчи никакъ ие ж изрнчить, та казвать Бъгаринъ, въкъ^ вгна^ Ьъгъгй, дъжина, Ьъбокищ дъбочина^ мьзж, мъчм^,^ да мъкнж, мгчганщ песница, чьнъ и проч. вм'Ьсто Блггарииг, влъкъ, ела «а, длъгий, длгжина^ длъбокъШ, длъбр- чина^ мльзж^ млъчьк^ да мЛъкн^к, млъчшнщ плесница^ чльнъ

2) Въ спрягаемо-то причястие мжжскъгй родъ, д-Ьто сл-Ьдъ иего иде въпросителна чястица ли, н-Ькои не изричшть окончиние-то ЛЪ, та, вм-Ьсто шлъ ли сщ пилъ ли сщ аюдилъ ли е, казвать: ш,ли си, пи ли си. ходи ли е.

Има м-Ьста, д-Ьто казвать землш вм^Ьсто земш така и земига вм^Ьсто землш съ изм-Ьнение л на н.

Въ р-Ьчи г{^лш. и цЩш., цЩъ и въ производн-н-тъ! отъ т-Ьхъ Л и р ся м^нивать.

м.

Вместо съгласих м, д'Ьто тю иде пр-Ьдъ н, както въ р-Ьчн: тьжний — тьжпица — притьжн'^ва^ стръжнищ пг1тожнъ1щ зижникъ и зежникъ^ пожпь^, плажна и плажникъ (пламъгкъ), жного и проч. н'Ькои изричить в, та казвать : тьвнъгй — тьвница — притьЪн^Ьва^ стръвнъШ, питовний, зиъникъ и зевникг^ повнт^, плавнж и плавникг^ вного и фного.

И наопакъ!, има м-Ьста, д-Ьто вместо в пр-Ьдъ н изричжть м, та, вм-Ьсто пл-Ьвнш^ равнъгщ сьвпж, плювнж. внукг^ казвать: плЪжиш, ражний, сьм«ж, плюжнж, жнукъ.

хь

Въ р-Ьчи смм (множ. ч. прьво лице отъ глаголъ сьмь},, прьв-Ьшь (нар*чивХ паШпш-(гЬка н-Ькои вм*сто м и:фнч1ать н, та казвать: ти (ние сне сиромаси, ходили сне), прьеЬш, паптив^ка.

Въ р*чь много н-Ькои ннкакъ не изричшть начялно-то м, та ваавать: ного.

Н.

Въ р-Ьчи като исптяний — исшиненъ — истияяа — истишЮу аакояиий — законенъ — аакояяа — закояяо, страИЕъгй — страненг — стравна — страБЯо, неизм'Ьянъ1й — неиам^пень — неиам-Ьяяа - - неиз- мЬшло и др. т. съ удвоено н, както и въ производн-н-гн отъ тактлв-н^ като страияикъ, аакояяикь, сЬяяикь, обтлкновено изричтть съ едно Н, та казвать : истияьгй — истияа — истияо, аакояъгй — закояа — аакоЯо, апраяий — страяа — страяо, иеизмЪяъгй — неиамЬяа — неиз- мЬяо, страяикг, закояикъ, сЬяикъ.

Вм-Ьсто черенъ и пъленъ (усЬчено окончшние отъ прилагателни! черний, пълний вм-Ьсто чрьнъгй. плънъгй) има да казвать черъ и пълЪу безъ н, и пакъ женсктай и ср-Ьдень родъ черна — черно и пглна — пглно, съ н.

Има и н']^кои глаголтл, като гсзстиявамь отъ сшинж^ сгъявамъ отъ гънж и др. въ които н^кои не изричжть съгласнж-тж н, та казвать: г1зстъ1вамь, сггвамь. Вм']^сто потгявамь отъ тънж има да казвать и потъш.чь.

Въ р-Ьчь гяила вм-Ьсто глина съглаентл л и н еж м']&нил'и м-Ьсто-то си, нъ има да казвать и глина.

П.

Р-Ьчи па^ерь, яаберкъг н-Ькои изричшть баберъ^ баберкъг, съ 6 вместо п.

Р-Ьчь ятгща и производнтл-тта отъ неж ятичя, яшиченце н-Ь- вои изричшть втица и Фтица, ътичя и Фтичя, ътиченце и фтм- ченце^ съ в и Ф вм'Ьсто п.

М-Ьждом-Ьтие хоиа и хоппа изричшть и съ едно п и съ дв-Ь, противъ своиство-то на Блъгарсктлй язтлкъ да не трьпи удвоентл съгласнъ!.

ХЬ1

Р.

Въ р-Ьчи гарванъ, коприва, коприна^ ферваръ вьгЬсто гавранг^ кропива, кропина, февруаръ^ съгласна р е изм-Ьнила м-Ьсто-то си; нъ лма да казвать и гавранг.

Вм-Ьсто т^пш (убивамь) има да казвать тепж, утепахъ^ безъ р.

с.

Въ пр-Ьдлогъ съ, и когато стои той отд-Ьлно пр^Ьдъ имена и когато е сетавенъ съ другн р-Ьчи, които начинать отъ б, Г, Д, съгласната С, ся изричж като з, та казвать: зг бой, Зг брадж, збори, -Збирамь, убивамь вм-Ьсто сг бои, сг брадж, еборг, сбирамь абивамь] 33 гласъ. Зг гръмъ, згодшвамь, згоднии, цграждамъ, Ограда вм'Ьсто сг гласъ, сг гръмъ. сгодмвамь, огоднищ аграждамь, сграда; зг дум^п^ Зг дръво, '^Ьирамъ^ здробшвамь вм-Ьсто Сг Ьумж, Сг дрьво, ^дирамЬу сдробшвамь и проч.

Пр-Ьдъ ц съгласна с ся изричи съ нейн-нй-си гласъ, нъ има да нзрнчмть и х вм-Ьсто неж, та, вм^Ьсто сг ц%нж, сг цвгЬтъ, щЪп- вамь, пиСци (множ. ч. отъ писець), мяще (умал. отъ мясю), казвать: хг ц-Ьня^, хг цвгЬтъ, хц^пвамь, пищи, мягще.

Пр-Ьдъ ч съгласна с ся изричм такожде съ нейнъ1Й-си гласъ, нъ има и да нзрнчить вм-Ьсто неж едни ш, а другъЕ х, та, вм-Ьсто Сг четъ, Сг чшшък, ечитамь^ Счесвамь, Счюпвамь, дъсчица (умал. отъ дъска), Руачюкг (имя соб.), казвать: шг четъ и хг четг, шг чшгиъи н хг чгагиьк, Шчитамь и -к^чшпамъ, шчесвамъ и хчесвамъ, шчюпеамъ н лчюпва.мь, дъшчица и дънчица, Рушчюкъ и Ру^чюкъ.

Въ р-ЬчЬ ПСе (отъ ПЬСЪ, пея) и въ ПрОИЗВОДНЪ1-Т'Н отъ НСЕК

п^увамъ, пСувнш, така и въ Грьцк-н р-Ьчн вапсилка, вапсвамь, липса, липСвамь п псофисвамъ вм-Ьсто с н^кои нзричмть ц, та казвать: мЦе п пЩвамъ, пЩвнш, вапЦилка, вапцвамъ, липЦа^ липЦвамь, пЦр- фисвамь. Така и нам-Ьсто Свекло казвать т^векло.

Въ р-Ьчи ЬонеСлъ, донеСла, донеСло, донесли и занеслг, за- пеела, занесло, занеСли (причястие отъ донеса, занесж) н-Ькои съвс-Ьмь не изрнчшть съгласнж-тж с, та казвать: донелъ, дочела^ донело, до- пели, запелъ, занела, занело, запели.

Пр-Ьдъ р-Ьчи, които начинать отъ Ж, 3, С, Ш, 1Ц, пр^длогъ СЪ, и когато стои той отд-Ьлно и когато е с'ставенъ съ т-Ьхъ, ся взричи съ ъ като самогласнж, та казвать: съ женж, съ земь^ ек силл^, съ шило, съ щукж като еж женж, еж земтгг^, сл. силж, еж.

ХЬТ!

шилб, еж щукл., и сгживгавамь, съз14рамь, съсичшмь, шиивамь като сл^жившвамь, сл^ирамь, сжсичгамъ, ежшивамь,

Въ третм лице множьствено число настояще и бжджще вр-Ьмя у маголм-т-н и отъ три-ш спряжении съ възвратно м-Ьстоимение са вм-Ьсто С има да изричшть Ц, та казвать: боджтЦа^ моллтЦПу родятПа, каратЩг и проч. вмсЬсто боЬжтся^ молятся, родятся,

каратся.

Има н-Ькон да казвать м^йци и м^'Xци вм-Ьсто м^сяци съ

Й н X вм-Ьсто ся, два жУйца и два мЪхца.

т.

Въ съединение СТ накрай р'Ьчь, д-Ьто сл-Ьдъ него н-Ьма само- тласнА^, повячето отъ Блъгаръг-тъг не изричить самогласнж-тж т, та, вм-Ьсто м/>ьст», лмстг, мостг, кръстг^ мость^ честь, свгЬсть, радостъ, ху€оа1ь, шесть^ казвать: прьсг^ лисъ^ посъ^ кръсъ^ мосъ^ чесь^ свЪсь^ радось, хубось, шесъ, безъ т, и въ множьствено число прьстге, листге, яостч/, кръстове, мостове^ чести, радостщ хубости^ съ т.

Сжп;е така не изричшть съгласнж-тж т въ съединение СТ и когато сл^дъ него иде съгласна н, та, вместо постнъШ — постникъ отъ постъ^ кръотнъгй — кргстникъ отъ кръстг, листникъ — листнатий отъ листъ, честний — честпоспгь отъ честъ^ св^стнъгй — несвЪстникъ отъ сеЬстъ^ устнъгй — устни (джюкъ!) — наустница отъ уста, хубостникъ отъ хубость и проч. съ т, има да казвать: поснъШ — посникъ, кръснъгй — крьсникъ, лисникъ — лиснатъгщ чеснъгй — чесность, св^снъгй — не- сеЬсникЪу уснъгй — усни — наусница, хубосникг, безъ т.

Въ такъ1въ1 прилагателнъг като нриведенът-тът н-Ькои не изри- чшть съгласнж-тж т и въ усЬчено-то имъ окончшние, ако и да до- хожда сл-Ьдъ не1ж самогласна, та, вм^Ьсто постенъ^ честенг, радостенъ, нзраспеиъ, устень, казвать: посенъ^ чесенъ, радосенг, пзрасенъ, усет н проч.

При стечение стц и стч както въ лиатце, м^атце, ш-й-стце (умалит. отъ листо, м%сто^ т-Ьстб), кръстили (множ. число отъ крь- стець) и крьСТЧя, милоо,тЧица (умалит. отъ кръстъ, милость) и пр. едни не изричшть съгласнж-тж т, а другъг вм-Ьсто СТ изричшть х, та казват!.: лисце, мЬсщ, т-Ьсце, кръсцщ кръсче, милосчищ и лихце, мкХце, 1И*Хг(е, крьхцщ крьхче, милоХчица.

В|гЬсто пусинж, пустнжтищ пуатвамь отъ пущамь и раствамъ,. 1юрасггвамь, порастнж отъ растж, казвать: пуснж^ пуснжтий, пус- вамь, расвамь, порасвамь, пораснж, безъ т.

хии

Така II вм-Ьсто постлахг, ггостлолг, посиланг отъ тстелкп казвать: послахъу послалг, посланг.

Н-Ькоп не изричмть съгласнж т и пр-Ьдъ окончание ство, т^ вместо богатство, братство, дЬтст^о^ кметство, сиротство, казвать: богаство^ браство, д^ство, кмество, сироство.

А другъ! пакъ не изричшть съгласнж-тх т и въ окончание- то апво, та, вм-Ьсто убийство^ робство, отечество, царство, лозарство н проч. казвать: убийсво, робсво, отечесво, царево, лозарсво.

Има м-Ьста, д-Ьто въ съчетание стр, б-нло то въ начяло на р-Ьчь или въ ср-Ьдж-тж, не изричить буквж т, та, вместо стрина, ^ражш, стрЪла, страха, сестра, осиръгй и проч. казвать : срина, сражш, ср^ла, срахъ, сесра, осръШ,

И наопакъ!, въ сжщи-тъ1 лгЬста въ р-Ьчи, които начпнать отъ ср, притуршть т междж тъна съгласнъ!, та, вм-Ьсто срами, среб- ро, ср^да, казвать: страмь, стребро, страда и проч.

Сжще така вместо атлъба^ атлъпъ, съ т междж с и л, има да казвать: слъба, слъпъ, безъ т, и наопакъ!, вм-Ьсто слабъ — слаба — слабо, слама, слана, казвать: стлабъ — стлаба — стлабо, стлама, стлана п проч. съ т междж С п л.

Съгласна -та т не ся изрича и когато дойде пр-Ьдъ д, та, вм-Ьсто пятдеслт,ъ, девятдесять, казвать : пядесять, девлдесять.

Въ числителнъ1-тъ1 имена единадесять, дванадесять до девлт- иадесять и отъ двадесять, тридвсять до девятдесять н'&кои не из- ричать съгласнж-тж т на краа, та казвать: единаесе, дванаесе, три- паесе, дваесе, триесе, четириесе и проч.

Вм-Ьсто гиесть, гиестнадесять и шестдесятъ казвать: гаесь, гие- снаеслтъ, гиеесять.

СъвсЬмь е изоставена съгласна т въ окончание-то на третю лице единствено число настояще и бжджще вр-Ьмя у всичктл-т^н гла- голъ!, та сега казвамъ!: знае, може, бере, пасе, бжде, дои, ходи, молщ роди вм-Ьсто зчаеть. можеть, беретъ, пасеШь, бждетъ, доитъ, аюдитъ, молить, родитъ.

Има обаче м-Ьста въ Македониж, д-Ьто у всичкъ1-тъ1 глаголъ! третю лице единствено число настояще и бжджще вр-Ьмя окончавать на ть, та си казвать: зна&тъ, можеть, бждеть, доитъ, ходить, родить. Въ такъ1въ1 м-Ьста, вместо е, третю лице единствено число отъ глаголъ сьмь, казвать еть.

При стечение тб вм-Ьсто съгласнж т изричать повячето д, та, вм-Ьсто сЬитба, коситба, женитба (отъ сЬъ№^ косж, жеиьп), казвать: сЬи^ба, косиц^ба, жениц^ба. Вм^Ьсто сватба има да казвать сва0а и -сварва, съ д и р вм-Ьсто т.

хиг

Прн съгласил» д ся каза, че въ пр-Ьдлозтл аадъ, надг, поЬъ, щрЬЬь, слЬЬъ, суЬдъ, и когато стоять тии отделно и когато еж е'ста-

вени съ друг* р*чь, вм-Ьсто д ивричмть повячето т. А пакъ въ пр^джогъ атъу н когато той стои отд-Ьлно и когато с с^ставенъ съ

друг* р*чь, вм*сто съгласнж-тж т изричмть пон-Ьйд* н^что ср-Ьдне-

иеждж т и д, а пон-Ьйд* сжще д, та,

шгЬсто от» агня, от» слень, казвать: од» агня, од» елень,

„ (пг изворь, отигра^л^, „ од« изворг, о]1,играш,

„ ап оецм, отодЬвЬ, „ од« от^/е^, одод*в*,

д от« уста, оттука, „ од« уста, о]1ука,

^ от« юга, отъ язьхкь, „ од« югъ, о^ь язь1къ,

д от» мдь, опадамь, „ од» мдг, о;1^1адамь,

^ от» бьхволг, отбирамь, „ о^ъ бъгволъ, о^бирамь,

„ от» волъ, отвивамь, „ од» волъ, о]\вивамь,

д от« гладъ, отговарммь, „ од» гладъ, о]Л,говарк1мь,

„ от» дугиш, отдЬлюмь, „ од» душш, о^дЬлкьмь,

„ от» жмлость, отжядл, „ о^ъ жшлость, о^жяд//>,

„ от» земуг^, отзимамь, „ од» земьа, одаг*ле«л<б,

„ от» колг, откупувамь, „ од» колъ, о]1^купувамь,

„ от» любовь, отливамь, „ од» любовь, о^ливамь,

„ отъ масло, отмьтвамь, „ о]1^ъ масло, о]^мтвамь,

„ отъ нивл, относчамь. „ од« нивлх, о^носшмь,

„ отъ родъ, отряждамь, „ од» родъ, о]Л,ряждамь,

„ отъ СЪНЪ, ОТсЪкЛг, „ од» -СЙМ», ОДС&АГ/К,

„ от» тъгквм, отщутмь, „ од» тъгквж, о^туршмь,

„ отъ ослЬбъ, отхапвамь, „ о]1^ъ хлЪбъ, о]1^хапвамь,

„ от» цеЬтъ, отц-Ьждамь, „ од» г^Ътъ, ощЬждамь,

„ от» ччашш, отчитамь, „ од» ташьа, о^читамь,

у, от» шипкл*, отшивамь, „ од» шипклх, о^шивамь.

Въ так-нвъ! случия съгласнж-тж т въ пр-Ьдлогъ отг пр-Ьдъ д и т н-Ькои съвсЬмь не изричить, та, вместо отъ думж^ отг Ьъскж, си&Ьль^, оТЬвогавамь^ отд^, отднесь, казвать: о Ьумж, о дгскж, од^лтж^ одв(пав(и1Ь^ одЬ, однесь, н вм-Ьсто оТг тъгквл., отг трудг, оТпгикамъ, Лтрошь^к, оТтука, оттогава, казвать: о тиквж, о трудъ, ошикамь, строииж, отука, отогава.

Има да изричють и наплъно съгласнж-тж т въ пр^длогъ отъ въ всичктл-т!)! тактлвъ! случшя, нъ съ н-Ькакъвъ откликъ сл-Ьдъ неш.

Въ р-Ьчь отиЬж, отидеищ отидохъ н-Ькои еж оставили съгласнж- т* т, та казвать: ойдж, ойдешь, ойдохъ.

Има м-Ьста, д-Ьто въ н-Ькои р-Ьчи вм-Ьсто т изричшть к смякчено жато кй или кь (като срьбско-то к), та, вм-Ьсто брачъ — братге, мжть, госпе, листге, цвгЬтге, кость^ Лрьсте^ третий^ тЬхг, крьтж, табехечъ, коматв, кересте, казвать: ^ратсь — бракье, пжкь^ госкье^ лискье^ цв^кье, коскь, Крьскье, трекьи, икгахг, крькгж, табехекъ^ комакь, керескье.

ХЬУ

Така изрпчить понЪйд* кь вм*сто т и гь вместо д (като Срьбскъх-тъ! & и 1^) не само покрай Срьбвк, нъ и въ вт>кои м']&ста въ ср']&д&-т2 на Блъгариж и както на с1^веръ, така н на югъ отъ Стар&- Планина.

Вместо тлгстигс, тл%м,, Тлака, сертме н-Ькои казвать Клъстъгй, Кл'й'ж, Клака, серкме^ съ к вм-Ьсто т,

Вм-Ьсто стволг, етькло има да казватъ цволг, цькло съ ц вм-Ьсто СТ. Така и БлаговгЬщ вм-Ьсто 6лаговЬо,1ъ. Вм'Ьсто гостба казвать гоз^я.

X.

Съгласнж X Блъгаре-ти уобще не объхчжть, та въ много м-Ьста и въ разнъ! случия никакъ не бк изричшть. Така, вм'Ьсто Ходж, хабял, 'Кл^бъ, ^лаЬъ, ХраньУс, Хрипамъ^ ^убавии, хъгтръгй, тихо и проч. има да казвать: одж, абял, л^бъ^ ладъ, рант/к, рипамь, уба- въгй н юбавъгй, итръгщ тио.

Така и вм'Ьсто изХабгсшамь, изходж^ разхождамся, АрХангелг^ казвать: изабгавамь^ изодж, разождамся, Арангелъ.

Въ р^чь вемхъгй н^кои никакъ не изричшть съгласнж-тж х, та казвать ветъгщ а другьш имать пром-Ьнено м^Ьсто-то п, та ка- звать: вехтъгй и ус^чено оконч. вехтг и ветгхг.

Вм-Ьсто хв изрнчить ф, та, вм-Ьсто хвалт. — хвала — похва- лшмъ, хватамъ, хвойна^ влъхва — влъхвувамь, пехвеламь, казвать : фалм^ — фала — пофалгамъ,^ фатамъ^ фойна^ влъфа — влъфувамь, иефеламь.

Има, м-Ьста, д^то и вм-Ьсто само х изричшть ф, та, вместо ХодоК, Хуль^, оХкамь, заглъХп^^ казвать: фодж, фг/лгл, офкамъ, заглгфпж.

Още повяче има да изричмть ф вм-Ьсто х въ окончиние-то хг на пр-Ьходяще и пр-Ьшьдше вр-Ьмя у глаголъг-тъг и отъ три-ттл спряжениш, та, вм'Ьсто играга^ъ — играиъ^ др-Ьмш^ъ — Ьр^ма^ъ^ гребга^ъ — гр(^бо'кг, дсгахг — домхг. д'Ълш^г — д'Ьлг1'кг, дума^ъ — думалг и проч. казвать : играга^ъ — играфъ, др'^мшфъ — др'^мафг, гребшфъ — гребофь^ Ьогафъ — Ьопфъ, Ь-Ьлшфъ — Ь%лйфъ^ думафъ — Ьумафъ.

Има пон4йд'Ь да изричшть и в вм-Ьсто х и хв, та, вм-Ьсто отХождамъ, духамъ, бухамь — бухалка^ пазуха^ -кващамъ., хвойна, казвать: отвождамь, дувамъ, бувамь — бувалка^ пазува, ващамь^ война.

Въ р-Ьчи вянж — увлнжлг, д^камь н-Ькои прибавить х, та ка- звать : вяХнж — увяхнжлъ^ д%Хкамь.

Има м-Ьста, д-Ьто употр^бивать съгласнж х като прпдтахание 11р*Ьдъ самогласнж и, та, вм-Ьсто иЬж^ имамъ, имя., казвать: хидж^

ХЬУ1

Химамь, химя. Им*сто й и ней (датсленъ пад. женск-нй родъ един. число) и имь (дател. пад. множ. число и въ три-гн родовтл отъ дично м-Ьстоименне третю лице), ка.шать: хм, нехщ химъ: кажи хи да дойде; дай нехи хл-Ьбъ; слугува химг.

Ч^^рскъ! р-Ьчи а^а, амбаръ^ алгатг, атъ и Грьцка аресвамь и др. н-Ькои нзрнчють съ X като придтлхание пр-Ьдъ начялнж-тж гласнж, та казвать: тааба, хамбаръ, таалшмг^ хатъ^ харесвамь.

ц. ч.

Въ р-Ьчь Цръква и въ производнъ1-тъ1 отъ неш. съгласнж-тж Ц ся Л1'1>н1ава съ ч, та едни казвать: црьква, црькувамся^ цръков- никг и церква^ п^еркувамся^ церковникъ и проч., а другъ! казвать : Чрьква, Чрькувамся, чрьковникъ и черква, Черкова, черкувамся, чер- ковника.

И наопакъ!. въ р^Ьчи Чрьвенъгй, Чрьний, чрьвь, Чръпш., Чврь- стий и въ п1)оизводнъ1-тъ1 отъ т-Ьхъ ч ся м-Ьнщва съ ц, та едни казвать: чрьвелий, Чрьвмкся, Чрьвило, Чрьнищ Чръньп, чрънило, Чрьвб, Чрьвшкъ. чръвгасвамь, Чрьпш., Чръпало, чьврьстий и проч., а другъхй казвать: црьвенищ п^рьвт^ся, цръвило, црьньа^, црьнъШ, црьиило, црьвъ, 11рьв{акь, црьвшсвамь, црьигл, црьпало, цвръстий.

Въ р-Ьчь зашп,ь съгласна ц ся м']^ньава съ к, та едни ка- вать: загап,ь, а Д1)угъ1 зашкъ. Така и въ р-Ьчь вяче съгласна ч ся м'Ьн1ава съ к, та едни казвать : влЧе, повяче, съ ч, а другъ! вяке, повяК&, повяКо, съ к.

Въ н-Ькои р-Ьчи има да изричать дж (като Влашко-то ц) вм-Ьсто ч, та казвать гледжб и гле^Щосвамь, ^щоавкамь, паш.]Щ,ина вм-Ьсто глечь, глечосвамь, Чшвкамь, патчина.

Вм-Ьсто чюждий има да казвать туждъгщ съ т вм-Ьсто ч.

Вместо что, нЬчтОу ничто (по-право чьто, нЪчьто, иичьто) казвать што^ нЪтто, ништо^ съ ш вм-Ьсто ч.

Ш.

Въ р-Ьчи кошчя, потчя (умал. отъ кошь, пошь) н-Ькои нам-Ьсто съгласнж-тж ш нзричттъ х, та казвать: кохчя, похчя вм-Ьсто кошчя. поШчя.

ХЬУП

Щ.

Буква щ объгкновено ся изричи като шт, нъ има м-Ьста (въ Македоннш) д-Ьто въ всичк-н-т-н случия, въ които ся слушм шт, та тр-Ьбва да ся пише щ, вм-Ьсто шт изричшть шч,

Вм-Ьсто Щ (шт) изричшть ш:

1) Накрай р-Ьчь, д-Ьто сл-Ьдъ неж н^ма самогласнж, та, вм-Ьсто мощъ, помощъ^ пощъ, св^щь, пещъ, горящь, вонящь, казвать: мошь, помошь, ношь, св%Ш.ь, мешб, горяшь, вопяшь, а въ множьствено число: мощщ помощи, пощи, св^щщ пещщ горящи, вонящи, съ щ,

2) Пр-Ьдъ съгласнж кин, та, вм-Ьсто прощгса отъ прощавамь, нищка, овощка, плещка, прищка, шющка казвать: прошка, нишка, овошка плешка, прашка, пръгшка, шюшка, и вм'Ьсто кжЩний — кжЩенъ — КупЩнгскъ, поЩний — ноЩепъ, моЩнъШ — помоЩникъ, пещ- никъ, свгЬщникъ, горяЩникг, л'Ьщникъ, ср^щнъШ — ср^щнж и проч. казвать : кжшнъгй — кжшенъ — кжтникъ, нотнъгй — нотленъ, мошний — помо1аникг, петаникъ, свгЬулникъ, горяшникг, лЪшникъ срЪшний — (ур-Ьшня^.

Така и вм-Ьсто тющтюпъ казвать шютлопъ, съ ш вм-Ьсто щ.

При стечение щч, както въ нищчица, прищчица, свЪщчица^ помощница (умалителнъ! отъ нищка, пръщка, с&Ьщь, помощь) вм-Ьсто щ едни изричшть ш, а другъх х, та казвать: нишчица и нищчица, пръгтчица и прът^чица^ св^шчица и свгЬ:^чица, помошчица и помоичица.

Има м-Ьста, д-Ьто вм-Ьсто щ, изричшть шкь или само кь та, вм-Ьсто щж, щешь, щшхъ, щшлг, и не щж, не щешь, не ще, не щемъ, пе щжть, едни казвать: тктж, шкьешь, ткгахъ, шкшлъ, а другъг: ктж, къеть и пекьКу некьегиь, некьемъ^ некчжть; така и ношкчж вм-Ьсто нощгж (нощиж) и проч.

Вм-Ьсто спомагателн-нй глаголъ щж, щешь, ще има да казвать: едни шгл, ше, другъг — жтж^ же и жда, жде, друг-н — кь^, къе и че, и още друг-н — тж, те, така: Ш1ж идж, ше дойЬешь, жьк идж, же дойдешъ и жда идж, жде дойдеть, км*, идж, къе дойдешь, че идж, че дойдешь и тж идж, те дойдешь.

ХЬУШ

Отъ том кратъкъ пр-Ьглядъ за изричинюто съгласнтл-гн буквъ! ся види, че, безъ малко не, всичктл-ттл, спорядъ местото, д^то ся намирать въ р-Ьчн-тъ!, и при стечението имъ еднж съ другж, въ н-Ькон случюн ся изричшть не съ свой гласъ, а съ гласа на другж

буквлч.

1{ъ вснчкъ1-тъ1 такъ1въ1 случия Блъгаринъ ако поиска да из- рече кож да 0 отъ п,1ю буквъ! съ нейнъЕЙ гласъ, той ще ж изрече съ единъ откликъ, или, така да кажемъ, съ придъ1хание сл-Ьдъ неш. Том откликъ бъ1ва пб-шкъ, та повяче ся заб'Ьл11Ж1а въ изричмние ДВ* съгласнъ!, които не еж съчетавать, и поради това и не ся на- мирать въ начяло на 1)'Ьчь.

Като ся нзричшть съгласни-ти гласове въ разнъг случаи така раз.1ично, да речемъ да врьвимъ и въ писмо-то спорядъ изричи- Н1в-то имъ, тр'Ьбва р-Ьчи като зжбъ, дж^г, робъ, ревъ^ ржкавъ, врагъ^ рогъ, сн-Ьгъ, ледг, плода, родъ, мжжь, иожь, кроежь да пишемъ въ едннственно число: здп«, джпг, ропг, съ п вм-Ьсто б, ^ефг, р^кафъ, съ ф нм-Ьсто в, враК2^, сн-Ьшъ, съ к вм-Ьсто г, летг, плотъ, ротъ, съ Т вм-Ьсто д, м&ть^ пошь, кроешь^ съ ш вм-Ьсто ж, а пакъ въ мно- жьствено число да ги пишемъ зжбщ д&бове, робге^ съ б, ревове^ р&- кавщ съ в, врагове, ротове. снЪтове, съ г, мжЖге, ноЖвве, кроежи, съ Ж, зачтото така гъ1 изричмть.

Сжще така ако речемъ да ся водимъ и въ писмо-то по из- рич1ан1ето, тр-Ьбва да пишемъ баба съ б и башса съ п, ловьк съ В и лофка съ ф, сла]1^ж. съ д и слаткий съ т, дръжм^ съ Ж и дрьшка^ съ ш, бодаж съ з и ^оака съ с Така и хил1ад'н друш р-Ьчи въ еднъ1 случмя да пишемъ съ еднж буквж, а въ другъ! съ другж.

Нъ съ таково писаню спорядъ изричмню-то ся заличмва об- разъ-тъ на язъ1ка и ся затртлва правилно-то етимологическо състоя- ние на р-Ьчи-тъ!, — н-Ьчто, което не тр^Ьбва да ся допуща, та въ пи- санюто въ р']Ьчника азъ сьмь ся водилъ не по изричаню-то, а по етимологи1ж-тж.

Съ изричаню-то както съгласнъ1-тъ1 гласовъг, така и самоглас- н^н-гн, не всжд"]^ еднакво, и р-Ьчи-тъх въ разнъ! м-Ьста изричмть раз- лично. Наприм'Ьръ: въ м-Ьста, д'Ьто не изричмть съгласнж в, вм-Ьсто вода, казвать ода, а въ Д1)угь1 м-Ьста, д^Ьто вм-Ьсто 0 безъ ударение изричмть у, казвать едни вуда, другъ! уда, и още въ другъ! м-Ьста, д*то самогласнъ1-гн въ начяло на р-Ьчь наставшть съ полу гласъ й отпр-Ьди, казвать йода, и юда.

Тактлвъ! р'Ьчи, които така въ разнъ! м^Ьста изричмть раз- лично, има много, нъ азъ не счетохъ за потр-Ьбно да товарж р-Ьч-

ХЬ1Х

ника си съ т-Ьхнъх-тъг различни изричшнии, та гъ! имамь записана въ азбучнъгй рядъ само въ прьвоб-нтнъгй имъ видъ, както и ся изричшть въ пб-правъг-тъ! говорът. Н-Ькои обаче отъ такивъ! р-Ьчи, за които ми ся вид-Ь потребно, имамь записанът и въ различнтл-гн имъ изричшниж.

Въ р-Ьчи отъ единъ корень, каквото что еж шяжш. и тжга, служьк и слуга, м^^чш^ и мжка^ учш. и ука (наука), гр-Ъшьк и грохота, въ еднж пр-Ьдъ окончшние-то стои ж, ч, Ш, а въ другж г, К, X. Така и въ еднх и сжщж р-Ьчь, каквото въ лгжм. и лггахъ^ р-Ьжъ/к и рЪзахъ, плачук и плакахъ^ гвачшу. и гвацахъ, пишук и писахъ^ врьшм^. и врьхохъ съгласнъ1-тъ1 ж, Ч, Ш пр-Ьдъ самогласнъ! а, 0 ся изм-Ьнй- вать ж на г и 3, Ч на к и ц и ш на X и С. Това става, зачтото съгласнъ! ж, Ч, ш не ся съчетавать съ тврьдъ! самогласнъг и може да стоять само пр^дъ мякъ1 самогласнъг, та и тврьдъг-тъх самогласнъ! а, у, Ж при т-Ьхъ ся наставшть съ полугласъ й и ставать мякъг ю, Ю, Ж. Така и въ разговора сл-Ьдъ съгласнъг ж, Ч, ш изричюмъ! не чисто а, у, ж, а н-Ьчто д'Ь повяче, д-Ь пб -малко, като ю, ю, Ж. По това изричшню ю сл^дъ Ж, Ч, Ш, р'Ьчи като жшба^ жшл^ч^, чгашш, чш камъ^ шшренъги н-Ькои изричшть ж^ба^ жел^ш.^ чешш, ч^камь, ше- реншй, съ е вм-Ьсто ю, което показва, че въ тъпа р-Ьчи сл-Ьдъ ж, Ч, Ш стои ш, а не а, зачтото не а, а ю има да изричжть и като е. Затова и въ писмо-то сл-Ьдъ ж, Ч, Ш вм-Ьсто а, у, Ж тр-Ьбва да ся пише ю, ю, Ж.

Така е и писано всжд-Ь въ р^Ьчника, та р-Ьчи. които начинать отъ ж, Ч, Ш съ а или у сл^дъ т-Ьхъ, требва да ся трьсять при жш, жю, чш^ чю^ шш, шю.

Ударение-то въ Блъгарскъгй язъ1къ е тврьд-Ь разбрькано. Отъ еднж странж има р-Ьчи, които, спорядъ изричмние-то имъ съ уда- рение на единъгй или на другъгй имъ слогъ, имать и различно зна- менование, както, наприм-Ьръ, с2гЬда, съ ударение на окончшние-то, ср-Ьдне-то м-Ьсто на н^что, и ср^да, съ ударение на корянъгй слогъ, ср-Ьдний день въ седмицж-тж междж вторникъ и четврьтъкъ; за- рань, съ ударение на прьвъгй слогъ, утро, сутрена, а зарЛиь, съ уда- рение на вторъш слогъ, утр-Ь, сутра, взор*; тюхвалА, съ ударение на окончжние-то, когато хвалять н-Ького или н-Ьчто, а похвала, съ уда- рение на корянъгй слогъ, когато ся хвали н-Ькой. Така и въ гла- голъ1-гь1 отъ третю спряжение съ окончшние амь и шмь пр-Ьходяще

Ь

II п])1'.111ьд1ис вр-Ьмя въ прьво лиис единствено число и въ три-тъ! лица множьстнсно число отличшть едно отъ друго само по ударение-то: думахь, вгис(1хь, удрюяХу слбйраось, сговЛрмхъ ОТЪ думамь, вьтамь, удрюмь, сМрамь, сговбрюмь, съ уда1)ение на корянтлй слогъ, пр-Ьходяще вр-Ьмя, а думЛхь, впкдял, удрюхь, събирйхь, сговаршхъ, съ ударение на окончм- ние-то, п1)'Ьи1ьдше к})*мя.

Има и р-Ьчи въ всичко друго еднаквъ!, само по ударение-то отлнчнъ! една отъ друг* и по него тъпа отличють и по знамено- вание-то си, както, наприм-Ьръ: мр(1зл, съ ударение на корянъ1Й слогъ, знаменува ненавидж, не объ1Ч1амь, а мразА, съ ударение на окончшние-то, знаменува правш студено; брйнш (пазж, чювамь, от- пжждамь, закръ1лммь, не допуп;амь), бранчк (вл-Ькж бранж по орань, завличшмь орано), да свирил (да заварж, да застигнж) и да свар^к (да уварш) и проч.

Отъ другж странж въ единъ и сжпц1Й околъ н въ едно и сжп^е село или градъ еднж и сжщж р-Ьчь изричшть съ ударение то на единъги, то на другъЕЙ слогъ, кога какъ ся случи, та казвать: закбнъ н з&конъ^ Ьбразь и обркзъ, водк и вЬда, випЬ и вймо, срьдщ и срьдгф. мл^ко и млЬкЬ, радж и ркд^у., врЪдж и вр)^д;^^. А пакъ въ разнъ! м-Ь- стности словоударение-то така играе, д'Ьто р-Ьчи отъ три слога из ричшть съ ударение едни на прьвъ1Й, другъх на вторъ1Й и трети на третий слогъ, та въ еднъ1 м'Ьста казвать р&бота, сйрота, въ другъ! — раб&та, сирбта, И ВЪ трети — работи, сиротк. Има и м-Ьста, д-Ьто гла голъ! тъ1 СЪ чястицж да пр-Ьдъ т-Ьхъ изричють съ ударение на тжи чястицж, та казвать: дй ходл, да сЪдишь, да стои, да ся смЬемъ и проч

Така, за да ся разправи потьнко д-Ь какъ е и какъ тр-Ьбмг да е словоударение то, има много да ся приказва за него, нъ тукг не му е м-Ьсто-то, та щж кажж само какъ го имамь азъ въ р-Ьч ника. Въ тою случшй азъ щж си изпов-Ьдамь, че сьмь дрьжшл! онова словоударение, на което отъ д-Ьтство сьмь ся научилъ, д'Ьтс сьмь ся родилъ, въ Копривщицж, и на което отпосл-Ь още повяч( сьмь навъ1кнжлъ, зачтото то е най-объгкновено^то както въ сЬвернж така и въ южнж Блъгариш, та по него сьмь и турилъ ударении-тг въ заглавнъ1-тъ1 р']Ьчи.

Казано-то тука за правописание-то, съ което е писанъ рЬч никъ-тъ, е кратъкъ изводъ отъ изсл-Ьдованиж-та ми за състава нг нъ1Н'Ьн1ний Влъгарский язъ1къ. А понеже това правописание е почт1 еднакво съ правописание-то на старъ1Й Црьковно-Словянскъхй язъ1К1

Ь1

въ начяло-то на Словянскж-тж писмянность, то, за да не ся каже, че сьмь го зелъ отъ той язъгкъ, азъ показвамь, какъ го сьмь извадилъ отъ сам-нй нъгн-Ьшний Блъгарскъгй яз-шкъ.

Това правописание сьмь дрьжилъ навсжд-Ь въ р-Ьчника си? и ако ся срещне н^Ьйд-Ь н-Ьчто противно на него, то ся е вмъкнжло по погр'Ьп1кж.

Въ еднж само р-Ьчь сьмь отстжпилъ отъ това правописание. Таи р'Ьчь е зимамъ, да земж^ зехг, зелг, зешъгй, които, спорядъ това правописание, тр-Ьбваше да ся пише зимамь^ да земж^ злхь, зялъ^ зятъгй, както има и да го изричить н-Ьйд-Ь-си, и както е и въ ста- рей ЯЗЪ1КЪ: БЪЗНМАК, БЪЗбМЛК и БЪЗЬМ^К, ВЪЗАХЪ, ВЪЗАЛЪ, БЪЗАТЪ1Н ОТЪ

нмАК — 16МЛ1Ж, нмж, 1Ахъ, шлъ съ пр-Ьдлогъ възъ. Нъ той глаголъ е изм-Ь- нилъ образа си като никож другж р-Ьчь въ нъгн-Ьшний Блъгарскъгй язъЕкъ; въ него отъ пр-Ьдлога възъ е остало само з. Сега има да пи- шжть и взимамь, да вземж, взехъ^ взелъ, взетъ, нъ и то не е спорядъ нъгн-Ьшний Блъгарскъгй язъгкъ, зачтото въ него пр-Ьдлогъ възъ въ никакъвъ другъ случщй не ся изричга вз безъ ъ междж в и з, осв-Ьнь пакъ въ тога сжщий глаголъ, когато е той наставенъ съ пр^длогъ пр'Ь и за: пр'Ьвзимамъ, да прЪвземж^ пр^Ьвзехъ, пр^взелъ, прЪвзетъ и завзимамь, да завземж^ завзехъ, завзелъ, завзетъ. Така тога глаголъ е станжлъ въ нъгн'Ьшний Блъгарскъгй язъгкъ като прьвообразенъ и въ такъвъ видъ ся наставга съ повячето пр-Ьдлозъг, както : иззимамъ^ на- зимамъ^ надзимамь, обзимамь. подзимамъ и проч., та и въ р-Ьчника е писанъ, както объгкновено го изричгать: зимамь, да земж, зехъ^ зелъ. зетъ вм. злхъ, зялъ^ зятъ.

Казахмъг, че книгъг-тъг, които имамъг сега, еж плънъг съ р-Ьчи, които не еж Блъгарскъг, и съ изреченига несвойственъг на Блъгарснй язъгкъ. То е, зачтото не си знаемъ язъгка, та мъгслимъ, че н'Ьма въ него р-Ьчи съ таково знаменование. Нъ който попр-Ьрови тога р-Ьчникъ, ще види, че много, ако не и повячето отъ такъгвъгто р-Ьчи има и въ Блъгарскъгй язъгкъ, та н^ма потр'Ьбж да ся зимать отъ другъг яз-нци. За да ся намирать обаче такъгвъг р-Ьчи, когато потр-Ьбвать н-Ькому, тр-Ьбва да ся чете и пр-Ьчита р^Ьчникъ-тъ, а това не е лесно.

За по-лесно намиранге такъгвъг р-Ьчи ще послужи Русско-Блъ- гарскъгй р-Ьчникъ, който нъге наряждамъ! отъ вр*мя, та, като наближи да ся сврьши печгатанге-то на Блъгарскъгй р-Ьчникъ, да подкачимъ да печгатамъг и него. По Русско-Блъгарскъгй р-Ьчникъ лесно ще бжде да ся намирать какъ еж на блъгарскъг р-Ьчи като упрекать, памекать,

ьп

снабжЛши^ плвмянникъ, спос6бнъ1й и др. които наши-ти писатели, по незнание, че имами равнознаменователит)! съ т-Ьхъ Блъгарск-н, упо- тр^Ьбивать гни Руссктл-гн. Така е и за изречениж-та, като, наприм-Ьр-!.. очния стйека, което нашити еж зели сега отъ руссктл, като не зна жть, че вместо Русско-то Ьашь очт^ю сшавку и свести на очную ст^мсу блъгарскъ! ся казва: Ьа извадимъ на сводг^ което за да ся намери въ Блъгарскнй р-Ьчникъ, тр-Ьбва да ся прочете една голяма чясть отъ него.

Колкото много вр-Ьмя и трудъ тр-Ьбваше за да ся събержт!. въ народа р-Ьчи-т-н, изреченит-та, пословици-тъг и проч. за той р'Ьч- никъ, толкова тр-Ьбваше да ся работи и за да ся наряди всичко това за печжтанм. И тжж труднж и бавнж работж азъ едвали щихъ при- стигнж да изврьшБк самъ, ако да н-Ьмахъ помощникъ свой сестринець Теодоръ Панчевъ, който отъ дванадесять годинъ! работи по неш заедно съ мене, за което азъ отъ срьдце му благодарж.

За изваждан1€-то на св-Ьтъ тош р-Ьчникъ азъ имамь да благо- дарж и на почитаемо-то Блъгарско Правителство, което благоизволи да ми даде помощь за напечштаню-то му, та да могж да го пустнж на продань съ пб-долнж ц-Ьнж, за да ся разнесе той повяче изъ народа.

-— -••^^\лЛЛЛЛЛ/\ЛЛДЛл^>.--— -•

Той р-Ьчникъ ще изл-Ьзе на пять чясти като тжж прьвл». При пятж-тж чясть ще ся притури доплънение отъ р-Ьчи, които, ио еднж или по другж причинж, не еж записан-н на ряда си.

Докл-Ь да дойде вр'Ьмя да ся печита това доплънение. азъ молш наши-тъ1 добртл учители, които имать на срьдце изучвание-то народно-то н-н слово, кой д-Ьто ся намира, ако заб-Ьл-Ьжи н']^ко1ж р-Ьчь, кошто ся употр-Ьбшва въ народа, а въ р-Ьчника ж н-Ьма, или н-Ькое изречение, което е особеность на Блъгарскъгй яз-нкъ, да гн запише и да ми гъ1 изпрати съ обшснение знаменован1е-то имъ и съ показание м-Ьсто-то, д'Ьто гъг е чюлъ, за да пл вм-Ьстж въ доплъне- ние-то. За тош трудъ азъ щж бждж благодаренъ на всичкъ!, които ся отзовжть на тжж поканж.

ЬАднуарий 1895 л*то. Н. Геровъ.

ИЗМСНЕНИЕ УПОТРФБЕНЪГ-ТЪ! ВЪ Т01А РЪЧНИКЪ СЪКРАЩЕНИМ.

безл. без1иченъ.

в. вижь.

в. видъ.

вз. взаимецъ.

вин. винителенъ падежь.

вм вместо.

възв2}. възвратенъ.

въпрос. въпросително.

Гат. Гатанка.

гл. глаголъ.

Гр. Гръцко.

д. д1Ьйствителенъ.

дат. дателенъ падежь.

др. другъ.

дЬт. д1Ьтска.

ед. единствено число.

ед-кр. еднократенъ видъ.

ж. женский родъ.

зв. звателенъ падежь.

знам. знаменование.

и др. и друго, п другъь

и др. н. и другь! н1Ькои.

и др. т. и другь! такъ1ви.

им. имя.

имен. пменителенъ падежь.

и пр. и прочее.

и проч. « «

и. т. н. и така нататъкъ.

и. т. п. и тЬмъ подобни.

кл. клятва.

Л. Латинско.

л. лице.

лич. лично м'Ьстойменпе.

личн. « «

м. мжж^^къхй родъ.

междом. междом1Ьтие.

мн. множьствено число.

мн-кр. многократенъ видъ.

мЪст. м'Ьстоимение.

накл. наклонение.

напр.	наприм*ръ.
нар.	иар']&чие.
нач.	начинателенъ видъ.
начин.	< <
неизм.	неизм^няемо.
об.	общий.
ОЕОНЧ.	окончшние.
п.	падежь.
пад.	с
повел.	повелително наклонение.
пор.	порядно числително.
пр.	прилагателно имя.
прич.	причястие.
прЪв.	пр*възсходнъ1Й стьпень.
прЪвъзх.	< <
прЬдл.	пр'Ьдлогъ.
п-Ьс.	пЬсьнь.
раст.	растение.
с.	съществително имя.
Св.	СВЯТЪ1Й.
свр.	сврьшенъ ВИДЪ.
сир.	сирЪчь.
смякч.	смякчително.
соб.	собственно имя.
ср.	срЬдень.
сравн.	сравнителиъ1М стьпень.
ст.	стьпень.
стр.	стра дателенъ, страдателно
сьб.	имя събирателно.
СЪУГ13.	съазъ.
Т.	Турско.
ув.	увеличители© имя.
ук.	укорително имя.
ум.	умалително.
уч.	учящателенъ видъ.
уеЬч.	усЬчено окончмние.
Фр.	Французско.
ч.	число.
числ.	числително имя.

^>^9^о

г

А. а.

А. Прьво слово, прьва буква, въ Словянск&-т& азбукж, нарпчмно азъ; по старо-то начрьта- ипе л, а по ново-то а, п р&коппсно а.

А, междом. Казвася: 1) За обажданю, кога иовъ1кать нЪкого; ха! о! оу! что! чюж; а ? ась ? что ? чего ? что надо ? 2) Кога не дочюе н-Ькой что му казвать, та иска да му ся повторп; ха? что? что рече? что каза?

, что приважешь?

А, междом. Пзрпчино съ пзвдпганю гласа на него, казвася : 1) Когато ся говорп н1Ькому 1 като съ молб& п за пр^Ьдумваню да склони ! на н^Ьчто, както и : абе, а-бре, бе, о ; о, по- 1 жал уста. А, господарю, молм^ ти ся!\ пожа.1уста, господйнъ, прошу тебя. Л, [ брате, помогни ми; о братъ, помогй ! мн*. 2) За насрьдчение, за подканиню, за ! дразненю ; а-бе, а-бре, а-д^Ь, ха-бе, ха-бре, ' ха-д1Ь, ха, д1Ь, м ; ну, нука, нуте, нутко, а ну-ну. Л да тя видж ; нука посиотрю. -1 ставай; ну, вставай. А врьвЬте дЬ; нуте, ступайте. А удари, ако ти дрьжи ! а ну-ну ! ударь коли см^ешь. 3} Когато ся говорп н1Ькому мдосано, за хокаше, на за- канж; ха. абе, а-бре, что, а-ха; а ну, что? А махнися оттука; а ну, убнрайся отсюда. А, така ли е? каза щ^ ти азъ! что, такъ ли? а вотъ я теб^! Щешь ли слушшшь ? а ! будешь слушать- ся? а! А! щл^ ти кажш азг те&Ь; ну, я жъ тебя, погодй.

А, междом. Цзричино проточено, казвася : 1) Отъ радость, отъ нечмганность, за чюденю; ахъ; а, ахъ. А! добрЬ дошълъ! а! добро пожалов<'1ть ! А! та и ти ли си тука? а ! ц ть1 зд^Ьсь ? А ! така ли е бъгла ра- бота-та! а! такъ вотъ въ чемъ д^о. 2) За похвала, а-ха, аферпмъ; ну! отлич- но. А! това е конь; ну! зто лбшадь, такъ лбшадь. А ! добрЬ си спюрилъ ; ну !

отлично! 3) Отъ страхъ, ахъ, оле-ле; а, ахъ, ахтй, ай. А! сега! а! теперь! А! чпю е станл^ло ! ахтй ! что такбе случйлось! 4) На ус1Ьтъ, аха; а! да, да, да. А! сега ми дойде на умъ! а! да, да, да, теперь я вспбмнилъ. А! пюва е друго нЪчто; а! 9Т0 совс^мъ другбе. 5) На см^Ьхъ, за укоръ; ха, аха, х&, ахл; а! а! ну! аа! А ! видЬ ли ! а ! что вйд'Ьлъ ! а ! что взялъ ! А! така! стои ти ся; а! такъ по д-Ь- лбмъ теб*. А! а-ха! хванжхъ тл сега! аа! попался.

А, съукзъ. 1) Па, пакъ ; а, же, напротйвъ. Азъ сьмь сиромахъ, а ти си богать; я б^денъ, а тн богатъ. Ние да си г(демъ, а вьте спюйте тука; мь1 пойдехъ, вь1 же оставайтесь здЪсь. Едни го хвалять, а други го корять; однй хва.1ятъ егб, друпе напротйвъ укоряютъ егб, Всн-ти отидохА{ на работм, а азъ останл^хг да вардлг клщж-^тж; всЬ пошлй на ра- ббту, а я оста./1ся схотр'Бть за дбхомъ. Волъ ся връзва за 2юга-т^, а чловЪкг за язика. 2) Нъ, ала, ама, ами, обаче; но, однако, однако же, да. Азъ сьмьстаръ, ти си младъ, а да видимъ кой отъ насъ е пб-ткг; я старъ, тм иблодъ, но по- смбтримъ кто изъ насъ кр^пче. Той казва право, а никой не го вЬрва ; онъ гово- ворйтъ правду, одиако никтб не в^ритъ ему. Искамь да кажт, а не смЬш^ ; хочу сказать да не сяйю. Не само да шмь, а и да пиш не могл; не тб.1ько ■Ьсть, но и пнть не могу. Завиждать ми, че сьмь богатъ, а да знашпи, какъ сьмь, щжть мя пюжкичять. Господь дава, а въ ко- шюрлх не накарва. Бъгволица-та е чер- на, а дава бЬло млЬко. 3) И ; и. Купу-

' вамь си чтото ми трЬбва, а го нЪмамь ; покупаю то, что мн-Ь нужно и не их^ю

1.

Лбдйсъ

е1Ч». 4) Въ раалчнъ! п:ф«>ч(>нп1а на пънаим;, като : Л ти кой си / н тм кто ? Л пюва ксасво е? л *то что та1к<м'? ^1 пиог чию тя е грижю? а тгб* что т д*.1о? Л »пи»т не ми кааа п6-пп)1}г{><)ь* иочому же ти ИС скааАлъ ии-Ь рйньшо? Л что сьмь крит ань? ч-Ьмъ жо я ви11ов|1тъ} Л зачпю да не знае1Ш>? а почому ле •иАешь? Л тпдЬ да зиа)Л\? дп откуда М111-. апать? о) То (пр^дь личнь! мТ.сто- нменша къ пзречскн^а оъ см&аъ!: ако, като, кога); то, такъ. Ако н-Ьма конь, а аиь ЩА* ид^ пЬшь; беля н-Ьтъ лбшади, то я пойду П'ЬшЕ<(мъ. Кога не знае, а той да мльуи ; когда но инаеть, такъ пускай нолчйтъ. Като не щешь, а пш иди /гж- дЬпш гце^иь; коли не хочешь, такъ д-Блай что угддно..^ А не, та н»', пгжслп, камоли; Н^буЦ, ч-Ъхъ, не то что, тЬмъ мен-Ъе. Пд-до&рЬ смрьть, а не такъв?, животг; д/чше смерть, ч-Ьмъ такая жизнь. Не лиггл* да ся тюклатла, а не да станА^; не могу пошевелнться, не то что встать. Очи-иш ги не <г^;рва.м1>, а не тебе; сво- ймъ глпаамъ но вкрю, тЪмъ М('>н1;е те6'М.

— А на п а накъ. Ка:1вася в<ч'1'.сто само авъ вспчкъ1-тъ1 му знаменовании. Лаь сь.чь си- ^юмахг, а па тьг си богатъ. Той казва право, а пакг нпкой не го вЬрва. Купу- вамь си чтото ми трЬбва, а па го нЬ- мамь. Л тшкь тъг кой см ? Ако не гцешь, а па пш иди клхдЬто и^шь. Все едно като : Азь сьмь сиромахь, а пш, си богать. Той казва прмво, а никой не го вЪрва, п пр. ^ А ТО. Каавася въ изречента, като : Да е нЬчпю, а то бьгло ничпю. Да има^ие 1юнЬ каквлх- годЬ облагл, а то напраздно сьмь ся трудилъ. Азь тя имахг за сиромахь, а то си бьглъ богатъ. Азг мъгслиьхъ, ме тю, му е ел^ща майка, а то му бьхла магц€а:а. Въ такъ1въ1 изречениш вм-Ьсто а то казвася и: а) само то. Азъ мъгслюхь, че си сщюмахг, то си бьглъ богатъ. б) А, заедно съ лично м-Ьстоимение. Азъ тя имахъ богатъ, а тъ1 си бьглъ сиромахъ. Азг мъгслмхъ, че му е емща .майка, а тю, му бъгла маи^еха. Вм'Ьсто а то може да гя каже: а и:ииза, че; а вихбдитъ, а окАвиваетгя, что. Азъ мъгслю^хъ, че тю му е слщл майка, а излиза, че тю .му е мащеа:а; я ду11а.1ъ, что онЛ ему род- иая мать, а вмходнтъ, а оказмвается, что онА ему мачиха. А то ся казва п като за хоканК; както въ изречение: Лодп^гьзнл^х- ся, пш паднл^хъ. — А то да си глядалъ дЬ стАипюшь; я посвольвнулся и }-паи1ъ.

— Тм би смот|»-Б.1ъ на что настуоаешь. ^^.4 'И', II. па. та. «м-. та че, поел!;; да и, и

ватФмъ. Това издума, а че пади^ и из- дъя'нм; вйговорилъ 4то и аагБмъ па.1ъ и испустйлъ духъ. 1Аде, пи, а чг.сиотч безъ да /иго ти. Ако с.нъъ черни, а не сми Цигане. А че кой знсье какв" таю 2>абота? А че докога да тръпим . пюва тягло? ш^ к что 6'1>Н1С. Ср1>1цася иъ п1>снъ1-тъ1 ВМ11СТ0 съазъ а, а па, а пакъ.

А что бМис Д11ТЯ Голом-Вше, ТрьгиА дйгя, на пишат, застап.?. ; Арапь вр1ь111 тяжка бу.чдугаии, А что бЛшс дТ.тева-та коню., Л1>г11.у; кота пичком!. кол-Кничкъ), Тр'ькал1ас11 по тр|-.ил\ .чслси*, Надъ дЬтп ми буидуган I. помнид. П-Нс.

АЛ, .междом. Казвася за укоръ, за 11асм11хъ п па заканА, аха; аа! ага. Аа! не тя е срамь! аа! какъ теб* не стйдно! Аа! видЪ ли който не .мирува ! аа! дост81лось теб* аа шалость. Аа! г/(уК ти кажт азъ; ла! вотъ я тебя.

*Аа;1а и аза, с .м. Т. Чл-Ьнъ въ н-Ькакво събрание по изборъ или по наряд*; членъ собран1я по вйбору или по назначен1ю. Ааза въ идарс мсджлиси. Ааза въ тид- жарета (тръговско с;^^ди,лище).

*А64. с. ж. Т. 1) Влънянъ дебелъ тепапъ платъ, бало, осмакъшш, ирътяница; аба, габа. 2) Др^Ьха отъ абл^ ; платье изъ ябн сшйтое. Виждь му у.ма, та му К}К)к а^л^. 3) Горн1а др'Ьха отъ аб&; верхнее платье изъ аби.

А6аджйевъ1й, въ, ва, во, щу. отъ абаджип!.

Абаджййка, е. ж. Жена на абаджпж.

А6адж11йскъ1й и а6аджнскъ1й, ска, ско, пр. отъ абаджйш. — скъ1, мор. Като абаджиж.

Абаджййство, с. ср. Абаджлл&къ: 1) Рабо- тена абъ1 ; производство абй. 2) Шпеин! др'Ьхъ1 отъ абл ; приготовлен1е платья изъ абй. 3) Тръговнк! съ стока отъ абъь торговля товаромъ изъ абй.

Абаджийченце, ум. ср. отъ абаджпймя,

Абаджййчя у.и. ср. отъ абаджим. 1)Уче- нпкъ абаджим. 2) Младъ абаджп1а.

Абадж11скъ1й, в. абадж11Йскъ1й.

*Абадж111а, с .ч. Т. 1} Който работи абм: 8анимающ1йся нроизвбдствомъ абй. 2] Който тръгува съ абян* стокж ; торгующ1Я товаромъ изъ абй.

*Дбаджжлжкъ, <•. .м. Т. в. абаджййство.

Аба.1ка и Абълка, в. аб;1ъка.

Абан6совъ1й, въ, ва, во, пр. отъ абаносъ; абеновий.

*Абанбсъ, е. м. Гр. Едно тврьдо, мко дрьво, расте въ топлъьтъ! м'Ьста ; абенъ, вбеново* дерево. Тврьдо като абаносъ.

•Абд^съ, с. м. Т. У Мохамеданъ1-тъ1 мъким нр1;д11 МОЛИТВА ; умовен1е у Магометаш

А-б«

8

А-бр6

передъ молйтвою. Зимамь абдесь. Рад- вали си абдеса.

А-6е, междом. Казвася: 1) Кога да повъ1ка- мъ1 н1Ького; а-бей, а-бре, ей; йй, зй ти. А-бе момчя ! »й, парень ! 2) Въ отговоръ на пънаню ; е ! Какво правите тука ? — А-бе, п])нказвамъг си; такъ себ*, разговарн- ваомъ. 3) Когато отговарммъ! н'Ькому като сь молбж п за прЬдумваню да склони на и^Лчто; а, бе, о. Казвай дЬ! — А-бе какво да казвсинь, като не знси/^ ничпю? ну, говори ! — Да что говорйть, когда я нн- чего не знаю. 4) Когато ся говори просто като на посвойщинл ; бе ! А-бе, не брьзай, има в27Ьмя ; не торопнсь, братъ, есть время. 5) На 11Ъ1тан1е, като: а-бе, истги- на ли е това ? а правда ли зто ? 6) Ко- гато ся говорп н-Ькому мдосано и за хока- ше, за св^Ьстмваню и подканжню; а, а-д1Ь, ха-бе, ха-д'Ь ; ну. А-бе, махнпся оттука ! плп : махнпся, а-бе, оттука ; ну, уби- райся отсюда! А-бе ахмаку, чпю ис- кашь? А-бе, какъ не тя е срамъ? ну, какъ теб^ не стндно? А-бе, карай; ну, ногоняй. 7) На заканж; а, а-бре, а-ха, бе. А-бе, азъ щл{ гпи кажу/п; иогодй же, я теб^Е дамъ.

А-бе, междом. Казвася : 1) За пб-гол^Ьм* молб& п за подкан}ан1е; а, бе, а-д'Ь, ха-д'Ь. I -бе господарю, молуц. ти ся ; пожалуста, сударь, прошу тебя. А-бе, побртзайте да сврьшите ; нуте, поторопйтесь кончнть. 2) За насрьдченпе; а-бре, а-д11, ха-бе, ха-бре, ха-Д'6. А-бе! дрьжь, не бойся ; нука, дер- жй, см-Ьл^Ке. 3) Когато ся говори и1Ькому мдосано. А-бе, оттука! ну, убнрайся отсюда! пошелъ !

А-бей, междом. Казвася : 1) Кога да иовъг- кать и^Ького; а-бе, а-бре; »й. А-бей, момци, откждЪ идете? ай ребята, откуду идете? 2) За чюдеию, ахъ; ахъ. А-бей, какво умно дЪтя! ахъ, какое умное дитя! А- бей, ксшь го трьпишь! А-бей, какъ не тя е срамъ! какъ теб-б не стндно!

Абенце, ум. ср. отъ абя.

Абпца, ум. ж. отъ аба.

Абнчка, ум. ж. отъ абйца.

Аблъка и 1аб.1ъка, с. ж. Абалка. аболка, аОълка : 1) Дрьво /^г?/5- ;«<г/?/л-, аблъкница, }аболкница, аблъчница, мболчница; яблонь. 2) Плодъ-тъ на това дрьво, аблъко, мблъко ; яблоко. Къ1селъ1-тъ1 аблъкъ! ся нарпчтть къгселици, а сладкъ1-тъ1 текеркьг. Аблъкъ!, что узр-Ьвать рано но Петровъ-день, зов&тся петровкьх. Ле.чс1 и^ роди крушт аблъ- КЬ1. Червена-та аблъка — свинкь-та гж изюда. 3) Валка, топка на нЪчто ; яблоко, шаръ на чемъ. — Диви илп зимни абльки,

раст. и плодъ НеНаШ/шх ШЬегози^, гулим.

гулкъ1, каракушкъ!, кочгани, р^пкъх, чалга-

ни, шалгани, л^рдоквъ!; землянйя грушн.

— Вльчи абльки, раст. в. аблъчйна. Аблъкарскъ1й, 1аблъкйрскъ1й и габъл-

карскъ1й, ска, ско, пр. отъ аблъкарь.

Одрьпался като аблъкарскъгй конь. Аблъкарь, шб.тъкйрь и шбълкйрь, с м.

Чичшрь, что продава аблъкъ!, аблъчмрь, габлъ-

чгарь ; ходящ1й продавецъ яблокъ. Аблъкнйца, габ.'1ЪБЦйц,а и шбблкннца,

с. ж. Дрьво аблъка, аблъчница, }аблъчни- , ца ; яблонь. Аблъко, шблъко и шболко, с. ср. Плодъ

аблъка; яблоко.

Той си направи сребренъ! кола. Сребренъ! кола, златъ! тръкала. И си направи златно кьболко. 11%с.

Аблъчевъ1й и 1а6лъчевъ1й, въ, ва, во, , пр. отъ й,блъка; яблонний, яблочний.

Аблъченце и тблъченце, ум. ср. отъ аблъчя; яблонка, яблочко.

Аблъчйна п 1абъ.1чйиа, с. ж. Раст. Ап- $Шоскга сктаННз, аблъчковина, влъчи , аблъкъ! ; каркашунъ.

Аб.1ъчица и тблъчица, у.ч. ж. отъ Аблъ- ка; яблонка, яблочко. — ЧИЦП, мн. Бузъ1, странъг; щеки.

Аблъчковина п шб.^ъчковнна, в. аб.1ъ-

, чина.

Аблъчница, шблъчница и тболчница, с. ж. Дрьво аблъка; яблонь.

Аблъчнъ1й, 1аб.1ъчнъ1й, — чьнъ п — ченъ, чна, чно, пр. Направенъ1Й отъ аблъкъ!; яблочний.

Аблъчшрскъхй, в. аблъкарекъ1й.

Аблъчшрь, в. аблъкарь.

Аблъчя и шб.1ъчя, ум. ср. отъ аблъка; яблонка, яблочко.

Аболка и производнъ1-тъ1 отъ нень в. аблъка.

Абрашнивъ1й, въ, ва, во, пр. Абрашь, Ь^%- ЗЪ1Й ; б-каокурнй, б-Ьлобрйсь1й. Той е аб- рашнивь: лгсце, коса, вЬжди, вжсм, бЬ.ги като снЬгь.

*Абрашь, пр. неизм. Т. Кога ся каже за члов1Ькъ, разум-Ьвася тврьд* гривоокъ съ Ь%- лизнпкавъ! в-Ьждъх, клепкъ!, вжсъх и косл ; абрашнивъ1Й, бр'Ьзъ1Й; б*локурмй, б^Ьло- брйсий. Абрашь конь, който има б^Ьло подъ ОпашК/&-тж ; лбшадь им^ющая б^лия пятна подъ хвостбмъ.

А-бре, междом. А-брей, казвася : 1) Кога да по- въхкать никого и когато ся говори никому като съ молб& и за прЪдумваню да склони на нЪчто ; а, абе, бе, бре ; йй, йй ти, о. А-б}^, Драгане, ела тука; »й Драганъ, придй сюда. А-бре, брате, послушшй мя! о братъ, послушайся меня. 2) Когато ся го-

А-бре

вор1 ■110Ж7 мдосано, за хоканю п на за- ивА I ва овЬепаваню ; абе, аха, Гфе, ха; ■у, я ну, «й. Л-бре, что трьсишь тука1 *• ти, м ч*мъ ти, ад-Ьсь? Л-бре, мах- нися оттука! Л-бре, п^шь ми паднешь вг рл^1^г та щсшь видишь! А-бре, полу- дЬлг ли си! что ти, съ умй сошблъ! 3) За подканмию, а, абе, а-д11, ха, ха-бе, ха- бре, ха-дЪ; ну, нуте. Л-бре, метЬтс; иуте, чятййте. 4) За пънанн? на срьдито. Л-бре, кой с сш^юшиль 7»/Км; чньшш? ^^й ти, ■то сломнлъ !^тотъ стакйпъ?

А-брбу мсждом. в. Л-бе.

А>бр^й, мсждом. в. а-6р^.

4будъ, в. &6ъдъ.

^буЛКД П 11рОНЗВОД11Ъ1-ТЪ1 оть ие1& В. Аблъкя. Абъдъ н Лбудъ, 0. ж. Раст. !:^ашЬиси8

сЬи1и5, Г)АЗН5, бладовпиа. дмвъ блзъ, снпр-

чевана, свпрчекъ, селешпикъ; бувийкъ, дй-

КАЯ бу8нн11, аелсннкъ, селепикъ. Абълка и производнъ1-тъ1 отъ иеиь в. йблъка. АбА, ум. гр. отъ абй 2 п .'5 знам. Малка аба,

абпца. абичка. Абя11Ъ1й, нъ, на, но, пр. Направенмп отъ

а6&; сд'Б.1анний иаъ аби, абннпий. Лбя-

на дрЬха. Авань, гл. мн-кр. отъ ахь. 1Авамь, шд-

вамь, юждамь; Ъдать. Авгот&рбць, ум. м. отъ авготАръ. Малко

авготаръ. •АвготАръ, е. м. Гр. Сушенъ хайвшръ на

язъ1чета; сушснная икра. Августовъ1Й, въ, ва, во, п}). отъ Августъ.

/1то отава пр^зъ Августа; августскШ. •Августъ, с. м. Лат. Единъ отъ дванаде-

сять-тъ! М11СЯЦИ, пма 31 день; Егусъ, 1Агостъ,

Заревъ м'Ьсяць; Августъ. Авджййка, V. ж. Жена авджнш. Авджийка

кучка, съ коато ся ходи на ловъ ; охбтничья

с/ка. Авджийка котка, когато лови МЪ1Ш-

къ1 ; ловчйвая кошка, мишеловка. Авджнйекъ1й п авджйскъ1й, ска, ско, пр.

отъ авджйш. Ловчпйскъ1П ; охотничсск!й, ох6тнич1й. — скъ1, ««2^. Като авджиа, ДОВЧНЙСКЪ! ; поохотничьн.

Авджййченце, ум. ср. отъ авджнйчя. Авдасжйчя, ум. ср. отъ авджАш. Младъ

авджога ; молодбй охбтннкъ. Авджйскъ1й, в. авджййс'къ1й. *АвджЙиц с. м. Т. Ловець ; ловецъ, лбвч1й,

ох<Игннкъ. Котуракь авджйш, что лови

мъшкъ!; мишеловъ. 'АвджЛкЛжкъ, с. м. Т. Ловъ, ходете на

ловъ; ддвъ, охота. Ходл{ по авджл^лл^кг ;

охотяться. Ав{'НЪ1й, прич. стр. в. авиБ. Авлига, с. ж. Една птичка. Ао.чгсга-та е

ма.чка, а кога брани гнЪздо-то си, и

Аг^тко

на осоНцл-тл надвива. Авлййка, ум. ж. отъ авлйм. Дворець,

дворчя; двбрнкъ. *Авлй1а, г. ж. Г]>. Дворъ; дворъ. *АвлЙ1а, вм. хав.'1Й1а. Авно, нар. в. швно. Ав11Ъ1Й, — вьнъ и — венъ, вна, вио, пр,

Н. 1аВ1ГЬ1Й.

Аворсць п шворець, ум. м. отъ Аворь.

Аворовъ1й п 1аворовъ1й, въ, ва, во, пр

отъ йворъ; яворовий. Аворова дъска.

Дворчя и МВОрЧЯ, //.и. ср. 0Т1> &В0Р'1>.

Аворъ и юворъ, с. м. Дрьво РШапиз оп ^сШаИн ; яворъ.

*Авра п хйвра, с. ж. Т. Сграда, въ кои.т( ся събирать Евреи-ти на молитвж; сина гога. Чифутска авра, глъчь, шюмъ, не разбориш н^Йд*. Глъчяпиг капю Чифуть въ аврлх.

Авъ. Така изрпчшть н-Ькои прТ.длоп^ въ, какт( другъ! накъ го изричшть овъ и увъ.

*Авъ, с. м. Т. Ловъ; ловъ, охбта. Д(. пдемъ на авъ; пойдеиъ на охоту.

*Двъ, с. м. Т. в. хавъ на платъ ; ворса.

Ав'1>, пар. и. Ш«Ь»

АвнБ, йшь, — вйлъ, гл. свр. отъ авювапь в. 1ав1^. Авенъхй, п2тч. стр.

Автвамъ (да авш), гл. д. в. швшвал! — ванъ1й, прич. стр.

Автваинз, с. ср. отъ авшвашь, в. 1ав1н ваню.

АгА, нар. 1) Дано, ега, егай, гага, гагай ; кабь когдаби, чтоби. Ага го чюма-та ш>]м зила! 2) Кога, когато; когд,&. Ага видиш Спюила, кажи му да доИде.

*Агй, с. м. Т. Господарь ; госиодйнъ. Казват го само на Турчинъ и, както въ Турскъ! язъ1къ, сл^Ьдъ имя-то : Хасанъ ага. Думах аго, да ни е драго. ДЬтх) да 2^счеиа гаго, речи: аго. Заколи мя, йго, да с пхусвятм.

*Агалжкъ, с. м. Т. Каквото е прилично I господарь, господарство ; барство, панств<

Ергенликъ, мамо, пашалжкъ, ИашалАкъ, мамо, ага.тжкъ. Шс.

*Агаижмъ, Т. Ср1Ьщася въ иароднъ1-тъ1 п-Ьсь съ знаменование байновъ, ва, во.

Молмичя банка аган&мъ,

Още си младо глупаво;

Не глидай долу, пи гор-й.

Нъ глядай банка въ очи-тъ1. П-Ьс.

Агйче, ум. м. отъ агй, въ изречение : агач

каукъ-тъ ти изгорЬ. •Агдй, с. ж. Т. Гроздн}, дъши и другъх ов

и^па, варенъ! въ петмезъ; р&челъ, маджюн

родъ варенья. Аг^ко, ум. м. отъ агй, въ изречение : вче}

Петко, днесь агетко.

Аги&зма

Аджайпъ

*Агийзма, с. ж. Гр. А}азма: 1) Вода отъ освятенъ пзточнпкъ. 2) Освятенъ източникъ въ монастпрь пли въ цсркв*. 3) Святена вода ; святая вода, апазма.

Агпазмица, ум. ж. отъ агпйзха.

Аглйка, с. ж. Прол1Ьтно горско цв^Ьтю, Ргг- 7/ш/а, ангелика, ангелинка, еглпка, еглпчя, игличина, игличя, гороцв1&тъ, мечм ст&пка; пятопрьстница, пятопрьстъ, христосово цв11те; б'Б^1ая буквица, баранчики, барашки, божьи ручки, гарлупа, гасникъ, курйтина, ско- росп-Клка.

АгЛ11КЪ1Ца и

Аглнчнца, ум. ж. отъ аглйка.

Аглйчя, ум. ср. отъ аглйка.

Агпенн; п 1агнен1е, с. ср. отъ агнкься; ягнен1е.

Агненце, ум. ср. отъ агня. Шиленце; яг- неночекъ.

Агнець, шгнець и тгънець, с. м. Гол'Ьмо агня; барашекъ.

Агнешкъп! и 1агнешкъ1й, ка, ко, пр. отъ агня. Шплешкъгй: ягняч1й, барашй. Аг- нешко мясо. — къ1, нар. Като агня, ши- лешкъ! ; по ягнячему.

Агнй.ю и шгнйло, с. ср. 1) М^Ьсто, д'Ьто ся агнять овця; м^сто куда пригоняютъ овецъ ягнйться. Да слЪземь въ поле-то на агнило. 2) Вр^Ьмя, когато ся агнять овця ; время ягнен!я овецъ. Настлтш агнило.

Агн1жся и югнкься, ишся, — нйлся, гл. об. За овцж : раждамь агня, багнжся ; ягнйться. Овця-тгг ся агнять прЬзъ Марта.

Агня и шгня, с. ср. 1) Малкото на овц&, шиля, бейчя; ягня, ягненокъ, барашекъ. Агня гергевско. Блъгаре-тп до Гергевъ-день не продавать, пе колять и не мдхть агне- та, а за тош день всюкой, който може, и непр1&м1^нно онии, които пмать овця, зака- лжть у дома си агня, опек&ть го ц1Ьло, па дойде попъ-тъ, та му отчете п земе кожа- тх му и едн/Ь плещкх, а отъ другото раз- даватъ по съсЬдъьтъ! и роднинъ1-тъ1. По плещк&-т& на това агня лучятъ, что има да стане пр1Ьзъ годпнж.-т& въ он&ж кжщж, д1Ьто е заклано то. Тож обрядъ ся пази и до днесь у Блъгаръ1-тъ1. В. Гергевъ-день. Кротгкъ като агня. Кротувамь като агня. И агня-пю да е г^-Ьло, и влъкъ-тъ да е съгтъ. Коза агня не кози. Влъкъ-тъ вардп агня-то отъ лисицж-тж да го изшде той. 2) Агня п агънце казвать на д-Ьца на галено ; ласка д^тямъ, голуб- чикъ. Ела, агня, да тя 1юмилвамь.

Аг6въ1й, въ, ва, во, пр. отъ ага.

'Агорнда, с. ж. Гр. Къ1село, неузр1Ьло гроздю; кйсльхй, неспФлий внногрйдъ.

'Агрию, с. ж. Гр. Раст. Пас1уН5 ^1отега1а, тр11ва троска, тросковепь, троскотъ; ежа, па.1очникъ, палочная, песья трава.

*Агуяенъ, с. м. Гр. Игуменъ ; игуиенъ. Пб- , добрЬ разумень, а не агуменъ.

Агънце и шгънце, ум. ср. отъ йгня; яг- неночекъ.

Агъ1нка и агъ1ца, с. ж. Агова жена.

Агюпець, в. агюптинъ.

Агюнка, с. ж. Жена агюптинъ, егюпка, ци- ганка ; цигйпка.

Агй)ПСБЪ1й, ска, око. пр. отъ агюпець. Егюпскъш. циганскъ1Й; ць1ганск!й. — СКЪ1, нар. Като агюптинъ; егюпскъ!, циганскъ!; цигански.

Агюптинъ, с. м. Агюпець, егюптинъ, цига- нинъ ; ць1ганъ. Ако сьмь црьнъ, не сьмь агюптинъ.

Агюпчя, ум. ср. отъ агюпець. Егюпчя, ци- ганчя ; молодбй циганъ.

Агюпщпна, с. ж. Качество и свойство на агюпець ; егюпщина, циганщпна ; циганство. Агюпщина-та е безъ пари.

*Агжлъ, с. м. Т. М^Ьсто, кошира, за да ся при- \ бирать въ неиь овця зим* ; к&шла ; ограда, I въ котбрун) загоняютъ овецъ знмбю, ове- I ч1й дворъ, овеч1й хл'Ьвъ, загбнъ, овчарня. ; *Агжр.1жкъ, с. м. Т. Паръ! и всичко друго, чтото момъкъ дава на моминъ! родители, ко- гато ся годмва; бащина правина, бащинии, вЬнчмнина, притъ, придь ; плата отъ жениха за нев*сту и подарки родйтелямъ ея, в^но.

*Ада, с. ж. . Т. Островъ ; бстровъ.

Адалййка, с ж. Жена отъ островъ, кош- то сЬди на островъ; островйтянка.

*Адалйю, с. м. Т. М&жь, чловЬкъ отъ островъ, който сЬди на островъ; островйтянинъ.

*Адалъ, с. .4. Т. Раст. Зшаргз, хардалъ; полевая горчица.

Адамъ, им. соб. Останл^ло отъ дЪда Ада- ма. Ново ли е? — Ново, направено двЪ недЪли прЬдг1 &Ьда Адама.

*Адап1Ь, см. Т. Именмкъ; тезъ, тезка.

*Ад6тъ, с. м. Т. 1) Объ1ЧМ1Й; обичай, по- кбнъ. Да си сторимъ адета, да напра- вимъ каквото е объгчмй. Въ всчако село и адетъ, въ встак^ кжщлх и табехетъ; что гбродъ, то нбровъ, что деревня, то обичай. Въ старо село новъ адетъ не бъгва. Старъгй адетъ не оставшй. 2) Н7,равъ, навъ1къ, табехетъ; нбровъ, при- вичка. От]уЬжн иа свингм зурлА\-тх^, тм, пакъ адета си не оставю.

*Аджаипъ, Т. 1) пр. неизм. Чюденъ, лихъ; странний, причудливий. Аджайпъ си, чюденъ* си. Аджапугъ работа, чюдна ра- бота! странное д^ло! Аджайпъ члов^къ,

1дже4к1

6

чюденъ, «хъ; м7АР^"и"й чс.1ов*къ. 2) мор. Чюдно; стрАнно, мудреиб.

*Адже4кц на;>. 7\ 1Ц«' р«'ч«': чн»дио и1-.что. Казва ся въ 11Ъ1та11№ за нЪчто, което не сн анае, «ато: Аджсба^ да ли е пюва та- ка ? Кои ще е нодпалгичь, аджеба, 1и1-Ьв- ника?

Адаедйсанъ, в. аджедйшцк.

*Адаедйсвань н аджедйсувамь (да адже- дйсамь и да аджедйшш)^ гл. д. Т. Жшл&, шмь мн «\ М1М0 ми е за н1>кого или :ш нЪчто ; жаи-Кть, собол-Бановать.

Аджедйсваше и аджедАсуван!©, с. ср. Жмденю; ж«л«н1е.

ЛджедАшнк, ешь, — днса.1ъ, и аджсдй- сань, гл. свр. отъ аджедйсвамь. Да по- ЖМЛ& ; пожал-Еть. — дй(ганъ1Й, нъ, на, но, прич. стр. 11ожм1деиъ1Й.

Адженнйка, с. ж. Ко>ато още не отбира, не звае; непоннх&ющая, несв^дущая, не- бпитная.

'Аджемйш, пр. пеизм. Т. Който още не отОпра, не знае, неопъ1ТНЪ1Й, глупавъ1Й; не- поинмйющШ, 11еов{д)'щ1й, не6пь1тнь1й, не- бь1ва.1111й, нпйвний, глупий, ма^юбпит- нь1йу младоумннй. Тьг си още аджемиш на такьгвьг работхг. Аджемиш конь, не- )аздецъ1Й още; неви-Ьзженная, необъ'Б8жен- иая лошадь.

*Аджеяли1ж1ГЬ, с. м. Т. Незнашню, неотби- раше, и'Ьмаи1е опъ]тъ; неанйн1е, недпит- ностЬ) малоопитность, 11ладоум1е. Напра- виль го отъ аджсмл^ллмг.

Адйнъ, аднй, адио. Така казвать и1^кои ви. единг, една, едно.

Адйца, ум. ж. отъ адй. Островчя ; островбкъ.

Адйчка, ум. ж. отъ адйца; островбчекъ.

Ддовъ1й, въ, ва, во, 71р. отъ адъ ; адовий.

Адс'къ1й, ска, ско, пр. отъ адъ. Пькъл- ('КЪ1Й, джеидемскъ1Й ; адск1й. Това гл ад- слгм рабопш. — скъ1, нар. пькъ1СКЪ1, джен- демскъ!; йдскк.

•Адъ, с. м. Гр. Пькълъ, пькло, пекло, джее- демъ; адъ, п^кло. Адъ неситъ, члов'1&къ грабнтель, азюдникъ; грабнтель. Граби- телно око, вльче г]гьло — адъ 'неалтъ.

А-Д'Ь! н хА>Д'Ь1 междом. Казвася, кога под- кавмть н1Ького щосано да врьши и'Ьчто; иу. А-дЬ, врьви пд-скоро! Ну ступай поскорФй.

Адж, «шь, в. ншь.

*Аджнжнъ, с. м. Т. ХадАмъ, скопенъ чдо- вгЬгь ; скоп^цъ, евнухъ. Азь му казвамь, че сьмь адя^минъ, той мя пати, колко д^а нмамь.

*Аджнъ, с. м. Т. Стдпка, крачка, разкрачь, чекоръ; шагъ.

•АждархА, с. ж. Т. Еждерха, зм-Ьй, хала; драждмъ.

Ай.1Л1кчЙ1а

*А:|й, в. аа;)Д.

Аа6^ч;а и илбукъи Г)уквъ1-тъ1, слоиа-та пй

сднпь я:п.1иь по рида, както са пртггъ!]

азбука, >ифавйтъ. *Азгд;11Ъ, п]>. НСИ8.Н. Т. 11олуд1)ЛЪ от]| сдв

бодиш. Ааглхнг ктщ който не работил^

доста вр1'>мн. та полуд-^п.. Аадйсаяь, н. гицйнп^. *Аздн(*1Шмь и а;1ДЙсувамъ (да аадйсамъ

да азднипк), гл. ср. Т. ИолудЪвамь отъ слс

бодиа, послободн^вамь. Конь-тъ е аздъ

са.пъ отъ сЪд1т7е; лбшадь застоялась. Аздйсван1е и 1шдйсуван1е, с ср. Иолуд!

ваше отъ (мободиьь, 11оаободн'Ьван1е. Аадйшнк, ешь, — днеалъ, и да аздйсах!

гл. свр. огь аздйсвамъ. Да послободн^Ьь Азе, йзека, Дзскана, 4зка, йзкана, в. азъ? *Азлжкъ, с. м. Т. Подсъип. на нушкл, на

иищовь; пблка у огпестр-Бльнаго оруж1я. *Азмаклжкъ и хазмаклжкъ, см. Т. МЪсти.

д-Ьто има азмаци ; трьсище, блатище, мочмр

лакъ ; болбтное м-Есто. *Азмакъ II хазмйкъ, с. м. Т. Глибъ, трьсЬй.

моч}аръ, блато ; тбпкое, вязкое м*сто, 66-

лото, мочагъ, мочажйна, мокредйна. Азъ. Имя на прьво-то слово, на прьвл-тл.

букв/Ь, въ Словянск&-т& азбука; а; азъ. Азъ, мЪст. лич. 1-о л. 1Азъ, м, азе, азека.

азекана, азка, азкана ; я. Вин. пад. мене \\

мя, дат. менЬ и ми., мн. пмен. ми, пък

и ни, вин. нась и пи, дат. намъ и ни.

Ж грошь азъ, и лошь азъ. Да ли сьмь

азъ, или азъ за другаго? Азъ ли <

прасъ ли е ? Ти ли сьмь азъ, или азь

сьмь тъг ? Ай1 междом. Казвася: 1) Когато сн ус1Ьща би

лЬзнина; охъ! вай! олеле! ай! охъ1 Ап.'

боли; охъ! ббльно. 2) Кога ся мдоса нЪ

кой, ихъ! ахъ! Ай! да ся не види. Ххъ\

что бь1 егб. *Айгжръ, с. м. Т. Атъ, пастухъ, бедухъ: , жереб^цъ. Ай-д*, в. хйй-д*. Айкаджнш, с. м. Въ ловъ на сгонъ който

е да въ1ка, да хока за плашеню и изкарва-

ию див}ачш ; кричанинъ, крйчень (въ охб- ^ т* на облаву). Айкапь, ашь, — калъ, гл. ср. 1) Въ1ка!11ь

ай ; охкамь, ахкамь, вайкамь ; бхать, ахать.

2) Въ ловъ на сгонъ: въ1кам1., кряскамь.

трнскамь, правьь шюмъ, за да плаии& и

изкарвамь дившчш; кричйть, шум^ть въ , охбтЬ на облйву.

Айкан1«, с. ср. отъ ййкамь; бхан1в. Ай.тл^кчййка^ с. ж. Ко1ато сн глав}ава на

мкснць; нанниающаяся пом'Бсячно. *Айла;кчйш, с м. Т. Който ся главшва на

111^яць ; нанимающ1йся доасБсячно.

Айлжкъ

Алййка

•Айлжкъ, с. м. Т. Плата за м1Ьсяць, м-Ь-

сячпна : м^сячное халованье. "Айлюклжкъ, г. м. Т. Свободно, праздно

отъ рабоТ/Ь вр-Ьмя; дос^гъ. Догеди на ай-

люка^акъ да ся 1Щ)азгов(У1Пкчь ; приходи

на дос^гЬ, чтббь! по6'Ьс'Бдовать. Айлшкчнйка, с. ж. Жена илн мома ай-

.шкчпм. *Айлшкчию, с. м. Т. 1) Който е празденъ,

11']&ма работа : свободний отъ занят1й. 2)

Който объ1ч>а да сЬди празденъ: .11обящ1й

праздность. "Айлшкъ, пр.неизм. ТЛ) Празднъхй отъ ра-

ботл ; своб6днь1й отъ занят1й. 2) Незахва-

ихтъхй съ нЬчто ; незанятой. •Аннкъ, с. м. Т. Веселба, веселена, дроченю;

увеселен1е.

Да сн 1ад&ть. да си пшхть, Добъръ аинкъ да си чинять. Шс.

'Айршнъ, с. м. Т. Брьканпца, бутанпца. м.у^теница ; айрянъ, арьянъ, пахтанье.

Акаиъ, на, но, пр. Казвася на д^Ьца. когато искать да п>1 направять, да не хващать пли да не исЕать н^Ьчто; нечисто, мрьсно. У, акано!

*Акатистъ, с. м. Гр. Хвалебнъ! п']^ни Иису- су Христу и на Свят* Богородица; ака- енстъ.

Ако, сьшзъ; ежели, если, буде, воли, коль, когда. Ако мя повъткать, щл{ ид^; есм позовутъ меня, пойд^. УтрЪ щя^ №я дшдл^ на гостк, ако бжде добро врЪмя- ию: завтра прнду еъ вамъ въ гости, если погода будетъ хорошая. Ако приставашь )иь}, то нека бл^де така: буде тн со- гласенъ, то пускай будетъ такъ. Ако не щешь, то пр)ави каквото щешь; коли не хочешь, то Д'1.1ай что теб-Е угодно. Ако искашь да ся укалшгаь, врьли вь кала калалкь. Ако има вЪкъ, то ще има (то ще намери) и лЪкг. Ако и ако не юде млЬко. Въ ц-Ькои пзречениш ако ся отм1Ьн1ава съ чястиц& да. Ако мя повъгкать, гцА{ идм; да мя повъ1кать, щ& пд*. Ако не бЬхг видЬлъ съ очи-тьг си, не щшхъ да вЬрвамь; да не б1Ьхъ вид^Ь-хъ.

— Ако 6ъ1 и ако 6ъ1 че ; ако бъ1 да ; въ елуча-Ь если, неравно. Ако би да му потрЬбвать пар/ьг, дай му двЬстЪ грошю.; въ случаи если понадобятся ему деньгн, дай ему дв^сти пшстровъ..^Ако да; если бн. Ако да знаьа, не щ,у{ да пътшмь; если бь1 я зна.1ъ, то не спрашнва.1ъ би.

— Ако II да ; если би и, хотя бн. Ако и да искамь, не могл^.; если би я и хо- т6^1ъ, то не могу. — Ако ЛН ; если же. Ако щешь, добргЬ; ако ли не, кажи му да знае; если хбчешь, хородпб, если асе

н-Ьтъ, то скажй ему, что би онъ зналъ. — Ако ще 6Ъ1; если би дахе. Ако ще бъг

и златно да е, пакъ не струва толкова.

Ако нар. И 1да; хорошб, ничегб, пускай.

Азъ ходихг у вась. — Ако си. Я билъ

у васъ. — Хорошб. Дьждъ вали. — Ако.

, Дохдь идеть. — Ничегб.

Ако, с. ср. Казва ся само нога ся говори на

д1Ьца: 1) Лайно, говно, сметъ; кйка. 2)

Акано, нечисто. Не барай, това е ако;

, нетрбнь, 9Т0 кака.

Акрапъ, с. м. Нас1Ькомо Зсогрго ; сворп1бнъ. ! *Акшалъ, с. м. Т. Вечеръ ; вечеръ. ! 'Акшамъ-юстю, нар. Т. Надъ вечеръ, подъ I вечеръ, квечерина; къ вечеру. Акжлець, ум. м. отъ акж«1ъ. Умець, ра-

зумець; умбкъ. Акжл.шйка, с. ж. Ак&ллим жена, умна, разумна, памятна ; умная хенщина, умница. *Акжл.1Йш, пр. неизм. Т. Уменъ, разуменъ,

памятенъ; умний. *Акжлъ, с. м. Т. Умъ, разумъ, память; умъ. Ак/г^ль море, много уменъ, умъ съ кола; умъ па.1ата. Умъ море, ак^^лъ брьсначь: Ала и 1а.1а, сътз. Али, аль, ама, нъ, а, оба- че; но, однако, однакозБь а.

ЬА земи мене, Стомше, И да сьмь гола н боса. Ала сьмь баремъ хубава. П-Ьс.

Ала пакъ ; а все тави. Ала пакь и тлй

да е, сврьши го.

Ала, междом. Али, ама ; казвася : 1) Кога ся чюди н'Ькой; ахъ! Ала е хубаво н^чпю! Ахъ! какъ ато хорошб! 2) Кога н'&еой пека да покаже, че не може да б&де оно- ва, что му дума другъ. Бое ще дойде се- га у насъ. — Ала ще ти дойде въ пипа дъждъ. Бое пр1йдетъ теперь къ намъ. — Ну, ужъ пр!йдетъ въ такбй дохдь. 3) Кога ся пр-Ьппрать н^Ькоп. Ала е така! — Ала не е така! Такъ! — Н-Ьтъ, не такъ!

•Аладжа, с. ж. Т. Шмрена гькань; цв^т- ная, пестрая матер1я. Купихг си ала- дж/К за антергсьа.

А.1аджнца, ум. ж. отъ аладжа.

Алаець, ум. м. отъ алай.

*А.1ай, с. м. Т. 1) Кога съберлть войска на показъ, на пр1Ьглядъ; нарадъ. 2) Кога ся поср^Ьща пли изпраща н1Ькой на голямо съ почести, и за всичко, что става съ славл^, казвася: става съ алсш; торхествен- ность, торхествб. 11ашс1-та влЬзс въ града съ голЬ.мъ алай. 3) Опр^ЬдЪленъ четъ войска, плъкъ; нолвъ. 4) Колело, крлгъ; кругъ. Да играемъ па алай.

*А.1айка, <". ж. Т. Халаикъ. мома слугъшм I прп ГОЛЯМА господарка; прислужница.

АлДйленъ

Алжшь-верйшь

Д%войко, мори д-ьвойко. Кога ходааше иа башА, Робинги пАтм мепахА, Алайги полъ1 крЪпшхж. Шс.

'АдАйленъ, нар. Т. Щ.1^ да, видися; дол> жшЛ битЬ) кАхется, ивю^къ. Ллайлемь (щд да) сьмь аакхкСнЬлъ; должнб бить ■ опоадйлъ. Алайлемъ с заборавиль ; ян- К|1къ онъ апбилъ.

Ллаяйика, г. ж. Въизречсипе: раабЬсила- ся като аламанкм.

*Алас6нъ, вм. анасбнъ.

*Хлкть, в. а.11аг1>.

*Алашжкъ, пр. неизм. Т. Научснъ, на- въ]кнл&дъ; пр1уч{$нний, прнвйкшЩ, при* вичний.

Алтцишмц к. о^тащйпил;.

*Ала11|,йс'иахь и а.1ащ1и\унамь (да алащй- самь ц да а.1пщйш1к), гл. ср. 1) Науч- вамся, навъ1квамь, 11рпвъ1квамь ; вьшнуть, повикДть, прнвикать, пр1учйться, пр1у- чнваться, набивйть руку. 2) гл. д. Уми- иува ми ; приходйть въ се0я посл^ какбго нмбудь волн6н1я. Много ся шдосахг, та <пце не логл да го алащишьт, не може да ми умане. 3) Поемамь, напр. пота. Ала- ир1са2'ь си пота.

Алащйсван!^ и алащйсуваню, с. ср. 1) Научваше, иавъхкваию; пр1учиван!е, при- вь1кня1е. 2) Уминуван1е. 3) Поеманге.

АлащйшкБ, ешь; — щйсалъ, и алащисамь, гл. свр. отъ алащйсвамь ; привйкнуть, пр!учйться.

Ал61 междом. Казвася, кога ся чюди н'Ькой на н'Ьчто; ахъ1 Але! каква хубава сгра- да! Ахъ! какбе хорбшее ад11н1е!

Аленннй, с. ж. Качество на аденъ1Й; йлий

, ЦВ-ЪТЪ, Й.10СТЬ.

Ал('|1НЧКЪ1й, — чькъ, чка, чко и Алс'нкъ1й, ка, ко, ум. отъ й.1енъ1й; аленьк1й. *Аленъ1й, нъ, на, но, пр. Т. Червено, что

бие н-Ькодко на Ж1ЪТ0; йльк^к. Възъ-але-

ньш, прй-алеюлй; а.10вйть1й. Аленънкся, ешся, — н&1ся, гл. об. Показ-

вамся аденъ; ал-Бться. Алестъ1й, тъ, та, то, пр. Что бие на алено. ^ Алестг кань; рйжая лбшадь. Алетина, с ж. ЦвЪтю Теисггшп та^из,

датива ; капуцйвъ, настурц1й, ияд^йск1й , кресъ.

Алетншса, ум. ж. отъ йлетина. Латинка. Алж, стяя. в. ал&. Алй, междом. в. алй. •Алнл^иц а.1лилУп1а. 1) Ще рече: хвалЬте

Бога. 2) На шяга ся казва за дрьвено

масао. И.ма ли вь гост6л-тм алнлуул? Алнповъ1й, въ, ва, во, пр. Убнтъ1Й, нара-

ненъ1Й отъ градъ плодъ, та ся срасло мясо-то

му съ К0СТИДКА-Т&; убйтмй градомъ плодъ и посему ср6сш1йся съ к<^сточкою. АЛНПМ', ^- С]>- в. ХЙ,1111ЦС».

*Алю1, с. ж. Т. Халка ; кольцб. ЖелЬзна алка; желФаное кольцо.

•Алкорйнъ, с. м. Т. 1) Мохамедовъ1Й за- конъ; корйнъ. 2) Книга, нъ ко№ТО е пи- санъ Мохамедовъ1Й законъ, Мохамедово-т» учение; кор)1нъ, алкорйнъ.

*Алкъ, с. м. Т. Халкъ, свЪтъ, людю; св-Ьтъ, л1одн.

Алм&зець, у.ч. м. и

АлмА:)чя, ум. ср. ОТЪ а.1а1йзъ; а.1мй8ецъ, алмйзикъ.

*Алмазъ, е. м. Т. Елмазъ, единъ драгопТ.- нень камъ1къ; алмйвъ, 6рилл1антъ.

Ал111Й,;шнЪ1Й, нъ, на, но, нр. Направенъш отъ алмазъ, елмазянъ1Й ; алмазний, брил- л1аитовь1й. Ллмазяпъ прьстень.

Алтйрець, ум. м. и

Алтйрчя, ум. ср. Малъкъ алтарь.

*Алтйрь, с. м. Л. Олтарь, м1Ьсто въ церквл от- преди, пб-въ1соко и преградено; въ алтар}а е нр1&столътъ, на който ся служи литургии ; а^1тарь.

Алтжнець, ум. м. отъ алтжнъ. щ

Алт^нка, с. ж. 1) Раст. Тгораео1ит ша^ ]из и ^а^Шгсгит ЬкИси^п, цв'1>т1е лати- на, латинка, латинчя, латнфъ, лмтина, ан- джеръ, жьста лоза, джифирджифа; настур- ц1й, индбйск1й кресъ. 2) Раст. СоШеа, смрадлика, смрьделика, смрьдлпка, плюскачь, тетра; пузйрникъ древесний, пузйрное дерево.

*Алтл^нлйЮ; пр. неизм. Т. 11окръ1тъ1Й съ алтАнъ, съ злато, что има по него или въ него алт&нъ, злато ; золбченний, золочен- нь1й, по80лбченнь1й, вйзолоченний зо- лотбй.

Алтжнчя, ум. ср. отъ алтжнъ. Жлътичя ; маленьк1й червбнецъ.

*Алтжнъ, с. м. Т. 1) Злато; зблото. 2) Жлътица ; червбнецъ.

Алтжня11Ъ1й, нъ, на, но, пр. Златнъ1Й, зла- ТЪ1Й ; золотбй. Ллтмнянг прьстень ; зо- ,лот6й перстень.

*Алфита, с. ж. Раст. С11гу5ап111етиш зе^е- Шш, 6'Ьла лайкучка, попадийка, филджанчя; 8латоцв'Бтъ.

Алцукамь, ашь, — калъ, гл. ср. Хлъцамь, хлъцукамь; икйть.

Ал1^кан1е, с. ср. Хлъцаню; икан1е.

Длч^, с. м. Алестъ конь; рйжая лбшадь.

Алч^въ1Й, въ, ва, во, пр. отъ й.1че.

*Алчйт, с. ж. Т. Единъ варовнтъ камъ1къ, Са1сагси5 ^рзит; алсбастръ, гипсъ.

Аль, вм. алй.

* Алжшь-верйшь, Т. Зиманнз-даванм, зиман-

Алю

Анагнбстъ

къ1-даванкъ1, тръговим ; торгбвля. С« свой (съ другарь) яжь, пий, алжшь-ви/ришь не прави.

*Алт, с. ж. Т. Харачийска киига прьвъ рядъ, в. харачь.

*Алк1тъ п алй.тъ^ с. м. Т. Ор&дие, с1Ьчиво, справа за работеню съ него н'Ьчто; орз^д1е, снарядъ, приборъ, инструментъ. Сбра си алштьг-ипбг, отиде си.

кжк, сг)^зъ. Ала, али, нъ, а; но, однако, однако же, а.

Ама^ междом. Ала, али; ахъ! куда кавъ. Ама щтхъ ся излъжьа ! ахъ ! какъ бн я обманулся. Ама ти е см-Ьшенъ! куда какъ онъ забавенъ. В. алА.

Аманбтець, ум. м. отъ аман^тъ.

'Аманетчйм, с. м. Т. Что е останжлъ на- м-Ьсто другаго, замЬстникъ; заступающ1й, заянмаю11],1й чье лйбо м^сто.

Аманбтчя, ум. ср. отъ апан^тъ.

*Аман^тъ, с. м. Т. Еманетъ: 1) Н'Ьчто да- дено н'Ькому да го пази ; вещь отданая на хранен1е. Оставилъ сьмь Стошну ама- нетъ спю гротш. 2) Н'6что пратено отъ едно м'Ьсто на друго н'Ькому ; посйлка. Азъ сьмь ти донеслъ аманетъ отъ брата ти. 3) Залогъ ; залогъ, за^1бжникъ.

*Ам4нъ, като междом. Т. 1) Казвася, кога дотягне н1Ьчто н-Ькоиу или като въ1кан1е за помощь ; уви ! пощйда ! нйлость ! Викижлъ сьмь аманъ отъ тебе, въ1камь юриж! 2) Притуршся като прип'Ьвъ въ п'Ьсни.

Дай ми. Боже, да ся сстав1ж, Съсъ не1ж, аманъ. съсъ неиь, Да цЪлувамь црьнъ! очи Отъ неиь, аманъ, отъ неа. Шс.

Амбарджййка^ с. ж. 1) Жена на жпкь. 2) Жена амбарджпш.

Аз1барджййсБЪ1й и ам6арджйсБЪ1й, ска, ско, пр. отъ амбарджпш.

Ажбарджййчя, ум. ср. отъ ажбарджиш. Младъ амбарджии.

Ам6арджйскъ1й, в. ам6арджййСБЪ1й.

*Ам6арджйш, с. м. Т. 1) Който има сток& въ амбаръ! или който има амбаръ!; амбар- щикъ. 2) Настойникъ на амбаръх ; нм^ющ1й смотр'Бн1е за амбарами, анбарщикъ. 3) Който гради амбаръ!; стрдящ1й амбари.

Амб^рець, ум. м. и

Амб4рчя, ум. ср. отъ ажбйръ. Малъкъ ам- баръ; амбарецъ, анбарчикъ.

*Ам6й,ръ, см. Т. Хамбаръ, сграда за да се насъшва въ неж жито, брашно или за дрьжа- Н1е въ неиь стокж; амбйръ. Амбаръ за брашно, брашнпкъ. Бездънна (безъ дъно) крина — празденъ амбаръ. ГолЪмъ ам- баръ съ малкм кринж не ся плъни. Чисти шслъг — праздни а^мбари. Ако

има въ амбара, ще има и у брашнара. Който шде на заемъ, шде отъ амбара си. Кокошка~та и въ амбара рови. *Ам6ерн1а и амберш, с ж. Т. Раким подпра- вена съ миризмъ! и подсладена; ликеръ.

Вечеръ вино да не пн»*, А пакъ зарань башь раки№. Башь раки№ — амберн№. П-Ьс.

*Ам6еръ, с. м. Т. Корень-тъ на растение Атоптт згп^гЬег; инбйрь, куркума.

*Ам66ръ-бой. Раст. цв'Ьте, в. синчець.

*Амбер1а, в. амберйю.

Амболшсамь, гл. свр. отъ амболтсвамь. Да болмсамь, да присад*., да ашладиша; прнвитъ. — санъ1й, П2тч. стр. Присаде- НЪ1Й, болшсанътй, ашладисанъ1Й ; привйтий.

*А]Н[бол1асва]И[ь и амболтсувамь (да амбо- лшсамь), гл. д.Гр.1) Болшсвамь, присаждамь, ашладисвамь ; прививйть дерево, колиро- вахь, 2) Присаждамь н'Ькому съ1паниц&; привнвать оспу. — мся, гл. възвр. и стр. Присаждамь си, вад& си съ1паниц&; лри- вивйться.

Ажбол1асван1е и амболшсуваше, с. ср. 1) Болмсванге, присаждана, ашладисваню ; прививан1е, колнрован1е. 2) Ваденю съ1- паниц&, бол1асван1е; оспопрнвиван!е.

Амвбнець, ум. м. отъ амвонъ.

*Амв6нъ, с. м. Гр. Въ1Соко м^Ьсто въ церквА, д1Ьто стои онъ1Й, който казва слово ; кйведра проповедника въ церкви. По церковно ам- вонъ ся наричм пб-въ1соко-то м'Ьсто пр^Ьдъ алтари.

Ами, съV^^з. А ; а, же, но и, вЪдь. Той ако не знае, ами ти защо да не го на- учишь! Не само мене, ами и цЪлл-т^а ми КЖЩЛ1 зарови. Ами че мьничькъ е още, на осемь годинкъг, тамамъ дЬтл- тх) да си поиграе.

*Амйнъ, нар. Истина, така ; амйнь. Кога Н1&К0Й благославха н^Ьчто, другъ1-ти, что слу- пиать, отговаржть : аиинъ, или : аминъ, дай, Боже/ Господь и Свята Богородица да еж на помощь. — Аминъ! дай. Боже! До амина, до край. Аминъ сандлисъ (раклж) не плъни. Аминъ бЪса не от- пжжда. Всшка молба съ амгтъ ся сврьшю.

Жива и здрава нова година,

Тази година и до година,

И до Г0ДИН& и до амина ! Шс.

Амо, нар. 1) Тукъ, тука; сюдй. 2) Сетн*, посл1Ь, нататъкъ. Отъ сега амо, отсега на- татъкъ. Отпюга амо, оттогава насетн1Ь.

Амь, в. амй.

Амь и Щ^у адешь, гл. д. в. ШМЬ.

*Анагн6стъ, с. м. Гр. Комуто е челъ вла- дъ1ка разр^шен& молитва да ся облпчш въ

Лпа.1бгъ1

10

ЛнжмАлъ!

ггахарь н да саугува въ церквА на литур- гимь. па утрешА п на ирчеримь; дьячбкъ 1И> пи дблжногти, а иож(>ийн1ю.

•Аналоп.! II шиимп.!, <-. ж. .чн. Г/к Иод- гтанка, ;«! да ги тур»ат1. на 11«'1Л кпипи-тъ! III. цсркн.у;, кога гя чете; итиогШ, шибй.

Л|1П('0Н(>въ1Й, въ, в«, во, пр. Мго има нь огон анасонь. нравет,!!^ си анагонъ, ана- сонлпа : аннговмй. Анасонева р(1кию,; анй- совка.

Анасднець, //.м. м. отъ днасбнъ. Малко анагонь.

'Лписонлйт, пр. нтв.м. Т. А11асинеиъ1Й;

1111ЙСОВМЙ.

•А насои!., (. м. .7. Раст. РипргнеИа ат- $нт \\ неговото (^•>мя. аласонъ, ликансово, разишнь; аянсъ. 2) Раст. РгшрйиНиг За- лч/га^л ; бедрен^цъ, бедрннбцъ.

*Ан&тена, г. ж. Гр. 1) Церковно: отллче- нне отъ црьквл-тА, съ което 11р11давать сре- тпцп гь1 ма е<у;дъ Вожий ; пнаеема. 2) Нь разговора ей казва на мТ>ето : поврага ; 11|10чь, вонъ. Анатема тя! поврага тн.

Анитематнсимь, в. инатоматнш!»;.

Анатеяатйсваяь и анат('}1<ат11('увамь (да аиатематйгамь и да анатематйши»), гл. д. Анатемцев;(м1>. пран^амь 1г1.кого анатема, кль- 11Л& ; п|)ок.1нн11ть. — мся, гл. стр. про-

КЛИН11ТЬСЯ.

Анатежатйсванн) и анатеяатйсуваню, с. с.р. Апатемпсвапь'. пращана анатема ; кльне- И№; прок.1ннан1о, 11рок.1ат1е.

Анатсяатйшнк, ешь, — тйсалъ, п анатс- матйеань, гл. свр. отъ анатенатйевамь. Да нрокльнл; прок.1ясть. — тйсанъ1й, И2тч. стр. 11роклятъ1Й; проклятий.

Анатехйсваяь и анатехйсувамь (да ана* темнсамь и да анатемйш1&), в. анатема- тйсвахь.

Анахтйрець, у.м. м. и

Анахтйрчя, у.м. ср. оть анахтаръ. Клю- чът., итклпчець; к.1ючикъ.

•Анахтаръ, с. м. Т. Ключь, отклнчь; к.1ючъ.

•Ангарйш, с. ж. Т. 1) Работете иЬчто на- с.илл безъ илатл; принудите.! ьная работа безъ плйти. Карать ни на анга]т1Л.

, 2 ) Патурена работа. Това ми с ашарим,.

Анпмець, //.и. .и. оть ангслъ. Ангелчя; ангельчикъ.

Ангелйка, с. ж. Раст. в. аглйка.

Анголовъ1й, въ, ва, во, пр. огь ангелъ; ангеловъ.

А|1Г1'Л('КЪ1й, ска, ско, пр. оть ашчзлъ; лнгольский. -СКЪ1, нар. Като ангел, ; по-

^ добно гшголаиъ, ангельскн.

Ангелчя, //.и. г/*. оть йнгелъ. ЦАнгелець; ангельчикъ. 2) На галено каквать ангел- чя на д1^ца и на объ1чнъ1 лица ; аигелочекъ.

•Ангелъ, г. м. Г]). 1) Така ся парнчшть ра- аумни-ти духове; йнгелъ. Сгигснь, шкъ му бьглъ ашсль-тъ, пзбавился отъ нЪканвл!; 611ДА. Слабь .чу бьглг ангелг-тг, сир. случило му ся «{"Ьчто зло. Ангелъ щтвь, дм-волг правь. Ангелъ сь правдлх помага, днмоль еъ кргмдлх попшква. 2) им. соб. мд&жско. Ангель му имя-то, дигволскьг му (Жга-та. 3) По н-ЬЙ.г?! така нарнчшть волъ, что ся впряга и ся оре С1> него.

Ангелъ-хранйтель. Ангелъ отряденъ отъ Бога при всшкой члон1'>къ да го пази ; ан- гелъ-хранйтелъ.

Англйн1га, с. ж. Раст. н. аглйка.

*Ангжтъ, с. м. Т. Единь видъ патка Апа^ Та11ог1М, келефаръ ; атайкп, каголка.

•Андйнсонра п андйнсора, нар. Т. ИослЪ, ,сл1'>дъ това; потдмъ.

•Анджакъ, сьшз. Т. Ала, ама, а, нъ, обаче ; но, аднйко.

•Анджеръ, с. м. Раст. в. алтл;нка.

Андрбй и Едрбй, с. сх)б. Свнтъгй Андрей, Ш Ноемвриш ; Андрей Первозвашньлй. От1| тога день, казвать, дни-ти зимать да наядр*- вать. Ср-Ьщх Едрей вь всмк* кащ* варять жито и царевпцх, и кога ся мрькне, прЬди да вечергать, колкото има въ к&щ&та млжге, които мог&ть да ор&ть, врьгать изъ комина нагор11 отъ варено-то жито п ца- ревица, и казвать: толкова да пзрастАтъ житата! Отъ вареното жито ся раздава на съсЪдъг-тъ! и гостю-то, та : както наядрЪ- ва варено-то жито, така ужь да наядрЪвать

и П0С11ВИ-ТИ.

•Андржчь, с. м. Раст. в. арджчь.

Анб, сьшзъ. Зачтото ; потому что. Зачто не го гцешь? — -Ано пе ми е П2)илика. Почему ть1 не хочешь вййти за него? — Потому что онъ мн-Ь не чета.

Антерййка, ум. ж. и

Антерннчя, ум. ср. отъ антерйш.

•Антернт, с ж. Т. ДрЪха, кафтанъ; бъ1ва длъга до-подъ кол^н-Ь и клса до пояса ; родъ кафтйна. Още :соди съ антернм;, сир. още е малъкъ, още му хлапа дъската, още едЪтя.

•Антика, с. ж. Лат. 1) Старо и'Ьчто като : пара, камъ1къ за прьстенъ и пр. древния вещь, дрбвность. 2) Хубаво н4что; хоро- шая вещь. Това е антика. 3) Бол1Ьсть холера; холера. 4) Хъгтьръ, вр'Ьлъ и къ1- п^Ь-гь члов1>къ. ТоН е цЪла антика.

•Антимннсъ, с. .«, Гр. Платъ, на който е изо- бразено погребение Христово, освятенъ отъ владъ1кл, да ся простира на пр-Ьстола, кога ся служи литургша; антимйнсъ.

•Антйхристъ, с. м. Гр. Противннкъ Хри- стонь ; антйхристъ.

*Анл;хй.1Ъ1, с. ж. мн. Раст. Ьотсега, бого-

Апали

11

Аргйсважь

родичино цв*т1е, богородична р&ка, богоро- дичннъ! прьсие, мустакъ!, покътъ, п-Ьтлеви ноктк ; кбзья хймолость.

Апали п шпа.!!!, нар.Ето, па тп: вотъ. Лпалн го; вотъ егб.

*Апокалипсиеъ, с. м. Гр. Книга, въ кокьто пише Св. Иоанъ Богослонъ онова, что му е откръно отъ Бога за Хрпстпанск&тж црьква. АпоЕа.1ияснсъ. Апокалипспсъ ще рече от- кровение. Таш книга ся намира въ Апостола на крат.

А11бстоловъ1й, ВЪ, ва, во, пр. отъ апос- толъ; апбстоловъ.

А11бетолскъ1й, ска, ско, пр. отъ апбстолъ ; ап6сто.1ьск1й. — скъ1, нар. Като апостолъ ; апостольсЕн. Ходж апостолски, хода п'Ьшь ; ходить п'Ьшкбмъ.

*Ап6столъ, с. м. Гр. 1) Така с& наречени ученпцп-тп на Нисуса Христа, конто Той е провождалъ да пропов1Ьдувать Евангелпе-то ; апостолъ. 2} Кнпга, въ които ся наппсанъ! Д-Ьтнпм-та и Посланпм-та апостолскъь Уч1а апостола. 3) пм. соб. млжско.

*Апрйлий и Апрплъ, с. м. Лат. Единъ отъ дванадесять-тъ! мЬсяцп, има 30 дни; Дъжко. Лъжитр11въ: Апр1^ль. С-Ьчко сЬче, Марна дере, Априлъ кожи продава, ни- кому на вЬрж не дава.

*Ара6а, с. ж. Т. Кола; повбзЕа, арба.

Арабаджййка, с. ж. 1) Жена арабаджим. 2) Жена на арабаджик.

Ара6аджпйскъ1й п ара6аджпекъ1й, ска, ско, пр. отъ арабаджиш. Коларскъи! ; из- вбщичШ. — СБЪ1, нар. Като арабаджшж ; попзвбщичьн.

Арабаджипчя, ум. ср. Младъ арабаджша ; молодбй нзвбщикъ.

*Арабаджцлжкъ, с. м. Т. Работеню съ ко- ла ; извбщичан1е, извбзъ.

Ара6аджпекъ1й, в. арабаджййскъ1й.

*АрабаджЙ1а, с. м. Т. Който кара кола, работп съ кола, коларь ; чумакъ, нзвбщикъ.

*Ара.1Йш, в. шралпш.

*Аралжкъ, с. м. Т. 1) Праздно м1Ьсто межд& двЪ нЪчта, междина, межднина; промежу- токъ. 2) Зирка, прозпрка, пролука, процЬпка, процЪпъ, разтрога, разц^Ьпка, р^зка, тряскоти- на, ц'Ьпетш1а, ц1^потина; сквааснна, щель.

'Арангелъ п Арахангелъ, с м. Гр. в. Архйнгелъ.

Араппнъ, в. арапъ.

Арйпка. с. ж. 1) Арапкъшм, черна жена ; арапка. 2) Раст. и п^одъ 2еа шауз, влаш- ка, грьчка, гугуцп, гъл&бю, коломбокъ, ку- курузъ, кукумарка, мамули, мисирка, ми- сиръ, моморозка, моморозъ, мумурузъ, па- пуръ, паткъ1, печенка, пченичка, пченка, рабка, цабланъ, царевица, царевка, царка,

цомбуръ, ченичка, ченка ; мансъ, кукуруза, тур^цкая пшеннчка, кикй.

Арапкъшш, с. ж. Жена арапка; арапка.

Арйпска сяоква. Раст. в. .юпйткък

Арапсьч) проео. Раст. в. тряперушка.

Арапекъхй, ска, ско, пр. от1. арапъ ; арап- ск1й. — скъ1, нар. Като арапъ.

АрАпскъЕй язйкъ. Раст. и. .юп&ткъь

Арапчя, у.м. ср. отъ арапъ. 1 ) Малъкъ арапъ ; арапчикъ. 2) Съигь на арапъ ; арап- ченокъ. 2) Раст. цв-Ьте Раеопга о^игяаНх; п1бнъ, марьинъ кбрень.

Арйпъ и арапппъ, с м. Черенъ чловЪкъ; арапъ, негръ. Че2)ень като с^хть. П6- лесно е да почернишь себе-си, а не да измъгешь арапина. А2хтка ся чекорюше, арапинь ся охолшше. Гат. — Подница и врьшникъ.

*Аратликъ п арет.1нкъ, с м. Т. 1) Казва- ся, кога да ся повъхка нЪкой, комуто имя- ! то не знаньть, както на Блъгарскъх : побра- тиме : обращен!е къ незнакбмому. 2) По- I братимъ, другарь; другъ.

*Арачь, в. харйчь. ; Араш.1адисаяь, в. арашладпшнк.

•Арашладнсвамь п араш.тадпсувамь (да арашладйсамь и да арашладйш1&), гл. д. Т. Подр^Ьзвамь, обрЬзвамь; подр-Бзнгвать, обр'Б8Ь1вать. — мся, гл. стр. и възвр. Под- р'Ьзвамся, обр'Ьзвамся; подр'Бзь1ваться, обр!* зь1ваться.

Араш.1ад11сван1е и араш.1адпеуван1е, с. гр. ПодрЪзванге, обр'Ьзванн;; подр1^зь1ван1е, о6р'Бзь1ван!е.

Арап1.1адишнк, ешь, — днсалъ, и араш.1а- дйсамь, гл. св]}. отъ араш.тадйсвахь. Да подрЬжк, да обр'Ьж1л ; подр^зать, обр{« зать. — дисанъ1Й, прич. стр. 11одр11занъ1Й, обр'Ьзадъ1Й ; подр^занний, обр^занний.

Арбанйспнъ, в. Арбанасъ.

Арбанйсскъ1й, ска, ско, пр. отъ арбанйсъ. Арнаутскъхй; а.1бансЕ1й. Арбанасска зе- мш, Арнаутлукъ ; Албан1я. — сбъ1, на}). Арнаутскъ! ; а.1бански.

Арбанасъ и Арбанйсинъ, с м. 1) Арнау тпнъ; Албанецъ. 2) Село Арнауткиой.

*Аргавйнъ и арговйнъ, с м. Т. Раст. цвЬт1€ Зупп^а уи1^а1г5, лил}акъ, лилтка, люлмкъ; снне.1ь, снрень.

Аргйсамь, гл. свр. отъ аргасважь. — еа- НЪ1Й, прлт. стр.

*Аргйсважь и аргйсувамь (да аргасакь), гл. д. Гр. 1) Турммь кожи за щавенге въ ва- ровита В0Д& да ся накъ1сн&ть, та да ся оскуба козината пмъ. Въ дублен1и : внма- чивать кбавн въ известкбвой вод'1 для еня- т1я шерсти съ вихъ. 2) Платъ, особено 6'Ьаъ, уръждпвммь така, каквото да не може

Ар1^('Ва11Ю

12

Арийсвашь

Д1 СЯ изпере, а да си ттанс ръждивъ; «а- тшрАть. моя, .'л. вгивр. и стр.

Арпишши' п аргаг.ушиие, с. ср. огь ар- п^сиамь.

Лргатшп., |{. арп^п».

Лр1атка. е. ж. Ж«ч1а ар!^!!..

•Аргат.1л;к~1., с м. /'/>. Аргатуваше.

Ар11^т('КЪ1й, ска, ско, пр. отъ аргатъ.

Аргатуванц лч. ср. Ход* аргать.

Аргатува11Н% с <р. Ход«'нн; аргатъ.

АргДтчя, у.и. ср. отъ аргЛп.. Младъ аргатъ.

•Аргйп. н ар114т11нъ, с. м. Гр. Ергатъ: 1) Работникъ, главенъ да ор«п да врьше и да ходи съ кола; работникъ, нанятйй для ■олевдй раббти. 2) 11адпич}арь ; поден- щнкъ.

*Аргош111Ъ, И. аргаванъ.

Ар1'б1*амь, гл, свр. огь аргбсвамь. — са- |1Ъ1Й, иргт. пир.

•Ар1'0('в;131Ь н аргосувамь (да аргосамь), г.ч. 0. Гр. Казнася ;«1 свящеиикъ: запнрамь го на вр1.мя да не служи; отр-Ьшать вре- менно свящепика отъ с.1}'хбь1. — МСЯ, гл. г/»/>. — 1-ва11Ъп1, прии. апр.

Ар1Ч^('ва111€' п арг6суван1е, с. ср. Запира- те гвнщепнкъ отъ служб . на вр-Ьмя ; отр-Ь- 1иен1е священннка отъ лужби на время.

■ \рг6съ, с. .и. /)л Священпкъ, запринъ отъ ('лужГ)<1& ; отр'Ьшеннь1й отъ слухбъ! свя- о^енникъ.

•Арджчь, с. .V. Т. Раст. У7(пгреп1з, андржчь, овина, смрика, смрьчь, хвойна, хойна, хуйна; можхевельникъ, вересъ, арца, артйшъ, ахра, хожх}'ха.

Ар^сажь, гл. свр. отъ ар^евамь. — санъ1й, прии. стр.

*Ар^свамь н ар^сувамь (да аресамь), Гр. Харесвамь: 1) гл. д. Нъравп ми ся, ревне мп гя, беенднсвамь; находйть хорошииъ, нра- внться нн-Ь, казаться. Всшкой аресва себя- си. Койпю мя не аресва, да не ми дава дьщерш си, или, да ми даде п6- милкА^-тлгк си дъщерм. Кошто мома не аресва ергень, на старець ся пада. 2) (нЬкому), гл. ср. и — нся, гл. стр. Нъ- рав1&ся, ревн;ься, вдражювамся, беендпсвам- ся ; нр&внться, казаться, покааиваться, прндтн по нрйву. ВлЪзль вь лозк, че му .уоадге не аресва. МенЪ ми, мамо, ареса едно мо.ничя прЬзморчя. ПрЬдг очи-тъг за доста си краваи опечи, ако му пс ареса, самъ-сн го изкцкь; хорошо на друга калйчъ купйть, не полюбятся, инъ самъ съ-Ъшь. — сванъп!, прин. стр.

Ар(Ч'ва111е и ар^ч\уванмз, с. ср. отъ арбс-

шшь. 1ич>ндисван1«'. *А1К'Т.111КЪ, в. йрат.шкъ. 'Арка, е. ж. Т. Гръбъ, поддръжка; покро-

вйтель, покровйтельство. Имамь гол^ЬмАх арк.у>, имамь сплнъ! людн^ които настош- вать за меня. 2) Грьня съ дрьжкл отгорЬ надъ уст№-то ; латвица.

•Аркада1111Ь с. м. Т. Побратимъ, другарь; другъ, товйрищъ.

Аркъ1ца, ум. ж. отъ арки.

АрмагАнець, ум. м. и

АрмагАнчя, ум. ср. огь армагйнъ; гос- тйнчикъ.

•Армагйнъ, с. .м. Т. Даръ, пратенъ отъ ни- кого, който ся намира на друго м1".сто, или доиес«!НЪ отъ н'!'.кого, който е дошьлъ отъ друго м'Ьсто; гостйнецъ.

Арм&самь гл. свр. отъ аршквапь ; обру- чйть по церкбвному обряду. — санЪ1Й, прич. стр. Годенъ1Й но церковенъ рядъ ; обрученний по дерковному обряду.

Диреци клава младъ! момчииа,

Все армасаиъ! та не вЪнчшнъь П-Ьс.

•Армасвамь и арм^сувамь (да ярмйсамь), гл. д. Гр. Год1аиамь но церковенъ рядъ. както ся прани мрЪди иГ.нчмнм-то ; обру- чйть по дерковному обряду. — вамся, гл. стр. обручаться.

Армйсваше п арласуванн?, с. ср. Годмванн^ по церкове1Г1) ридь ; обручен1е по дерковно- му обряду.

Армйсникъ, с, .и, Годеннкъ; сосватанний, обрученннй по дерковному обряду, обру- ченникъ.

Арласница, с ж. Годеница ; обрученнида, обручнида.

*Армасъ, с. м. Гр. Годежь, тъкмежь, строй ; обручеше,

Арм^йка и

Арм^пца, ум. ж. отъ арм^ш. Малко армеи, пр-Ьсолець.

*Ар11б1а, с. ж. Гр. Къюелъ купусъ, къюело зелнг, трушии купусъ, пр^Ьсолъ, разсолъ, ла- хана ; кйслая капуста. Да ся сплуе въ ар- меш-тлх! Ще оплуе капю котк,% вь армеш. Л2Юкопсалг е като мтшк/я въ армеш.

Армосвамь, в. армасвамь.

Арнаутинъ, в. Арнаутъ

Ариаутчя, с. ср. ум. Раст. цвЬтю 1.ускпи, свйларка ; горпдв^тъ.

•Арнаутъ, с. м. Т. 1) Арнаутинъ, Арну- тпнъ; албйнецъ. 2) Лошь, насилникъ чло- В'Ькъ; насйльникъ. Господь не е Арнау- тинъ, не е лошь. 3) Раст. цвЪтю ВеИи рсгстш, очица, парици, рубийци; марга- рйтка. -У

Арннеамь, в. арнйшгл;.

•Ариневамь и арнйсувамь (да арнйсамь и да арнйш1&), 1) гл. д. Напущамь, оста- В}амь и'Ьчто ; покндать, оставлйть. 2) гл.

Арнйсваннз

18

Аржшецъ

ср. Напущамь отъ работд, пр1Ьставамь да I работа ; переставйть раббтать. 3) Приюта- ' ммь, сврьшнцися; прекращаться. Краж- бьг-ти не арнисвать; все си гъ1 има да ставать.

Арнйсван1е п арнпсуваню, с. ср. Напу- щаню Н1&ЧТ0, напущаню отъ работх.

Арнйшнк, ешь, — нйсалъ, и арнйсамь, гл. свр. отъ арнйсваяь; покйнуть, оста- вить, перестать раббтать, превратйться.

Арнутинъ, в. Арнаутъ.

Аро, в. хАро.

Ар6внъ1й, в. хар6виъ1й.

•Арпаджйкъ, с. м. Т. С^Ьмя отъ лукъ; лу- Бовое сБмя.

Арслйнець, ум. .4. отъ арсланъ. Львець; левиБъ.

Арсланово око. Раст. цв4т1е Ьйшт сшкИ- {1ипг, замбакъ, з&мбукъ, зхмбулъ, кремъ, крпнъ, хурка ; лйл1я, лнлея, крияъ.

Арсл4новъ1й, въ, ва, во, пр. отъ арслаиъ.

ЛЬВ0ВЪ1Й ; ЛЬВбВЬ1Й.

Арелановъ! уста. Раст. цв1Ьт1е ЛпНггкттп, арсланчя, гура, до'йкъ1нчя, зпнп-лапни, зМ- ка, 3'Ьплмкъ, кученце, рушкъ! шпбой, тау- шанчя, уста, устичя, мбанско цв1&т1е ; льви« ноустъ.

Арсланчя, ум. ср. 1) Асланчя, львчя; ль- венокъ. 2) Раст. в. арстановъ! уста.

*Арслйнъ и ас.1анъ, с. м. Т. Животно львъ ; левъ.

*Арсжзинъ п арсжзъ, с. м. Т. Нпкакъвъ

члов^Ькъ, хайдутпнъ; негодяй, воръ, разбой-

никъ. Да е знашла майка ти, че щешь

си такъвъ арсжзинъ, тю, щкние ти от-

^р/Ьже главл-тл{.

*Артика, с. ж. Гр. Пр-Ьдвратнм-та на црькв&, что е като слонъ; паперть, предхрам1е, прнтвбръ.

Артйсалъ1й, лъ, ла, ло, прич. ОстанАлъ1Й арт&къ, безъ потр^Ьб*; излйшн1й.

Артйсамь, в. артйш1ж.

*Артйсваз1Ь п артйсувамь (да артйсань и да артйшЕк), гл. ср. Т. Остаимь артхкъ, безъ потр1^б& ; оставаться лйшннмъ, оста- ваться въ излйшкЪ, преизобйловать. Това стига и артисва. Тамамь сватба на угадъ: ни хлЪбг стигнт, ни манджча артиса.

Артйсваню п артйсуваниз, с. ср. Осташню артАкъ.

Артйшкв, ешь, — тйса^1ъ, и артйсаяь, гл. ,свр. отъ артпсвамь; остаться лйшпнмъ.

*Артж.къ, нар. Т. Не, вяче; н*тъ, ужъ. Арт^^лъ да не казвашь; не, вяче да не казвашь ; н'Ьтъ, ужъ не говори.

*Артжкъ, Т. 1) с. м. Остало отъ като е земено колкото тр-Ьбва ; остатокъ, нзлйшекъ,

лншевъ, налйшевъ. 2) пр. негшм. Что е повяче отъ колкото требва; лйшвШ, на- лйшн1й. Това е артлмъ; ато лашнсе. Артлкь смока очи не вади; лншняя денехка карману на тяга (не продеретъ кариана).

Арх4пгеловъ-день. Празднпкъ на Св. Ар- хангелъ!, 8-й Ноемврпм; праздннкъ Св. Архангеловъ. Ср'Ьщ& том день бабъ1-тъ1 правять разнъ! нЬчта, съ които ужь замаз- вать устата и врьзвать краката на давъ!- тъ1 зв^Ьровъ! за да не гонять и хаплть.

Архангеловъ1й, въ, ва, во, пр. отъ архйи- гелъ. Нарядилися капю архангелоеи праздници.

Архйнге.1СКЪ1Й, ска, ско, пр. отъ арх^и- ге.1Ъ ; архангельск1й.

*Архаигелъ, с. м. Гр. (Изричмть го повя чето арангелъ и арахангелъ). Единъ отъ прьвъ1-тъ1 ангелъ!; архангелъ. Ангеле, ар- хангеле, днесь ти е день-тъ, утрЬ ти е снЬгъ-тъ,

АрХИДШБОНОВЪХЙ, въ, ва, во и

Архид1аБ0нскъ1н, ска, ско, пр. отъ архи-

ДЮБОНЪ; архнд1аБ0нсБ1й. *Архпд1аконъ, с. м. 7}л Прьвъш дгаконъ

у владъ1к&; архид1аконъ. Въ вр1Ь.мя на

Грьцкъ1-тъ1 в.1адъ1къ1 ВЪ Блъгаршл архпдга-

конъ-тъ разправите работъ1-тъ1, които тр^Ьбва

да гляда владъ1ка-та. Архиепйскопскъ1й, ска, ско, пр. отъ ар-

хиепйсЕОПЪ ; арх1епйскопск1й. Архлепйскопство, с. ср. Архиепископскъш

чпнъ ; арх1епйскопство. •Архиепйскопъ, с м. Гр. Духовенъ чпнъ,

прьвъ1й епископъ; арх1епйскопъ. •Архиерей, с. м. Гр. Духовенъ чинъ, прьво

духовно лице въ едн* епархпа, владъ1ка;

арх1ерей. Архиер^йскъ1й, ска, ско, пр. отъ архи- ерей; архдерейсшй. Архиерейство, с. ср. Архперейскъхй чпнъ;

арх1ерейство. Архпмаидрйтовъхй, въ, ва, во п Архимандрйтскъхй, ска, ско, пр. отъ ар-

хихандрйтъ; архнмандрйтск1й, архиман-

дрйч1й. Архимандрйтство, с. ср. Достойнство архи-

мандритско ; архимандрйтство. •Архимандрйтъ, с. м. Гр. Духовно досто

инство, начмлнпкъ въ монастирь ; архиман- дрйтъ. Аршйнець, ум. м. и Аршйнчя, ум. ср. отъ аршйнъ; аршйн-

чикъ. •Аршйнъ п ръшйнъ, с, м. Т. МЬра, лакъть;

аршйнъ. Аржшець, ум. м. и

Ар^^шчя

14

Афор^сапь

Аржшчя« ум. су. отъ аржть.

*Арж1пь н трлипь, «. м. Т. Водпло,л!^«р

тнглпца. 11|юцТ>пъ на кола; дмшао. Аршиннъ, '•. .и. ('ь Т01Ш имя Гмьгарвти Хриотпан»' вь Годо11гкъ1-тъ1 планниъ! нарн- чмть Помаци тъ1, потурчснъ1-гь1 Г)лъгаръ1;

ммвАп1(>, которое Болгйре Хрн('тЬ1нс Ро-

допгкпхъ горъ даютъ ИомАкпмъ, отур-

чоннммъ 1>о.1г<^рамъ. 'Лсакнт, г. ж. Т. Попска дошли ма по-

М|)||(|. : иодвр-кплсн1№, союанис войско. •Лп»джи1Л> <• •♦*• Т. Непрпмтель, протпвникъ ;

протйвиикъ. Аскаяь, лт. ср. Скънамся, лутамся, ход* отъ

1111ГТ0 на м'Ьгто, пшакамся ; шляться. Аскан№, г. ср. Скънаше, лутате, шлшкаинз. *Лгьч»рлЙ1П., <•. м. Т. 1) Военна служба;

вогппая служби. 2) Размпрпца; во^яное

вр(>мя. *Аск(*ръ, г. .V. Т. Вопска ; войско. Тяжькг

шксрь, много вопска. Не слш. ние, брате,

н*1€ смь1 оаппнмли атъ аскера. Агкитййнпца и ашкптпйница, с. ж. Пост- ница: отшсльннчсския кслья. •Лскнтиш II ашкнтнш, е. м. Гр. Постнпкъ,

пустъшнпкъ ; отшельннкъ^ иустшшивъ,

пустиножйтель. *Лслй11ъ, в. арсч&нъ. 'Аслж, нар. Т. 1) Наистина; въ самомъ

д'К.1'Ь. 2) Та ; да, даже. Лслл^^ и така да

с; если д^икс йто такъ. Асллх така е;

конечно ^то такъ. Лсл,V^ си е тикъвъ. *Асхй, с. ж. Т. Ло;«1, Лозница, виимга ; ви-

ноградная лоза, вьющаяся на висячемъ

подмостк^. Асянца, у.н. ж. отъ аспа. Асяйчка, ум. ж. отъ асмйца. *Аея11МЦ с. м. Врагъ, душманинъ ; заклятнй

, врагъ. *Аспра, с. ж. Гр. Водка, ду като ; третья часть

пари. Една пара има три аспръ!. Црьвена

аспра загинува ли? Камила-та б&гла

за аспрл*, яЬма^го кой да ш купи ; ста- , ММ.1П за .тгигядо, па м^/л пЪ.чало. Аспрш^а, ум. ж. отъ йспра. Аспричка, ум. ж. отъ Асприца. Астйр01|,ь, у.м. м. Малко астаръ. •Астарлжкъ, с .м. Т. Платъ за астаръ;

11атер1я для иодк.1адки. •Астаръ, е. .м. Т. Подплата на др-Ьха; под-

к.1адка. А,съ, мЬсш. вм. а;1ъ,

*Аели1ъ, пр. неиз.м. Т. Слщъ1й, истъ1Й, \ ; истиннъ1Й ; настоящ1й, нстий. Асл>лъ хай-

дутинь: настоящ1й раябойникъ. Асх^ь

сукно; настоящес сукно. •Дежръ, в. хасжръ. Атець, ум. .и. огь атъ; херебчнкъ.

^^ А'1'|]^ець, ум. м. отъ атлй.;{Ъ ; атлйсецъ.

*^^;рШа^Ьу с. м. Една копрпнипа гладка, лъска- ва тъкат.; атлЛсъ.

АтлДаянъЕй, иъ, на, но, пр. Направенъш отъ ат1^зъ ; атл11снмй.

Ат.тийка, с. ж. Жена атлиш ; вс|1дница.

Атлййчя, ум. м. отъ ат.тйю.

•Атлйм, Т. 1) с. м. ВъзсЬднАлъ на конь, който е на конь; всадникъ. 2) Щ). неиам. Что е за мзденн}; верховбй З) На конь; верхбмъ па лбшадн.

*АтмейдА11Ъ, с. м. Т. 1) Поприще въ градъ; гнпподрбмъ. 2) Атпазаръ.

•Атпа;«1ръ, с. м. Т. М1-.сто въ градъ, д-Ьто ся продавать кон1е; кбпная.

Ато, в. а то нрп съкьзъ а.

Атчя, ум. ср. отъ атъ. Малъкъ, младъ атъ ; жеребчнкъ.

*Атъ, с. м. Т. Непр^витъ конь, бедухъ, пастухъ; жеребецъ, конь. Апюве-ти ся ръгтать, магарета-та отдЪвать; па- пи дерутся, а у хлбпцовъ губи бо- лятъ. Атове-ти играшть, магарета-та умирать. Какъвто ти е атъ-ть, такгвъ ти е и сахать-тъ. Какви атове минж- ЖуН, и прахъ не вдигнжхж! Попмтали мьскА\-тА^. : кой ти е баща? — Атъ-тъ ми е уйка.

*Аучь, с. м. Т. Растение и корень Вансиз СагоШ, морко, морковъ; морковь.

*Афер1ШЪ, межд. Т. Кога да похвалять нЬ- кого въ очи за н'Ьчто, казвать му; афе- 2П(мь ! машалла ! браво !

Афибиецъ, ум. м. отъ афиоиъ.

*4фи6нъ, с. м. Т. Сокъ отъ макъ, изсу- шенъ, който приспива, кога ся пуши плп мде; Оргит; бп!й, дп1умъ.

*Афорезм6, с. ср. Гр. Офарезмо, афореспш, проклятие отъ владъ1к& за н'Ького, което ся чете въ црьквл, да чюе всичкь1П св^Ьтъ, че ся проклина н'Ькой ; арх1ерейское про- клят1е надъ кЪмъ ннбудь, читаемое въ церкви. Владъ1ка дава афорезмо, когато му пскать, въ различиъ! случмя, напр. кога нЬкои ся разправуать за н'Ьчто, и кривътп никакъ не прпстам на правото, то който по- знава себя-си за правъ, изважда отъ вла- дъ1кж-т& афорезмо, да ся прокльне онъ1Й, който е крпвъ. Така и въ другъ! такъ1въ1 случия. Афорезмо ся вади и отъ Патриарха за по'-гол*мо.

Афорбсаяь, гл. свр. отъ афоресваяь. Офа- ресамь ; проклясть кого съ отлучен1емъ отъ церкви. — са11Ъ1Й, П2шч. стр. Прокля- тъш отъ владъ1КА или патриарха народно; прок.7ятий арх!ерее)1ъ или патр1архомъ всенародно. Станлхлг е капю афоресанъ, сир. зелъ е да не прилпчш на члов1Ькъ.

Афор^свахь

15

Ахъ

'Афор^свамь п афор^с увамь (да афоресамь),

гл. д. Гр. Офаресвамь ; казвася отъ владъ1- к*, кога прокльне н-йкого, та го запре да не влпза въ црьквА, п попъ да му и« стА11}а въ КА1ЦИ, нито да му чете н-Ьчто ; 11рок.1инать кого съ отлучен1емъ отъ цер- кви. Кога да ся афореса н^Ькой, в.1адъ1ка-та дава афореси1*-ТА написанж на кнпгд^ да ся чете въ црькв*. - — дся, гл. стр.

Афоресваию п афор^суван1е, с с^). отъ афоресвамь.

Афоресйш, с. ж. Офаресии, в. афорезяб.

А-ха, нар. Казвася за отговоръ на пъ1тан1е, така, ТАЙ, есть; да. Напоилъ ли ек, ко- ма ? — А-ха. Напойлъ ть1 лошадь ? — Да.

А-ха! междо.и. Жх?к, казвася: 1) За нохва- лж; а, аферпмъ; ну, отлично. А-ха! добрЬ си сторилъ. 2) На караннз, на заканА и за плашеню: а, аа; аа. А-ха! не барай; ай,! не тронь. А-ха! видЬ щешь; аа! увйдишь. А-ха ! щл\ тг1 каж]/а ; аа ! вотъ я тебя. А-ха! азь ща^ шг/ отврьн;\^; ну попомню я теб* »то, 3) На прнсм^Ьхъ и за укоръ, а, ха ; а, аа, ага. А-ха, стои ти ся; аа (ага), по д*л6мъ теб^. А-ха, не тя е срамъ! аа, не стндно теб*! А-ха, сега тя хван/ахъ; аа, попалея. 4) За чюденю, а, ахъ, охо ; а, ахъ, ой-ой. А-ха, каква голЪма клица! ахъ, какой большбй домъ! А-ха, какъвъ е лютъ! нуну какбй сердйтий, ой-ой! 5) За сЬ- щаню, а, ха, х&; а. А-ха, сега разбрахъ ; а, теперь я пбнялъ! 6) За посочваню, за показваннз, ето, апали, мпали; вотъ. А-ха го; вотъ его. А-ха го и прася-то въ кочин^^-тм.

'Ахаябашйш, с. м. Главнъ1Й Еврейскъгй учи- тель ; старш1й раввйнъ. Знаете ли какво чюдо ся е сторило'? — Ахамбашию-тъ станжлъ чифутинъ.

*Ахамъ с. .4. Евр. Хахамъ, Еврейскъ1Й учи- , тель; раввйнъ.

Ахаль (да ахнх), гл. ср. Ахкамь, въ1камь

, ахъ! ахь! пъшкамь, охкамь; ахать.

Аханн?, с. ср. Ахканю, въшанн; С1хъ! ахъ! , охканю, пъшканю; аханье.

Ахкамь, в. ахаяь.

Ахканм), в. аханю.

Ахн;&, ешь, — Н2и1ъ, гл. е^-к:/^. отъ ахамь; ахнуть.

*Ахмаклжкъ, с. м. Т. Глупавина, неотби- ран1е, будалащина ; глупость.

*Ах11акъ, пр. неизм. Т. Който не отбира, глупавъ, слабоуменъ, глупакъ, будала ; глу- пнй, дуракъ, полудурье. ]1рав1л^^ ся на ахмакъ, втъхлмвамся; напускать на себя дурь. ЦЬлъ ахмакъ; набйтьдй дуракъ. Ако сьмь Помакъ, не сьмь ахмакъ, та

ми давашь зелени краставици.

АХ!11&Ч1СЪ1Й П

Ах.пашкъ1й, ка, ко, тг/?. Что прилнчш на ахмакъ, глупешкъ1Й, глунавъш, безумнъ1й, будалскъ1Й ; глупий, беа^мний. — КЪ1, нгф. Като ахмакъ, глупаво, безумно, глупешкъ!, будалскъ! ; глупо, безумно, иодурацки.

Ахтаподець, ум. м. Малко ахтаподъ.

Ахтаподчя, ум. ср. отъ ахтаподъ.

'Ахтаподъ, с. м. Гр. Морска жпвотииа. съ осемь крака и безъ кости; каракатица. Ахпш7юда мдл\ть въ тюстьъ.

Ахтарнпъ, в. ахтаръ.

Ахтарскъ1й, ска, ско, пр. отъ ахтарь. Ахтарска чаршиш; москотйльний рядъ. Ахтарска спюка; москоть, москотйльний товаръ.

*Ахтаръ и ахтаринъ, с м. Т. Който тръгува съ кахве, шекеръ, бои, стькла, ченпп и проч.; торгующ1й Болон!альнь1мъ п мо- скотйльнимъ товаромъ, торг^ющШ мб- скотью.

*Ахчакъ, с. м. Т. Кь1село мл^Ько, иал1Ьно въ м11хъ и стошло доста, та му ся пзц-Ь- дпла вода-та, и то остало гхсто и ся вкъи;- н&ло повяче; кат*къ; родъ творога.

Ахчй,чеп,ь, ум. .4. отъ ахчакъ. Малко ахчакъ.

Ахчийка, с. ж. Когато готви жстне, готвачка, кухарпца ; поварйха, кухарка, стряи^ха.

Ахчийница, с. ж. К^ьща или дюкжнъ, д11то готвять мстпе за прздань, да }адАть таиъ чюжденцп ; харчевня, ресторац1я.

Ахчййскмй, ска, ско, п]). отъ ахчпш; поварской. — СКЪ1, нар. Като ахчпа ; поварскй.

Ахчийчя, ум. ср. отъ ахчйш. Ученикъ ах- чиш ; поваренокъ.

*Ахчилж,къ, с. м. Т. Кухарство; поварен- ное искуство.

•Ахчйю, с. м. Т. Който готвп мстие, гот- вачь, кухарь; поваръ.

Ахъ! междом. Казвася: 1) Отъ радость и почюдваню, а ; ахъ. Ахъ, какъ ми е драго ! ахъ, какъ я радъ! Ахъ, да бЬше така! ахъ, кабн »то бмло такъ! Ахъ, да сьмь знаюлъ! ахъ, еслн бн я зналъ! 2) Отъ шдъ, досадА и страхъ ; ахъ, уви. Ахъ, да не ся е видЬло! ахъ, чтбби егб! Алъ, какво да правглх ! увй, что д-Влать ! Ахъ. какъ мя уплаши! ахъ, какъ ти меня испугау1ъ! 3) Отъ болкА, вай. ай, ой. охъ; ахъ, охъ. Ахъ, боли! охъ ббльно! Ахъ, какъ сьмь ся уморилъ ! ну какъ я уста-1ъ ! Днесь хопъ тропъ, утрЪ ахъ, вахь ! 4) За заканх, бе, абе, а-бре; ахъ. Ахъ да ми падпегчь въ рщЬ, азъ щл^ тя иауиш.! ахъ, попадйсь ти мн* въ руки, я теб*

Ахжрець

16

Ба

дамъ «НАТь! Ахь, да анамхь, ааь бпхь

му кааскль! лхъ^ кябй я аяалъ, я бн

да.1ъ «яу. 5) Кога ш*ка пТ^кой да ся сЬтп

|Лчто; бншъ. Лл-ь, кпкь го тисахл!

кмкъ Аишъ ого аовутъ! АхжрСЦЦ //.м. .и. и

АхжрчЯу ум. ср. оть ахжръ ; кошошснкд. *Ахжр1. п мхжръ, г. .и. Т. Оборъ, дамъ,

коикмпнпкъ. конюшнпца ; гтойло, копюш-

яя, хдйвъ. Аче п 1аче, нар. Колкото повячв ; ч11мъ б6-

л*р, Лче ся кравай пече, пд-добра гостъ

имка. (Карлово). •Ачикгиозл^^къ, с. м. Т. Кога н-Ькой е от-

вореиъ, събуд*'нъ, уменъ ; см1)тлнвость, до-

гАд.1НВОсть, оборотлнвость. *Ачнкг11б:1Ъ, пр. НС113М. Т. За члов'Ькъ:

отворснъ, събуденъ, уменъ ; см'бтливий, до-

гадлнвмй, умяий, оборбтливий. *Лч11к.1жкъ, е. .м. Т. Отворено м*сто; от-

крмтор я'Бсто. •Ачйьч., Т. 1) п]). меизм. Отворенъ, }а(;енъ,

мвенъ, откр'Ь1Тъ; открмтмй^ явний, св^т-

лмй (о цв-Ьтяхъ), ясний (о иигбдЪ). 2)

нар. ()тво))ено ; открито. Ачтнсахь, в. ачтиипл;. •Ачтнсваиь п ачтисувахь (да ачтйсамь п

да ачтйшик), гл. д. Т. Отвартмь, захубавм-

вамь; прядавать лучш1й вядъ, д^лать зфект-

я-Ье (яа вндъ). — мся, гл. вьзвр. Отва-

рммся, осюбодивамся; д^латься раавязн1>с. Ачтпсваню п ачтнсуваню, с. ср. Отварм-

Н1е. захубавшваше. Ачтйшнк, ешь, — тнсалъ, и ачтнсань, дЛ.

свр. оть ачтнсвамь. — тйсаний, прич.

стр. 'Лташь, в. хашДшь. 'Лшевша и хашевша, с. ж. Т. Онаш стаи

въ кАщл, д^Ьто ся кладе огънь и ся готви

мстие; мутвакъ; кухня. *АшЙ1ГЬ, с. .и. Т. Една кость отъ овчпй кракъ,

съ коато пграать ; бйбка. Игра на ашикь, пгра на кокалчета; родъ ягрм въ б|1бки.

Ашкахь (да а^шях), гл. (). 11(»дв|)ьгам1. н1-.что

пагор!); кндать, бросйть вверхъ, взбрасм-

вать, вскндивать. — МСЯ, гл. стр. Иодврь-

, гамен нагор1> ; ввбрйснваться, вскндиваться.

Ашканю, с. ср. отъ й^шкамь; взбрйснвл- н1е, вскндиван1е.

Ашкитййннца, в. аскитнйница.

*Ашкнтн1а, в. аскнтнш.

Ашладнсамь, в. ашладншнк.

*Ашладйсваа1ь и ашладисувамь (да ашла- днсамь п да ашладншпк), гл. д. Т. Хаш ладисвамь, прпсаждамь, амболшсвамь ; привн- вать, окулйровать. — МСЯ, гл. стр». При гаждамся, амболмсвамся ; прнвнваться.

Аш.тадйсваню и ашладйсуваню, с. ср. Хашладисваню, присажданю, амболисванн} : привнван1е.

Ашладйшнк., ешь, — днсалъ, и ашладй- самь, гл. свр. отъ ашладйсвамь. Да при- сад*, да амболшсамь; прнвнть.- дйса11Ъ1й, прич. стр. Присадеиъ1П,амбол}асаиъ1й; при- внтий.

*Ашламй, пр. непзм. Т. Прпсаденъ, присадь.

, амболмсанъ; привйтий.

Ашнл;, ешь, — н&.1ъ, гл. ед-кр. отъ й,111- камь. Да подврьл!* ; взбросять, вскйнуть. — ил;,тъ1й, прич. стр. Подврьленъ1Й : вабр6шеннь1й, вскйнутий.

*А1а.зма, в. агпазха.

*А1актеръ, с. м. Т. (Потъ на крака). За- плата за ходеню, п&тнина; плата за ходь- бу, хожеяое. Сейменъ, пратенъ отъ конака н1>к&д1Ь, зима ашктеръ отъ оногова, по чиа- то работА е ходплъ.

*Ан111Ъ, НИ, п ашнииъ, ашне, с. .и. Т. Нач}алиикъ, запов^Ьдникъ на едн* каз& : иравйтель округа.

"Аштъ, с. м. Т. Хажтъ, прустъ, килеръ. кл'6ть, задникъ; кладовая.

Б. б. б.

Б. Второ слово, втора буква, въ Словянскл-т& азбукд, иаричмно буюл ; по старото начрь- танне Б, а по ново-то 6, и р&кописно б.

Ба, нар. Казвася: 1) За отговоръ на пъ1та- таню; аха, 2Х&; да. Гладенъ ли си? — Ба. Ть1 гблодеяъ ? — Да. Н съ нарЪчие не: 6а, ие, лема не; да, кон^чяо. ОбЪд- валь ли си? — Ба, не; че спюи ли ся до сега гладно ? Ти об-Бда.1ъ ? — кояечяо. Така I кога ся отговарю опорито; яеббсь.

Ба, грижш мя е! Ба, тебе щ^ гля- дамь! какъ би не тавъ. Ако ти дрьжи. опитай ся пат! — Ба, малко ще ми дойде! есля см'1$ешь, иопрббуй еще разъ! — А что, думаешь не буду! Стига .тт ти толкова? — Ба, капю не давашь повя^ье. Довбленъ ли тн ^тимъ ? — Нешто, коли ббльше не даешь. 2) Отъ нечшт ность и за чюденю, а, какъ; какъ, ахъ! Ба! и тьг ли си тука? какъ! и ти

Баан4

17

Б&ба

ад-Ьсь? Ва! шва ли таково нЬуто! кякъ! возможно ли ^^то! Ба, (гсп1]Х), не ())/маи! ахъ, сестра, ис г<»во|»н!

*Ба:111а, с. ж. [{(г.ьча отъ агня за подп.гаща- ше др^ЬХА ; бярашковий м-кхъ, мерлуха.

Баба, е. ж. 1) Бащина и майчина майка ; Оабушка. Натю, баба, нать помянъ. Ва- римь круши баба по души. Не е пряла баба ми за него ш ! Кога има мас\ю и прашно, и—мош баба може да мЬси тцтманикг. Радвайся, бабо, дг1}до и^ си дойде. '2) Кога да спомян»' нЬкой старл жси.у; плп да ьтх И(»въ1ка, ка:яш оабо; обра- щен{е къ старух-Ь. Бабо Велико, чпю чинишь? Така каивать и на м^йсячинл^-тх, на ппарклг^-тл и на м-Ьсяць Мартъ. Бабо м-Ьсячиико, кажи ми, видЬ ли татка? Баба тюрка ходи изъ село. Разсрьдила- ся баба Марта, та духнлхла виелица. .)) Стара жена; старуха. Дьвче го като сй злшг-тм на баом, кога нйчто е изха- (тик та не р-Ьже доор1"., а пр1'>хапва, нр^Ь- к.гьниа. Това баба знае, това си и бае. За .губость бабл\. не боли, или; трьпи баба за хубость. Баба прави, дигволъ ся слаеи. ДЪто дтволъ не може, тамъ ироважда баб,к да може. Д}аволъ-т,ь започева, баба доизкарва. ДоклЬ ся ба- ба пр-Ьв2)ьли, дЪду ся б2)ада опр>ьли. Видишь ли, бабо, дмба? — Не вид/я го, сьгнко. — Видишь ли дЬда? — Надзи- рамъ го по малко. 1Аде баба и пие, ала д1;да не заборавш. ДЪдо има, а за баб/Г1 ин^с. Баба дЪда забаравила! — Не е за в^^рл. Д-Ьдо Трено безъ чирена, баба Тре- на безъ врЬтена. Баба умъ не купува, ами продава. Не ще баба иаук//^. Гос- подь знае и стара баба. Стар)а (е) баба за 2)аботж, млада за срамопшк. Баба ако лъже, дирш не лъже. Баба знае и другм улимкм. Баба е като вул- гтм: каквото гЬ туришь, все зима. Ска- •па баба на.задь, напрЪдъ, а работа-та си врьви на свои рядъ. ДЬто слЬпа баба удари, лЬка нЬма. Законъ бабА1 повалш. Не е какъ знае баба, а какъ па.мЪри. ИлЬнъ ся читЬшс, баба ся 2)Ьши. НЬма- ла баба 2><^^отлх (белгщж), та си купи- ла прасенце. НЬма баба в2)'Ьтепо да 11)тде. Нам^>ри баба хапано, ами пакъ и щипано. Нашла баба, краставиц/Гх, 11(1 2^кла: крива е. Викалъ бсг^м да му води криволака. Вино бабм весели. Дрьж- ся, бабо, за д^уЬнкьг. 1Ажь, бабо, дрЬнкъъ. /Лжь, бабо, да растегиь, да си чака да <1])ьшешь. Баба ум7С2Ш, умира и пакъ надъ г2мня надзира. Баба Неда и гниг- .//К крушшх юде. Баба сшанг каилъ и за

гнилл{ К2П/Ш1/И. Не види баба коплх-тж, а види игл,к-тм. Кашт вртше, баба гН- тя кльнньисе: дано д1т1Я ум2)Н1ше, да ся бсьба сама кагшл^ наюдньше. Извади са^Мх ръждив м, уплаши баб^а страшли- влх. Кога има шшрилкА1, и баба знае да шнгри. Дала баба парм, хвс1н/(хлася на хоро-то; дава двЬ да ся откмсне, не ?/К пущать. Всшкога баба милостъг- ЮА{ давала, ведн^жь сама не дала: като уе никогажь не давала. И том г2юз- пикъ ся хванмлъ на хоро-то! — - Баб1), ами че пюй е твой-тъ съгнь. — Охъ, какво му приличта гръбищ-та! Не чю- ка попъ-тъ девять пжти за глух}к ба- О/к; про глухаго двухъ обФденъ не поютъ. Иди, бабо, въ черковж. — Кракъ мя боли, не леогж. — Хай-дЪ, бабо, на службл^. — Чшкай, съгнко, да куцамь. Пойдемъ въ церковь. — Вишь, грязно. — Ну, такъ въ кабакъ. — Ужъ какъ нибудь подъ забиромъ проидтй. 4) Тьп^а, майка на стонанпц*; теща. 5) Старець зове женл си баба; обра1цен1е мужа старика къ жен1} старух1;. (5 ) Чшсто и младъ мхжь, като му ся добъхе момичя, въхка на женж. си бабо, зачтото е тш вя че на п&ть да стане баба, тьща. 7) Жена, кошто пр1^дстомва на родилкж, кога ражда; повивальная бабка, повитуха, акушерка. Много баби килаво д^тья; у семн нянекъ дитя безъ глазу. Баба бабува и старца не заборавю. Зачпю ли баба-та ти е от2гЬзала пл^па, та не главл{-7ПА\ ! или: да е знатла баба-та, че щешь си та- къвъ, тш бъ1 ти отрязала главж-тм, а не п/та. 8) Въ игрд. на ниличкж, на ПИЮГ& д-Ьтя-то, что с1Ьди та плаче, че му грабнхлъ орелъ-тъ пиля. 9) Единъ отъ коляда- ръ1-тъ1 пр-ЬоблК^ченъ като баб-^ за да нрави см-Ьховъ!; такожде и единъ оть играчи-тъ! на кукеровъ-день ; кукерица. 10) М-Ьхуръ-тъ, въ който ся ражда члов1>къ или животно; бабино д^Ьтя, бабица, ло-жя ; блона. 1 1 ) Плочш, дъска или камъ1къ, при които сто- ять, та иодврьгать кленЗ/Ь-тж. — Да прЬне- семъ баб/^х ; да играемъ на питкъ! ; така казвать д1Ьца, кога врьгать камъ1къ пр-Ьзъ р^Ьк.^ така, каквото да удрт на вод&-та и да отскачьа, докл-Ь да стигне отвадъ р^Ьк-у^-та^. — На ти, бабо, дЬтя-то ; една игра, въ кокьто си иодврьгать н1'.что единъ другому и при подврьганю-то казвать горни-тъ! думъь — СлЪпа баба, игра сл11па котка: едному заврьжньть очи-тъ! съ крьпА, а дру1-ь1-ти ся крънжть, и той трЬбва да гъ1 дъ1ри и ко- гото най-напр-Ьдъ нам-Ьри, той ся ряди; игра въ гулючки, ина.1ки. Кога ся играе тага игра, играчь-гь съ заврьзаиъг-тъ! очи

2.

ибл

18

БАбнцп

мм съ томгд I казва: слЪпп ^'^^^'^^ ис

«мдм, който Фндну ^« бЬга. Мбя. «•. ж. Пахуръ, дмпчпникь (П ь дпмло

свинско черво, нап.гьнсно на надГ.нин* ;

род-ь гвиной колЛнгм, гмчугь начинепмй. В4ба, с. ж. Птица /\//((1пи.\\ нссьт., непа-

гъ1ть. батланъ; пелнкйнъ, б^ба. *БабА, с. м. Т. Паща. отьць, тато, тсйко,

тсйно; бктюгаки, иа^ионькн, ото1^ъ. БабАйко, ''. м. Татко, тсйко, тейно, оаи^а;

пАпеяькй, бйтюшкй.. 1>а1С»1^йковъ1Й, въ, ва, во, пр. Таткокъ1Й,

тспковъ1П. тсйновмп. бащинъ1Й ; папонь-

КВИЪ, ба1ТИ»ШКННЪ.

'Бабайтъ, с. м. Т. Н)нак ь ; удалбй, мол(»д«!цъ. *Ба6&11Ъ, г. м. Бол1.сть вь с.!а011иъ1-ть1, оть

комьто става сл^за; маремъ; опухоль въ

пАхахъ, б}-ббнъ. Б^барва, с. ж. Мамулъ, кулеиъ, царевица съ

р1;дкъ1 зрьна ; кукуруза съ р-Мдвими аор-

нахв. Баб^нце, ум. ср. отъ бабя; старушснка. Бйберекъ, с. м. вм. пйборекъ. Бабер!., с. м. вм. паберъ. Б)1бе111КЪ1й, ка, ко, пр. оть баба. Бабпн-

скъ1П, старечкъш ; старушсч1й. - КЪ1, нар.

Като бабл, като бабичк* ; по старушечему. Бабпна вода. Святена вода, съ коато кл-

11*ть д^Ьтя, кога ся роди; п-Ьшиа вода;

ГВЯТаЯ ВОД5», въ КОТОрОЙ Ку1151ЮТЪ ново-

рохденнаго младенца. Нарич^асн бабина вода, зачтото баба-та ходи при попа да а святп п ти клпе дТ>тя-то съ неа.

Бабина душица. Раст. Ткупшз, мащерпга, тим1анъ, тимьянъ.

Бабина риза. Д^га на нсбо-то, бабпиъ по- мсъ, бабино платно, божий л&къ, богоро- дичеиъ поисъ, вино-ракта, зоница, зонка, зунпца, зунка, узунпца ; радуга.

Бйбинн дни. Посл-Г.днп ти днп иа ]Марта ; 11исл-Кдн1о дни м'Мся1|,а 1>1арта.

Бабино бъ1Л1е. Едно раст. като кочк? бмлн;.

Бйбпно винц^. Раст. Сегатиш, здравець ; геран1й.

Бабино вретени,!'. Раст. [.й/юхретшт ; воробсйникъ, воробьйное сБмя.

Б&бино д'Ьтя. Баба, бабица, ложя; блона.

Б^^бнно п.1атн6, в. бйбина риза.

Б^бинскъ1й, ска^ ско, пр. Бабсшкий, ста- речкъ1Й. - с*1Л>1. нар. БаГм'П1къ1. старечкъь

Б&бинъ день. ()смъ1й 1Аинуари>а. Ток1 день

рано бабЪ1-ТЪ1 ХОДЯТЬ по КЛЩЪ1-ТЪ1, д1Ьто

с* бабувалъ!, носять мсдъ, разм^Ьсенъ съ просо, та пошазвать сь него устата, очи- тъ1 и буз-ь! тъ1 на дТ.ца, по малкъ! отъ ссдьм!. годинъ!, ощс ВЪ л11гла-та имъ. ИрЪзъ ден» женъ1-тъ1, които с<& добъ1валъ1 пр1>зъ годин&тд^, :медно съ д-Ьца-та си отпвать иа

г(н'т»« у бабл-тл, что имъ е бабувала. Там I. ся гон1авать и ся весе.1ять, а бабата пм1.

играе СМТ>Н1НЪ1 ИГрЪ1, КрПВИСЯ, ПЛТ.ЗИСЯ II

нр. Иа такл<>н<>^ гощаик.у> м.у.жи' не, сн пу 1цат1., И жеиъмъ! сл съвсЬмь слободпъ! затова казвать: на паттг, день вь ка{1Цг пЬе кокошка-пш. СлТ^дъ обГ.дь бабата ту1>»а пасма увлачен* влънл. по главл-тА и лице то на дГ.ца та, а това |;а:{мат1.: на мажскм тъ1 д1".ца тур1а косл. 1!Л,съ1 п брадА, а и;! жеискъ1-тъ1 - косл. Иа бабниъ день сп кл,

ПАТЬ МЛаДЪ! НеВ*СТЪ1, конто СА ся ОМА- I

жилъ1 прТ.зъ годинА-тА. Роднината иа МАж»а. кумь, поба1Ц11мь, д^^.нери п проч. ся СЬГи' рАТЬ и покедАть ие|Ш'ТА-ТА, та I* на1;| ДАТЬ на рГ.КА-ТА да »а окапать. Тамь ш вЪста-та нагази въ водата, пр*крьсти<и. та па л-Ьга въ водата, то на еднА, то па другА странА до три ПАТИ. Сл11дъ тома

КСПЧКЪ1-ТЪ1 ГЬЧКЪ 1Д заВеДАТЬ у дома 11 :

тамъ гь1 Т}а служи п имъ ц-Ьлува рА1;л, та всмкой № дари съ н-йчто. Бйбинъ квасъ. Раст. !>етрггрптт кс/оппи XI За^та, дебелець, кашлпчшнчя, нежито. нежптъ, тльстпга, тученпца, тучпйца; очй- токъ, жируха. Бйбинъ пбшсъ, в. бабина рнла. Б{1бинъ пр'Ьп1.1епъ. Раст. цк^^тж Уегошса, велигденчя, любпчпца ; вероннка трил йстлая. Бабпнъ пуошь. 1'аст. 1.усоре}ч{оп, гл;ба Па- I бАрутка, пампуръ, папавица, папупшаръ. прахуница, прахутка, прьхуда, пувка; дож- I жевйкъ; дождевйкъ, дождяийкъ. I Бабннъ! гнидъ!. Раст. ОгаЬа гчч-па, Сар I ^еИа Ьигза раа/оп:^, Ь%.гл тр^Ьва, попокъ! въшкъ!, лютичя, овчшрска торбичка, рапонь. I рипанга, рупа, р1Ьпа, рьдоква, Ардоква ; па- : стушьи сумки, ярушка пастушья. I Бабннъ! девятйнъ!. Приказки за пр-Ьмпн} ! ванн? В|)'1'>мя ; лростбй рааговоръ, беседа о нсважномъ для прспровождеи1я вре.м(>- ни, каляки. Приказвали си бабиньг дг- вятиньг; ба.1акать, ка.1якать. Бабииъ1й, нъ, иа, ио, п/>. оть баба; баг>- кинъ, бабушкинъ. Натши панлкьх, гН- дов^1 маилкъг. Бабина млидина на-вьзь баирь залич^ава. Вари круши за баби- ни души. Б11бнн;к,-тж, нар. Като бабА, бабешкъ!; ио бабьему. Баба см знае бабинж-т&, а не друго-мче. Бйбнца, ум. ж. отъ баба. Бабка; бабушка. Бабнца, с ж. I) Кад-Ьлш отъ дребенъ ленъ; куделя, горсть дурнаго льна. 2) Баба. ба- бино л1".тя, ложя; блона. Бабици, е. ж. .чн. 1 ) М1>сто бабичмсало : смдрщенное м^сто на т^л-Ь челов^Бческо.нъ, морщйии. 2) Една болесть въ корема, оп.

Бабпчево бъ1лн?

19

Бав1К

Баб.урци, с. м. мн. Пр-Ьобл^ченп людге съ разнъ! см11шнъ1 др^Ьхъ!, които ходятъ на Водици п;1ь селата, та правять разнъ! см-Ь- хурпи; старци, маскаръ! ; рнжснние, окрут- ники въ день Богоявлен1я. Бабпчево бъ1ЛН). Раст. СеШаигеа, пие ся ; Бабуръ, с. .к. 1) Животина НеИх, бохле,

коато ся уръ1гва иа къ1село; хелудочния К11с.1йтм, отрйжка йми. На чюждь по~ л<янь шлн, на баппци ся щтгва. 3) Раст. Тг1д7с1и5 (сгге81п5. 4) Вабникь въ 2 то знам.

;ш оолесть оаопцп; василскъ, лоскут71ица. Бабнчпще, е. ср. Кдно растение, съ което а%-

кувать оолесть оаОицн; расте край р1'.къ1-тъ1. Бйбпчка, с. ж. Стара жена, старица ; ста-

руха. Кога вьг)лииь кучета-тп, шбучкьг-

ть1 ц.мпрать. Баб11Ч1асамь, гл. свр. оть 6аб11Ч1асваяь. Баб11Ч1асваль п бабпчшеувапь (да баби-

Ч1асамь), гл. ср. 1) Говорися повячето за

мяса-та иа чловТ.ка. сбрьчвамся. спардушвам-

ся. сгрьчшмся, изтрьпвамь: сморщнваться.

/уабачкиахл; ми рщЬ-ти оть пранк.

-) Дооъ1вамь оолесть бабици. Бабнчшсвате п бабичшеуванн?, с. ср.

Спрьчванш. сбрьч1ава11Н'. спардушваннз, сгрь-

чкипе. изтрьиваше; сморщивапье. Баб1111|,(', увсл. ср. отъ баба; старушенка,

старушенца. Това ста]ю бабнще. Баба ;

пабтцс, лоше имгице, дръжте да го изнг- \

(Ь\чъ. I

бухъ1ръ, лигавець, лигавничя, меаче, мел- чевъ, охлевъ, пасочя, пижекъ, плужькъ. ильжекъ, пльжець, пльжковъ, пльжжкъ. пльзекъ, ирьжлокъ. прьжшйка, иужимусъ. роглевець, роглець, рожко, рожковець, рож- ковъ, сальакъ, слимакъ, слимукъ, слишакъ. сльменъ, слюмакъ, смилгакъ, стригоръ, улешь. улешка, шелжнгосъ, шгаликъ; улйтка. Юхо- ре, бабуре, извади си рогови, да ти видимь бодови на зеленм трЬвгщл, на студенж водицлх. 2) Бабурци.

Бабускерникъ и

Бабускеръ, ув. ук. м. отъ баба; стару- шенка, старушенца, корга. Какъвъ ба- бускеръ; зкая корга. ДЬто дтволъ-тъ не може, праща бабускера да може.

Бабушка, с. ж. 1) Овца слаба, грьчшва. съ гол'Ьмъ коремъ. РазвлЬклш му ся че^ува- та като на бабушкАх. 2) Едно растение (Хвойна).

ландишъ.

на, но, пр. отъ бабка;

мпискъ! с.1ьзъ1 ;

Ба6КЪ111Ъ1Н, нъ, Оаоушкинъ.

Бабипкъ, с. .и. 1) Кубаса отъ б^Ь-хъш дробъ II другд^ дребултд^ огь свинкь, кръвавица: 1юдъ свяяой колбаси. 2) Въ изречение : бабникъ тя трьшилъ! съ което бабъ1 птговаршть 1адосано. когато п>1 110въ1ка н-Ь- 1,пй бабо! бабици !

Бабой, с. м. Едно растение, има .чедъ, та е Дйбро за 11челъ1-тъ1.

Бабой, с. .м. .мн. Ръша Регса /1иу1аНШ, ниркта : бкуиь.

Баботеннз, с. ср. Буботеше, бубученк', бу- чеше. шн1мен)е: гулъ.

Баботгж, ишь, — тйлъ, гл. ср. Боббта. бубо- Т1Ж, бубучьь. бучи», шшма : издавать гулъ.

Бабуваяь, гл. ср. 1) 1Iр1^дсто}авамь на ^о- 111.1 к,>1 иа роУкбА-ТА н ; бабнть, иеленать, иовнвать. 2) Ставамь баба на родилкъх; бабничать, повивать.

Бабуванм?, с. ср. 1) Пр-Ьдстогаваню на родилка на рожбй^-тд^ и ; отиравлен1е повива.-1ьна

*Бабка, с. ж. Т. Стара пара; старннная Бабчица, ум. ж. 1) отъ бабка; бабушка.

монета. Вехта бабка. 2) отъ бабка, стара пара.

Набка, ум. ж. отъ баба. Бабица ; бабушка. Бабя, ум. ср. отъ баба; старушка, бабенка.

Много бабка знатла. и насьнЬ глядала. Бабткъ, с. м. Раст. УегЬазсит (карзиз,

Бабкъ! гергевъ!. Раст. СопгшНапа та]а- ! дпвъ кобакъ, лопенъ, л-Ьпмнъ, .мечн? ухо.

//>, цв1^т1е бисеръ, дву.ишъ, гергевденчя, мо- пукъ. свищулка., фенерчя, богородичпна и

богородична хурка, овчш опашка, наналечь. св1Ьщилка ; медв-Кжье ухо, коровьякъ, вер- бйшникъ, царск1й скйпетръ, царская св*- ча. 2) Птица Лгс1еа, гушланъ, гушшвець. жтбаръ, чшпла ; цапля. Бавачка, с. ж. Жена или мома. кошто бави

д^Ьца ; ваш, дада ; няня, нянька. Бавенн), с. ср. 1) Машнн;; медлен1с, м-Ьш- кан!е. 2) Залисваню. размайваше па 1)а бот&; отвлечен1е отъ занят1й. 3) 1кл11с- ван1е, весе.1ен1€, еглендисваню ; забава, за- бавлен1е. БаБЙ.1ка, с. ж. Н-Ьчто, съ което си игра1Ать. съ което ся залъгвать д-Ьца ; залъгалка ; игрушка.

БаВ11Ъ1Й, — вьнъ и — венъ, вна, вно, пр.

1) Что става, что ся врьши полека, мжчно : м'6шкотнь1й, мед.1енннй. 2) Който врьши работъ1-тъ1 си полека ; тяжкъхй. небръзъ1Й : нескбрь1й, медленний. — НО, нс1р. По лека, небръзо, мжчно. тяжко ; медленно, мФшкотно, нескбро. Бавно работи, нь хубаво.

го д-^аа, повон, повиван!е, пеленан1е. 2) ! БаВ1Ж, ишь, — вйлъ, гл. д. 1) Маа: замед- Ставанн; баба на родилкъ! : бабничанье, I лять, удерживать. 2) Залисвамь нЪкого на повнван1е. 1 работА-тл му, маа го да не работи; раз-

2*

Бягаш 1атъ1Й

20

ЪШ

МЙвамь; отвлекАть отъ вянятШ. Н) Задис- вань н1;коп», 11|»ав» го да сн ирТ.мти' доГфТ., весело В|»1-.мя то, «тл-ндпскам!. ; аабавлять. Бави^ (УЬпт, глядаш. д1-.тя, ваниммь, :шлис вамь го; няиьчшть.

ДоЛъин |и»жЛ* моичн 1Л|1кул«,

И баЛа му го гама Гм1В11ла.

Сала Аав1ип. п-йсьпь му пила. /7*с.

Что правтшс царица? —

М.КЖСКО ДКТ)! 6(1В1а111е.

Царн) р||:1.у; 11111М1а1С. ЛЬг

Пусто «н-пио огь злато дПтя, (И-|. алато Д11ТИ, огь с.|н!Г)ро лкмка, Кога пе грача, кога пе плаче, Л:гь да го 6ан1лг. н да го гади.. 7/У.г.

4) Врькам!., 11р1'.чи; ; м+инать, прсиятство- вать. Това пе бави; »то пе м1-.н|}и^тъ. — СЯ, лт. вьзвр. \) Мамься, })а:{.ма11вам('я ; медлнть, м-бшкать. Д* ся тен ()о сгга 1 2 ) Налисвамгя, та не раоот* ; отвлекаться отъ 8анят1я. 3) Егленднсвамся ; аабавлять- ся. Бавсшлй, ///>//'/. стр. 1) Ма1а11Ъ1й, ра:$- мапванмп. '1) оалпсмаиъп!, сглеидисванъп!.

ВаганиатъЕй, тъ, та, то, ///>. Косматъп!, рун- тавъ1Л, рош}авъ1П ; косматмй, шерстнстмй, волоснстмй, волосатий. (Ломско).

*Багламй, с ж. Т. в. байлама.

Ь}1Г1ИЧ1И', е. ф. отъ 6аг11Ц{;с'Я. Агиеиге;

ягш^ньо. Ьагнц&ся, ишся, ннлся, гл. (ю. (отъ обаг-

ш&ся). Агникоя, обагнувамся ; ягпйться. БД1'|)а, с. ж. Нагрп.ю, багрилна, бога, ваи-

сплка, насть; краска. Багромъ, г. .«. Раст. Асасга, дрьво 6'Ьлъ

лнлгакъ, б1Ьло цвЪте. б'Ь.1ъ т|)ьнь, ьралчя,

еолуигкъ1Й трьнь, френскъ!» трьиь; акац1я,

глогь, гороховое дерево. Б&грсчие, е. ср. Войдпсваню, вапсуванн} ;

крашен1е. Багрил ка, с. ж. п Багрило, с. ср. в. багра. Б^гр1л;, ишь, — рйлъ, с'л. <). 1) Гюпдпсвамь.

|{<111('у|{ам1>. ма1'Т.>^ ; краснть, окрашнвать.

2 ) ГласА. врьшмь, гнобнь, правнь н-Ьчто ;

стрбвть что. — ся, гл. вьзвр. а стр. Ной-

дигвамся, ванцвамся, мастлся ; краситься,

окрашнваться. ГрС11Ъ1Й, прни. стр.

Г>||Пдигк<11ГЬ1П, вапсуваиъ!!) ; крашенмй. *Бада11а, г. ж. Т. Лт.иежь, и:п1а:{а11о на

гтТ.ил. (I. вар1. : мавестная окраска на

стЪн-6. Ваданосаяь, .л. г«у/. отъ бада11бсш1Я1>: -

('а1ГЬ1й, п^тч. стр. Бада11(М'ваяь и баданосукаш. (да бадано-

самь I, .'л. д. Мажа. лТ.пмг. стТ.н.^^ съ варь :

окрйшнвать стбну Н8вест1ю. — мся, гл.

стр. ванЪ1Й, прии. стр. Бяданбсваше и баданбсувани;, с. ср. Ма-

:№№«, д'Ьпен1е стЪея^ съ варъ ; окрашиван1е сгЬнм йавест1ю.

Г>ад('31(М|,ь, //.м. .к. отъ бад(шъ.

Г>ад('М(пп.1Й, въ, на, ио, ///>. оть бад<'М'ь. Мипда.юимп: мнидальиий. /)И()г.ч(и1(( ипЬх-а: В1иид>и1ина.

Бадемчя, //.и. с!». огь бад^мч.. Мпнд.члгц!., миндалчя, бад«']»и'Ц1..

*1>ад('МЪ, с. .м. Т. 1 ) Дрьво Лту};;11а1их сот- типгх, мпндаль; миндальнос дерево, .ми н- Д1и1ьннкъ, мнндаль. 2) Илодъ-тъ на това Д1)ЬВо ; .мнидаль. Вадсни-ти цмтять по- рапо оть ()/н/.7,; дрьвк.

*Г>адж}1, е. ж. Т. Комиш. ; дммпая труОа.

*Бадяса1СЪ, с м. Т. 1 ) 1>сдро ; бедро, лйд- вея, ляшка. 2) Влъна отъ овца отъ бед|)а- та, дрс.булипа, посремъ; обножная овечьи шерсть, обножкн.

БАдже, ум. м. ОТЬ бадж(М1ак'1>. Казвася повячето ВЪ аватслслп. падежь, кога да ио- въ1ка ц'Ькой баджснака си; «»бра1цен1е къ свояку.

*Бадж('нак'ь, е. м. Т. Мажь на жснпнл сестр*, балдАзинъ мажь ; свогакъ. свако; своякъ. Р(1<к> и Ми.гс сл паджгкпкп, сир. водять дв"Ь сестръ!.

Бадженачя, ум. ср. отъ баджсиакь.

Бадженачшлн п

Баджеиашкчлй, на, ко, п]). отъ бадже- накъ; свояковъ.

Баджйца, ум. ж. отъ баджА. Компнеиь.

Баджюръ, <•. м. Гжба А<^(1г1спх с(гтрс\^/п.<, гшбренпца, мантарка, псчюрка, ппчюрка, чсрвенка ; грибъ шаминньонъ, печерйца.

*Бад|[ава и баднхава, Т. 1)